Нова опозиция срещу Ахмадинеджад се заражда в Иран

Политком.ру

Владимир Путин с иранския президент Ахмадинеджад. Снимка: АП/БТА

В Иран се формира нова опозиция срещу президента Махмуд Ахмадинеджад. Не бива обаче да чакаме демонстрации и сблъсъци, както по време на президентските избори през юни 2009 г., когато привърженици на победените кандидати излязоха на улиците, за да оспорят резултата. Този път срещу президента се обявяват не чиновници в оставка, а хора на важни държавни постове и с консервативни убеждения. В Техеран се разгарят все по-остри апаратни борби.

Недоволните се групират около председателя на парламента Али Лариджани. Петдесет и двегодишен политик от влиятелно семейство, той стана известен преди няколко години като секретар на Висшия съвет за национална сигурност. В това свое качество участваше в международните преговори по проблема с ядрената програма на Иран, неведнъж посети Москва, където си спечели реномето на гъвкав, твърде ловък дипломат. Според руските дипломатически среди Али Лариджани може да се кандидатира за президент на следващите избори през 2013 г. Смята се, че духовният лидер на страната аятолах Али Хаменей подкрепя тази идея.

Някои консерватори критикуват 54-годишния Махмуд Ахмадинеджад заради непредпазливото му според тях поведение на международната арена, където правел прекомерно остри изявления. Най-важен обаче е стремежът му да получи по-големи пълномощия – притеснява го, че президенската власт в Иран е само изпълнителна, а държавен глава си остава духовният лидер. Освен това парламентът също е силна структура в Иран. Депутатите одобряват или не създаването на финансови фондове и разработените петгодишни планове за развитие на страната.

Те гласуват поотделно за всеки кандидат-министър и могат да влияят върху важни назначения.
Списъкът от обвинения срещу президента включва популизъм и шуробаджанащина. Мнозина се дразнят, че той настойчиво лансира своя зет Рахим Машаи. Скоро след изборите Ахмадинеджад назначи своя роднина не само за вицепрезидент, какъвто бе преди, но и за пръв свой заместник, което възмути консервативния елит. Президентът бе принуден да отстъпи, но бързо намери друг пост за зетя си – назначи го за шеф на своята администрация.

Отражение на тази борба са и обвиненията в корупция, повдигнати от група консервативни депутати срещу днешния първи вицепрезидент Мохамад Реза Рахими. В началото на седмицата парламентаристи го нарекоха „лидер на корупционна групировка“ и призоваха да бъде разследвана финансовата му дейност, предварително убедени, че това ще приключи със съдебен процес. Рахими отхвърля обвиненията, а западни аналитици свързват тази история с друг случай през декември – скандалната оставка на външния министър Манучехр Мотаки.

Петдесет и седемгодишният Мотаки, прекарал пет години на този пост, в средата на месеца бе пратен в оставка, докато беше на обиколка из африкански държави. Новината го завари в Сенегал, докато връчваше на местното ръководство послание от своя президент.

Министърът твърди, че не е знаел предварително за отстраняването си от поста. Едно известие за уволнение в подобна форма е „оскърбително, недипломатично, не е по мюсюлмански“, позволи си той след седмица да коментира президентското решение пред иранска осведомителна агенция. Макар да не последва официално обяснение от Ахмадинеджад, обкръжението му твърди, че Мотаки е бил уведомен предварително. Президентът пожела успехи на уволнения министър и му благодари за досегашната работа.

Причина за станалото може би са подозрения, че Мотаки симпатизира на групировката около Лариджани. При всяко положение днес консервативните депутати все така в един глас негодуват срещу неговото уволнение. Освен това уволненият министър с всички сили възпрепятстваше действията на Ахмадинеджад за създаване на полуофициална структура, която да дублира дейността на външното министерство. Президентът явно нямаше пълно доверие на това ведомство и възлагаше някои важни задачи на свои представители и съветници, на които предоставяше специални пълномощия във връзка с най-значимите проблеми и региони. Сред неговите приоритети бяха Близкият и Средният изток, също и зоната на Каспийско море.

Президентът успокои донякъде критиците, но успя само защото откри подходящ заместник за Мотаки. За и. д. външен министър бе назначен вицепрезидентът Али Акбар Салехи, който впрочем през пролетта бе дал интервю за автора на тези редове. Назначението може би е само временно и в крайна сметка постът ще бъде зает от друг, но засега Салехи поуталожи страстите.
Шейсет и еднагодишният политик оглавяваше между другото Иранската организация за атомна енергия.

Важна длъжност, на която се прояви и като добър ръководител, и като вещ експерт в ядрената област, и като изкусен дипломат, натрупал опит в международни преговори на високо равнище. Следвал е в САЩ и в Ливан, тъй че говори не само фарси – владее много добре английски и арабски. При личен контакт прави впечатление на талантлив, любезен и същевременно дисциплиниран човек.

Всички тези кадрови рокади и разногласията, излезли на бял свят, съвсем не означават, че някой от управляващите подлага на съмнение основите на иранския режим. Нито пък някой смята да се откаже от плановете за развитие на ядрената програма, при все че те най-силно тревожат днес международната общност, което води до засилване на санкциите срещу Иран. Борбата обаче се изостря и от личността на победителя до голяма степен ще зависи поне тактиката на Иран на международната арена в близките години. А от формите на тази борба ще зависи стабилността на самия режим.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.