Епохата на информацията променя тероризма завинаги

Андреас Уитам Смит

Приликите между начина, по който се организират защитаващите „Уикилийкс“ компютърни хакери, и Ал Каида са поразителни. Не искам да намеквам, че първите имат същото намерение да убиват, както вторите. Това не е така. А има и други разлики.

Обстановката, в която всяка от тези групи преследва подривните си цели, е добре описана от Филип Бобит в проницателната му книга „Терор и съгласие“ („Terror and Consent“), издадена през 2008 г. Според автора на мястото на индустриалната национална държава, каквато я познавахме през 20 век, идва нещо, което той нарича „информационна пазарна държава“. Великобритания се превръща в информационна пазарна държава. За момент да оставим настрана това, което Бобит е имал предвид под „информационна“; под „пазарна държава“ той е разбирал държава, която осигурява минимума необходими условия, и настоявал, че тя съществува, за да увеличи максимално възможностите за гражданите, а не – както националната държава – да действа като инструмент в служба на благополучието на народа.

Това е доста сполучливо описание на коалиционна политика. Идеите за Голямо общество точно се вместват в него. А информационно? Бобит не смята за нужно да обяснява какво разбира под „информационно“, но публикуването на телеграми на Държавния департамент на САЩ от „Уикилийкс“ и последвалата т. нар. кибернетична война показват какво е имал предвид. Сега централен въпрос е кой контролира информацията.

В по-широк смисъл тезата на Бобит е, че тероризмът във всяка епоха до голяма степен отразява съществуващия конституционен ред. Така например рязкото увеличаване на организирани от анархисти покушения през последните десетилетия на 19 век, сред които убийството на руски цар през 1881 г., на испански президент през 1897 г., на австрийска императрица през 1898 г., а след това на италиански крал през 1900 г., на сръбски крал през 1903 г. и на гръцки крал през 1913 г., са отразявали автократичната природа на правителствата в този период. Когато след Първата световна война на сцената се появили по-демократични национални държави, тероризмът също се променил.

Избраният метод вече не бил да се извършват покушения срещу лидери, а да се тероризира обикновеното население. Като примери за това в последно време биха могли да се посочат действията на баската сепаратистка групировка ЕТА, на Тамилските тигри и на ИРА (официална и неофициална). Мирните протестни движения във всяка епоха също до голяма степен отразяват структурата на властовите машини, на които се противопоставят. В днешно време полицията има радиостанции, а протестиращите имат мобилни телефони. Полицията прави снимки, студентите – също.

Така че какви са характеристиките на тероризма в епохата на информационните пазарни държави? Той е глобален, има мрежова структура и е децентрализиран. Той се предава и не зависи от държавно спонсорство. Терористите в пазарната държава ще са тайни съюзници, а не просто агенти. Ал Каида притежава всички тези черти.

Сега да се обърнем към „Анонимните“, както сама се нарича групата от компютърни хакери, извършваща атаки на отмъщение от името на „Уикилийкс“. Първоначалната й цел беше да спре стремежа на издателите да възпрепятстват достъпа на хората до музика и филми посредством споделяне на файлове, с което се избягва плащането. Но сега, подобно на Ал Каида, тя атакува американското правителство и неговите пълномощници. „Анонимните“ също е глобална, структурирана като мрежа и децентрализирана група. И тя наистина се характеризира с доста голяма степен на неофициалност.

„Анонимните“ изглежда няма командна структура (както е известно, „централната“ Ал Каида несъмнено има такава). Групата има организатори, но те изглежда постоянно се сменят. Лидерите на Ал Каида се установяват в слаби държави като Афганистан, Пакистан, Йемен и Сомалия, докато за членовете на „Анонимните“ еквивалентните места са сигурни интернет зали, чието местонахождение постоянно се променя, за да не бъдат задържани. Ако „Анонимните“ имат система, тя би могла да бъде наречена „организиран хаос“. Членове пускат идеи за това кои компютри може би заслужат да бъдат атакувани и после чакат да видят дали другите са съгласни.

Има и друга прилика. Или поне има на пръв поглед. Ал Каида обикновено е описвана като участник в терористична война. Популярното схващане е, че „Анонимните“ участва в кибернетична война. Наблягам на думата „война“, защото използването й променя отношението към битката, която тя описва. Изтъкнатият военен историк сър Майкъл Хауърд например твърди, че използването на думата за обозначаване на борба с тероризма има значителна цена. Това дава на бойците на терористичния враг легитимност, която те иначе не биха имали.

Имайки предвид Ал Каида, той настоява: „Ние не сме във война – просто като въпрос на определение – и би трябвало да внимаваме да не създаваме впечатление за обратното, да не би да вкараме в играта многото отрицателни измерения, които неизбежно съпътстват войната.“ Решаващата характеристика е, че само държавите могат да водят войни. По този въпрос заставам зад Бобит, който показва, че Ал Каида е виртуална държава, която има всички атрибути на държавата освен единна територия и която поради това е във война със Запада.

А можем ли да говорим за кибернетични войни? Въз основа на анализа по-горе – разбира се, че не. „Анонимните“ по нищо не прилича на държава, колкото и да разтягате смисъла на думата „виртуален“. Това, което хората описват като кибернетична война, не се вмества дори в определенията за „въстание“ или „бунт“. От друга страна, способността на „Анонимните“ да срива уебсайтовете на компании, спрели услугите си за „Уикилийкс“, е по-силно действие от демонстрациите на протестиращите срещу учебните такси пред парламента миналата седмица, въпреки че наистина един от тях се провеси на националното знаме зданието на военния мемориал Кенотаф. Аз бих го нарекъл въстание.

Общото между демонстрациите, въстанията и донякъде терористичните групи е тяхната спонтанна природа. Спокойно може да се окаже, че шведският терорист бомбаджия, който се взриви в Стокхолм миналата седмица, до голяма степен е действал сам. Протестиращите срещу учебните такси са имали стотици отделни организатори, също като „Анонимните“. Когато един милион души участваха в протестно шествие в Лондон срещу решението за нахлуване в Ирак през февруари 2003 г., това беше най-голямата демонстрация, която Великобритания е виждала някога. Някой трябва да я е организирал, но в същото време нямах представа кой е бил, а и сега не знам. Тя беше почти толкова спонтанна, че това няма значение.

Така че между Ал Каида и студентски протест, да кажем, в Лестър има редица протестни движения, от които малка част имат смъртоносни планове, някои разчитат на насилие, а много са мирни. Но всички те имат поне следните общи черти. Структурирани са като мрежи и са децентрализирани. Едва ли някоя от тях е ръководена от харизматични лидери. Израз са на силата на народа. Развиват се спонтанно. Много от тях просъществуват за кратко. Но Ал Каида се е настанила трайно тук, а поне за известно време това може би важи и за „Анонимните“.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.