2011 – година на сътресения за държавните дългове

Бъдете готови за нови резки колебания на пазара за държавните облигации през 2011 година. Ако искате да знаете за какво да се безпокоите през 2011 година, ето откъде да започнете. Лихвите по държавните облигации нарастват, не само в изпитващите затруднения икономики в периферията на еврозоната, но и в голяма част от богатите страни.

През първите две седмици на декември, доходността по испанските държавни облигации с 10-годишен падеж достигна 5,5% – най-високото си равнище от повече от едно десетилетие. Лихвите по американските 10-годишни ценни книжа скочиха с над половин процентен пункт до 3,5% – шестмесечен пик. Доходността на германските облигации с такъв падеж се повиши до 3% – най-високото си равнище от май тази година.

Тази едновременна промяна в ядрото на богатия свят и в отслабената периферия на еврозоната повдига два въпроса. Дали покачването на лихвите по облигациите е предизвиквано от сходни сили? И дали то е предвестник на едно по-общо сгромолясване на пазара на държавни дългове?

Песимистичното тълкувание е, че това отразява безпокойствата заради финансовата бъркотия в Съединените щати като по-бледо копие на тревогите на притежателите на облигации за Гърция и Испания. Разтревожените изтъкват, че лихвите по държавните дългове са скочили след удължаването преди няколко дни на данъчните облекчения за почти всички американци с две години – мярка, която по всяка вероятност ще добави около 800 милиарда долара към дълга на Съединените щати през следващото десетилетие и не успява изобщо да обясни как ще бъдат стегнати федералните финанси в средносрочен план.

Германия пък не се тревожи толкова за по-високите разходи за финансирането й, които могат да се отразят на оптимизма за икономиката на страната, колкото за нейните харчове за запазването на целостта на еврозоната.

Оптимистите обаче привеждат аргумента, че мащабът на пазара на облигации се променя и че неговата динамика е напълно различна в ядрото и в периферията. Възможно е инвеститорите да се терзаят за способността на ирландското и испанското правителство да плащат своите дългове, но на други места, по-специално в Съединените щати, повишаването на лихвите по държавните дългове – от изключително ниско до чисто и просто много ниско – е отражение по-скоро на по-добрите изгледи за икономически растеж, отколкото на влошаването на фискалната ситуация.

С набирането на скорост от икономиката, рискът от дефлация намалява, частните инвестиции се увеличават и става по-малко вероятно Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) да готви нови порции количествено облекчаване (печатане на пари за купуване на облигации). Всички тези промени тласкат лихвите по облигациите нагоре, но това е повод за празнуване, а не за изпадане в униние.

Свързани точки

Наличните до този момент факти навеждат на мисълта, че по-скоро увереността е изпратила лихвите нагоре, а не страхът. В Съединените щати по-конкретно, покачващите се курсове на акциите, силният долар и липсата на увеличаване на суаповите сделки с рискови кредити, всичко това говори, че неотдавнашната масова разпродажба на пазара на облигации е била водена от надеждите за икономически растеж, а не от опасенията от дефицит.

През следващата година, обаче, може да станем свидетели на различна динамика. Рязкото нарастване на частните спестявания вследствие на икономическата криза прикри големи промени на пазарите на облигации в богатите държави.

Първо, правителствата са много по-задлъжнели в сравнение и с близкото минало, и с регистриращите бърз растеж нововъзникващи пазарни икономики. При равнище 70% от брутния вътрешен продукт (БВП) средният национален дълг на богатите страни е с 50% по-висок, отколкото е бил през 2007 г. и е повече от два пъти по-голям в сравнение със средната задлъжнялост на нововъзникващите пазарни икономики.

Това се случва във време, когато изгледите за растеж в богатите държави се влошават. Второ, на фона на все още „зеещите“ бюджетни дефицити и предстоящите падежи на голямо количество краткосрочни дългове, финансовите нужди на много правителства нарастват.

Сметките на Института за международни финанси – банкерска група – навеждат на мисълта, че Съединените щати трябва да съберат през 2011 г. над 4 трилиона долара, а европейските страни взети заедно – почти 3 трилиона долара.

Япония, на чиито плещи тежат най-високата държавна задлъжнялост и предстоящи падежи на краткосрочни кредити за най-голяма сума в света, трябва да намери до края на идната година средства, възлизащи на над 50% от нейния БВП.

Междувременно политическата несигурност се увеличава. Количественото облекчаване означава, че централните банки имат сега голяма роля на пазарите на дългосрочните държавни облигации. Безпокойствата са най-силни в еврозоната, не само защото изпадането на нейни страни членки в неплатежоспособност се приема в момента за ясно очертана възможност, но и защото политиците успяха да объркат притежателите на облигации, като им спестиха загубите в краткосрочен план, но пък им гарантираха за сметка на това много пасиви в средносрочен.

Нерешителност през новата година

На фона на цялата тази несигурност е ясно само едно нещо: лихвите по облигациите вероятно ще се повишават и дори най-силните правителства не могат да си позволят да залагат на силен спад на лихвите по държавните облигации. Нищо че Съединените щати са емитентът на световната резервна валута. Техните пазари за дългови книжа не са имунизиран срещу едно внезапно покачване на лихвените проценти, което пък може да застраши крехкото икономическо възстановяване.

Правителствата могат, и трябва, да сведат до минимум тази потенциална нестабилност. Съединените щати се нуждаят от допълване на краткосрочните данъчни облекчения с едно споразумение за съкращаване на дефицита в краткосрочен план. Япония трябва да даде тласък на икономически растеж и да направи основен ремонт на своя данъчен кодекс.

Най-неотложната задача обаче е в Европа, където е необходимо лидерите да хармонизират несъответствията между сегашните спасителни планове и утрешните предложения за реформи в един последователен план за управляване на еврото. За жалост малко са знаците, че се случва нещо от всичко това. Ето защо 2011 може да стане година на повече и по-силни шокове с държавни дългове.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.