Защо залязва Обамаманията

Обамагърл обикаля Ню Йорк в оскъдно облекло и позира до картонени кукли на Барак Обама, докато му се обяснява в любов. Снимка от телевизионния екран

Намаляваща популярност, поражение на демократите на изборите за Конгрес, петролен разлив, който се превърна в политическо бедствие, липса на напредък по ключови външнополитически въпроси – несполуките явно преследваха американския президент Барак Обама през втората година от неговия мандат. А като капак дойдоха разкритията на Уикилийкс, които заплашват да се отразят зле на отношенията на САЩ с редица държави или най-малкото да очернят още повече образа на Америка пред света.

За Обама годината започна доста напрегнато. Още на следващия ден, след като се върна от 11-дневна почивка на Хаваите, президентът трябваше да свика заседание на екипа си по сигурността за обсъждане на пропуските в разузнаването, допуснали опита за атентат на борда на американски пътнически самолет на Коледа 2009 г. Той нареди да бъдат предприети мерки за повишаване на сигурността и за подобряване на способността на правителството да събира, обменя, анализира и действа във основа на разузнавателна информация за терористични заплахи.

„Ние сме във война“, каза Обама в изявление от Белия дом, но същевременно подчерта, че няма да жертва гражданските свободи на Америка в името на сигурността. Мнозина обаче го разкритикуваха заради този отговор – или заради липсата на отговор – на опита за атентат, който според коментатори е представлявал „челен сблъсък“ между възвишената реторика на президента и реалността на тероризма. Някои дори изразиха мнение, че е било грешка Обама да продължи да се отдава на развлечения на Хаваите, докато обществеността в Америка е научавала подробности за ужасяващия план на нигериеца Умар Абдулмуталаб.

През март, след едногодишна борба в Конгреса, Обама подписа закона за реформа на здравната система на САЩ. Президентът положи огромни усилия за приемане на историческите промени в здравеопазването, които предвиждат десетки милиони американци без здравни осигуровки да бъдат обхванати от системата. Според разчетите реформата ще струва 940 милиарда долара за 10 години, а прогнозите са, че тя ще намали бюджетния дефицит със 138 милиарда долара за същия период.

Това беше най-значимото законодателно постижение на Обама, откакто зае поста, но и най-противоречивото. Нито един републиканец не подкрепи реформата при гласуването на окончателния й вариант в Конгреса, а след приемането й започна мощна кампания за нейната отмяна, като бяха заведени и съдебни дела срещу спорното законодателство.

Барак Обама и вицепрезидентът Джо Байдън аплодират в Белия дом приемането на закона за здравната реформа от Конгреса. Снимка: Белият дом

И привържениците, и противниците на здравната реформа обаче са съгласни, че пълната й отмяна е почти непосилна задача, като се има предвид мнозинството на демократите в Сената и това, че има голяма вероятност части от нея да се окажат доста популярни. Все пак се признава, че републиканците в Конгреса и особено на губернаторските постове на отделни щати могат сериозно да възпрепятстват, забавят или омаловажат реформата.

През април експлозия на нефтена платформа на компанията „Бритиш петролиъм“ в Мексиканския залив предизвика най-големия петролен разлив в историята на САЩ. Справянето с тази катастрофа доминираше вътрешнополитическия дневен ред на президента през следващите месеци и се отрази дори върху международните му ангажименти, след като той реши да отмени планираната за юни обиколка в Азия, за да се съсредоточи върху усилията за овладяване на бедствието.

Някои консервативни коментатори направиха аналогия между ситуацията с петролния разлив в Мексиканския залив и кризата с урагана Катрина през 2005 г., смятана за един от големите провали на правителството на бившия президент Джордж У. Буш. Поддръжници на Обама обаче настояха, че сегашното правителство е добре запознато с поуките от Катрина, и отбелязаха, че ако Обама търпи някакви критики по отношение на действията на властите за овладяване на петролния разлив, то те със сигурност не са свързани с впечатление за некомпетентност, какъвто е бил случаят с Буш.

