Изтокът иде

в. Ню Йорк таймс

Рисунка: доминиканюз

Западът е на върха на света. Едва около седем процента от населението на Земята живеят в Европа или Северна Америка, но тези хора произвеждат две трети от благата, притежават две трети от оръжията и харчат над две трети от доларите, предвидени за научни изследвания и развитие. Средностатистическият американски работник е седем пъти по-продуктивен от китайския.

По време на историческото посещение на Ричард Никсън в Пекин през 1973 г. обаче американските работници са били 20 пъти по-продуктивни от китайските. Тогава китайският дял от общото световно производство е бил 5 процента, сега е 14. В момента Китай е втората по големина икономика в света (Япония вече е трета) и страната с най-големи въглеродни емисии. Най-бързият суперкомпютър в света е китайски.

Свидетели сме на най-голямото прехвърляне на блага, мощ и престиж, откакто индустриалната революция изстреля Западна Европа на позицията на глобален лидер преди 200 години. Силата, която задвижва възхода на Изтока, е същата като тази, която по-рано изведе Запада начело – съчетанието между география, икономика и технологии.

През 15-и век, благодарение на новите методи на корабоплаване (разработени в Китай), става възможно корабите да прекосяват океаните. Изведнъж географската подробност, че Западна Европа се намира само на 3000 мили от източния бряг на Америка, а Китай – на 8000 мили от западното й крайбрежие, се превръща в най-важния факт в света. Той означава, че европейците, а не китайците, ще колонизират Новия свят, създавайки нови видове пазарни икономики по бреговете на Атлантическия океан.

Тези пазари създават нови стимули, които подтикват европейците, а не китайците, да овладеят силата на изкопаемите горива в индустриалната революция. Параходите и железниците на тази революция през 19-и век правят света още по-малък, като отключват огромния промишлен потенциал на вътрешността на Северна Америка. До 1900 г. Съединените щати успяват да изместят Западна Европа.

Но историята не спира тогава. Технологиите продължават да правят света по-малък през целия 20-и век. През 1950 г. Тихият океан вече не е такава пречка за търговията, каквато е бил Атлантическият един век по-рано.

Сега идва време да се отключи огромният промишлен потенциал на Източна Азия. Първо Япония, после Южна Корея, Тайван, Сингапур и Малайзия, а сега и Китай, стават част от глобалната икономика. През 2000 г. Китай вече скъсяваше преднината на САЩ, а до 2050 г. е напълно възможно да ги изпревари.

През 19-и век владетелите, войниците и интелектуалците от Изтока не могат да направят абсолютно нищо, за да преодолеят промяната в значението на географията. А сега, през 21-и век, Западът не може да направи нищо, за да спре новата промяна в значението на географията.
И все пак Изтокът е могъл да направи много неща, за да обуздае възхода на Запада.

Отхвърлянето на британската търговска мисия през 1793 г. има катастрофални последици за Китай. Това, че не укрепват делтите на реките Чжуцзян и Яндзъ срещу британските бойни кораби през 1840 г., се оказва още по-лошо. А решението на Япония да нападне Пърл Харбър през 1941 г. е най-лошото от всичките. Във всеки един от тези случаи, а и в доста други, ако Изтокът бе взел по-добри решения, можеше да пожъне големи дивиденти.

По същия начин през 21-и век западняците могат да направят много неща, за да овладеят възхода на Изтока. Едно от очевидните неща е да си платят огромния дълг. Друга полезна стъпка би била да насърчат имиграцията, за да балансират застаряващото население на запад.
Третото изискване е да се отдръпнем от петрола и газа. Съревнованието между Изтока и Запада за ресурси в „арката на нестабилността“, която се простира от Африка през Близкия изток до Централна Азия, създава проблеми особено докато глобалното затопляне и разпространението на ядрени оръжия дестабилизират допълнително региона.

Също толкова важно е да се използва военната мощ на САЩ за гарантиране на международния ред. Това е скъпо бреме, но американските оръжия запазиха мира в Тайван и Корея близо 60 години, а ако нещо може да удържи възхода на Китай да остане мирен през 21-и век, това е американското оръжие.

И на последно място, но не и по значение, постоянният натиск върху Китай да отвори обществото си може да донесе само ползи. Сред 18-те държави, които се присъединиха към Китай в бойкота на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, бяха много от традиционните критици на Запада, от Иран до Венецуела. Фактът, че Афганистан, Египет, Ирак, Пакистан и Саудитска Арабия предпочетоха приятелството на Китай пред това на Америка обаче, наистина е обезпокоителен.

В дългосрочен план неумолимите сили на промяната на технологиите и глобализацията може да направят днешните опасения за възхода на Изтока неоснователни. След сто години понятията Запад и Изток може вече да нямат голямо значение.

В краткосрочна и средносрочна перспектива обаче, докато се опитваме да разрешаваме все по-глобални проблеми в рамките на националните държави, създадени през 19-и и 20-и век, има големи рискове. В един свят, пълен с оръжия за масово унищожение, не съществува вариант да не успеем да ги овладеем. Следващите 40 години ще бъдат най-важните в човешката история.

По БТА

*Йън Морис е професор по история в Станфордския университет и автор на новоизлязлата книга „Защо Западът доминира – засега: моделите в историята и какво разкриват те за бъдещето“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.