СофияПловдивВарнаБургасРусе

Съветът на Европа срещу Хашим Тачи и търговията с органи

С. Дзимас

Хашим Тачи. Снимка: официален сайт

„Конкретни факти“ за участието на новоизбрания премиер на Косово Хашим Тачи в мрежа за търговия с човешки органи поискаха полицейските сили на Европейския съюз в Косово, за да се установи дали са верни твърденията на Съвета на Европа.

Докладчикът на Съвета Дик Марти разтърси Косово с доклада си, публикуван наскоро, в който Тачи е представен като лидер на подземния свят, стоящ зад гнусната търговия с човешки органи. По-специално тогавашният ръководител на Армията за освобождение на Косово Хашим Тачи е представен като създател на мрежа за насилствено изваждане на човешки органи от арестанти с цел да бъдат препродадени след това на черния пазар.

САЩ реагираха внимателно, като изтъкнаха, че става дума за „проектодоклад“, за който те вече знаят. „Приемаме много сериозно всички достоверни твърдения за престъпна дейност. Всички факти и източници, посочени в доклада ще трябва да се предоставят на компетентните власти, за да са извършат нужните следствени действия“, коментира представител на Държавния департамент.

Заслужава да се припомни, че Хашим Тачи бе излезе победител на неотдавнашните парламентарни избори в Косово с около 34 на сто от гласовете и сега ще е нужно да си сътрудничи с други по-малки партии, за да сформира правителство, но може би най-силното послание на тези избори бе изпратено от големия процент негласували, чието въздържане бе знак за неодобрение на корумпираната политическа система.

В Косово, което сега прави първите си стъпки без помощта на западната „проходилка“, реакциите на населението като цяло не са насърчителни, освен факта, че мнозина се въздържаха да гласуват на изборите, но предпочитанията на голяма част от избирателите гласуваха за националистически формирования. Със сигурност международният фактор не е обхванат от оптимизъм за това какво оставя след себе си този вот.

Изборите в Косово бяха първите, организирани от институциите в страната и освен въздържане от гласуване и неочаквания по мащабите си възторг от спечелените около 13 на сто от гласовете от националистическата партия „Самоопределение“, те бяха белязани и от очерталото се разединение на сърбите.

Повечето от останалите сърби в анклавите по поречието на река Ибър, въпреки призивите на Белград да не гласуват, отидоха до урните, за да се домогнат до десетте места, гарантирани за тях в конституцията на Косово.

За разлика от тях, сърбите от Митровица масово се въздържаха от гласуване и даже двете страни си размениха тежки обвинения заради изборното им поведение – факт, който показва, че в Косово се затвърждават две сръбски реалности – тази в Митровица, която отказва всякакво подчинение и сътрудничество с правителството в Прищина, и другата, която постепенно се дистанцира от „духа на Тадич“ и на сърбите от централната част на Косово и следва логиката за участие на сърбите в институциите.

Въпросът за сърбите се очаква да бъде основен елемент на диалога, който предстои да започне между Прищина и Белград под натиска на международната общност, която очаква чрез него да се стигне до нормализиране на отношенията между двете страни и до стабилност в района.

Макар че това бе реалната причина, заради която в Косово бяха произведени предсрочни избори, все пак съвсем не е сигурно, че сърби и албанци ще седнат на масата за преговори, а още повече е под въпрос дали те някога ще стигнат до нещо, като се имат предвид дълбоките им различия.

В този процес международната общност освен тоягата, показва на сърбите и моркова за членството им в ЕС, което се обвързва с въпроса за Косово. Белград не дава вид, че е в състояние да се противопостави и се смята, че може да си примири, като приеме някакъв специален статут за сърбите в Митровица и някаква международно гарантирана рамка за закрила на православните християнски паметници. На този фон пък изглежда невероятно албанците да се противопоставят на желанията на своите благодетели.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.