Проучванията на общественото мнение около месец след началото на петролния теч в Мексиканския залив показаха, че американците са все по-недоволни от политиката на правителството за справяне с катастрофата. Кризата се отрази и на рейтинга на Обама – според съвместно социологическо проучване на в. „Уолстрийт джърнъл“ и телевизия Ен Би Си в края на юни едва 45 процента от анкетираните са дали положителна оценка на неговото управление, с което популярността му е отбелязала най-ниското си ниво от встъпването му в длъжност.

Републиканците се опитаха да представят катастрофата в Мексиканския залив като провал на правителството на Обама и се надяваха петролният разлив да причини политическо бедствие за президента и неговата Демократическа партия на междинните избори за Конгрес през ноември.

Все пак основната тема в предизборната надпревара беше икономиката. Състоянието на американската икономика беше въпросът, който най-силно засягаше избирателите. Като се има предвид, че демократите контролираха и Конгреса, и Белия дом от почти две години, а през това време икономиката продължаваше да изпитва проблеми, макар и до голяма степен наследени от преди това, се очакваше, че недоволството на американците ще намери отражение във вота.

Барак Обама на съвещание за бюджета. Снимка: Белия дом

Почти всички прогнози сочеха победа на републиканците. Обама положи големи усилия да помогне на своята Демократическа партия да избегне очакваното поражение, като предприе обиколка из страната в опит да убеди американците, че правителството постига напредък във възстановяването на икономиката, и по този начин да спечели подкрепа за демократите.

В крайна сметка предвижданията се сбъднаха и демократите претърпяха поражение на изборите за Конгрес през ноември. Републиканците спечелиха мнозинство в Камарата на представителите и засилиха позициите си в Сената. Сега Обама е изправен пред ново съотношение на силите в Конгреса, което ще му наложи тежки ограничения в прокарването на желаното от него законодателство през оставащите две години от мандата му.

„Нещата ще станат доста по-трудни – от големите въпроси като търговията с (въглеродни) емисии до политиката „не питай, не казвай“ и затварянето на Гуантанамо. Но ще има правене на сделки и въпросът е: къде републиканците ще се стремят да постигнат сделки“, каза вицепрезидентът на изследователския център „Търд уей“ Мат Бенет, работил в администрацията на бившия американски президент Бил Клинтън.

Някои анализатори са на мнение, че тъй като при новата политическа ситуация вътрешнополитическите инициативи на президента имат малък шанс за успех в Конгреса, Обама ще насочи усилията си главно към външната политика, където ще се стреми към постижения, които да засилят позициите му за преизбиране през 2012 г.
През тази година обаче той нямаше с какво толкова да се похвали на международната сцена.

Мирният процес в Близкия изток е в застой, след като САЩ не успяха да убедят Израел да удължи мораториума върху строителството на еврейски селища на Западния бряг, а в началото на декември обявиха, че се отказват от тези опити, нанасяйки тежък удар върху шансовете за подновяване на израелско-палестинските мирни преговори.

Политиката по иранския въпрос също не бележи напредък, въпреки че Вашингтон успя да наложи позицията си в Съвета за сигурност на ООН, който през юни гласува нови, по-строги санкции срещу Техеран във връзка с ядрената му дейност. Не се наблюдава положително развитие и по въпроса за ядрената програма на Северна Корея, а ситуацията на Корейския полуостров дори стана още по-напрегната след артилерийската атака на Пхенян срещу южнокорейски остров в края на ноември.

Като външнополитически успех до известна степен може да се определи единствено подписването през април на нов американско-руски договор за съкращаване на ядрените арсенали, който правителството на Обама смята за важна част от политиката на „рестартиране“ на отношенията с Москва. Споразумението обаче трябва да бъде ратифицирано от американския Сенат, но при новото съотношение на силите в Конгреса след изборното поражение на демократите това изглежда малко вероятно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.