Богатият, бедният и България

Поговорката, че щастието не се купува с пари, е популярна, особено сред европейците, смятащи, че преследващите растеж икономики на свободния пазар са нещо погрешно. Аргументи за подобно твърдение се извличат най-вече от работата на Ричард Ийстърлин, професор по икономика в Университета на Южна Калифорния, използвал данни от 70-те години и направил само слаба връзка между парите и щастието.

Макар доходите и благосъстоянието да са тясно свързани вътре в една страна, изглежда има слаба връзка помежду им, когато се измерват във времето или между различни държави. Това е известно като „Парадоксът на Ийстърлин“. Ийстърлин твърди, че благосъстоянието е зависимо не от абсолютния, а от относителния доход: хората се чувстват зле, не защото са бедни, а защото усещат, че са на дъното на определена грамада, в която се намират.
Но по-нови изследвания като това на Бетси Стивънсън и Джъстин Уолфърс от Университета Пенсилвания. В него се допуска, че връзката между доходи и щастие е слаба във времето, но силна между различните държави. Според Уолфърс връзката е била неясна в миналото поради оскъдни данни.

Сега има данни за ефекта от дохода върху доброто състояние почти от всякъде по света. В някои страни (Южна Африка и Русия, например) връзката по-близка отколкото в други страни (като Великобритания и Япония), но тя е видима навсякъде.
Различията в удовлетворението от живота в различните страни е огромно (виж графиката). Страните на върха на групата (всичките са развити страни) стигат до 8 от 10. Страните на дъното (повечето африкански, но и Хаити и Ирак са сред тъжните, не е изненадващо, че се появяват там) стигат ниско до 3.
Макар хората в богатите държави очевидно да са по-щастливи, връзката не е абсолютна, което предполага, че други, вероятно културни фактори, влияят. Западноевропейците и североамериканците се движат в доста плътна група, макар че има някои аномалии като изненадващо мрачните португалци. Азиатците изглежда са по-малко щастливи, отколкото техният доход предполага, а скандинавците – малко по-щастливи, отколкото предполагат доходите им. Хонконг и Дания, например, имат сходен доход на глава от населението и покупателна способност, но хонконгците показват удовлетворение от живота 5.5 по 10-степенна скала, докато датчаните – 8. Латиноамериканците са доволни, хората от бившия СССР се чувстват доста мизерно, а най-тъжното място на света, отнесено към доход на човек от населението, е България.

От сп. „Икономист

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.