Защо се примиряваме с един европейски тиран

сп. Шпигел

Александър Лукашенко: снимка: белпан

Той смята севернокорейския диктатор Ким Чен-ир за един от своите приятели и използва държавните сили за сигурност срещу политическите си противници. Александър Лукашенко управлява Беларус с железен юмрук от 16 години. ЕС и Русия го търпят, защото осигурява стабилност.

Беларуският президент Александър Лукашенко обича да се представя като активен спортист. 56-годишният политик въобще не се стеснява да облича прилепнал по тялото екип за колоездене и от време на време излиза на леда да играе хокей. Но както разкрива олипмпийският шампион на Беларус по каяк от 80-те години на 20 век Владимир Парфенович, „не се позволява на никой да го докосне по време на хокеен мач. И не трябва да го изпреварваш, когато кара ски.“

Човекът, който управлява Беларус с железен юмрук през изминалите 16 години се старае да се представя като човек от народа. Той обаче полага много повече усилия да гарантира, че никой няма да застраши властовата му позиция.

Лукашенко водеше малкия си син Коля, когато пусна бюлетината си на президентските избори в неделя. Веднага след това замина на кратка ски ваканция. Той каза, че е сигурен, че „никой няма да излезе по улиците довечера“. Но беше взел предпазни мерки, в случай че не е бил прав. Още в четвъртък колони от бронирани автомобили на министерството на вътрешните работи бяха влезли в Минск под прикритието на тъмнината.

„С две крила“

Когато в крайна сметка в неделя по улиците на столицата излязоха демонстранти, по нареждане на деспота бяха бити политици от опозицията и бяха арестувани противници на режима. Човекът, който някога заяви, че страната му трябва да лети, както казват в Беларус, „с две крила“, не обича изненадите. А обича да се подсигурява.

Във външната политика например Лукашенко, на когото временно беше забранено да влиза в Европейския съюз, се стремеше преди десетилетие да изгради по-тесен съюз с Русия. В последно време обаче той проучва възможности за по-близки отношения със западните страни – същите, които някога обвиняваше, че се „опитват да превърнат нашите момичета в проститутки“, че „захранват гражданите ни с контрабандни наркотици“ и че „разпространяват хомосексуални извращения“.

Скоро след това Лукашенко отново промени настроението си, като заяви, че Европа го е „изоставила“. Той пак се обърна към Москва, настоявайки, че руснаците и беларусите са „един народ“. Въпреки това твърдоглавият лидер не се посвени да отмени среща с руския си колега Дмитрий Медведев, като заяви, че малкият Коля бил болен.

Лукашенко много добре осъзнава, че икономиката на страната му е зависима от евтината енергия, идваща от големия й славянски брат. Руските медии лаконично отбелязват, че беларуското икономическо чудо е струвало на Москва около 100 милиона долара (76 милиона евро) от разпадането на Съветския съюз. След поредица конфликти заради суровини Русия повиши цената на нефта и газа и Лукашенко беше принуден да се моли за нови енергийни съюзници, някои от които далеч от Беларус.

„Постоянен просперитет“

По-рано този месец Минск постигна сделка със САЩ за унищожаване на запаси от високообогатен уран от съветско време, за които Вашингтон се страхува, че са слабо охранявани и може да попаднат в лоши ръце. Същевременно обаче Лукашенко поддържа близки контакти със Северна Корея. Той например поздрави диктатора на страната Ким Чен-ир по случай рождения му ден. В писмото, което беше публикувано на уебсайта на беларуското правителство, Лукашенко отбеляза, че е „убеден, че приятелските отношения и конструктивното сътрудничество между Република Беларус и Корейската народнодемократична република ще насърчат постоянния просперитет на нашите страни“.

Минск също така с радост приема венецуелския лидер Уго Чавес, който е персона нон грата във Вашингтон. Най-напред Чавес донесе поздрави от „оста на злото“. После те постигнаха споразумение за огромни доставки суров петрол въпреки свързаните с това мъчнотии по транспортирането. Нефтът би трябвало да бъде докарван с петролни танкери до украински пристанища, а оттам по суша да достига до рафинерии в Беларус. Лукашенко каза пред руски журналисти, че страната му по-скоро би транспортирала петрола с автомобили, отколкото да се „превърне в поредния район от Руската федерация… никой няма да ни принуди да паднем на колене“.

С тази позиция Лукашенко печели симпатиите на голяма част от населението и особено на по-възрастните хора. Те оценяват борбата му за самоопределение на Беларус, а това е важна причина, поради която пропагандната кампания на Русия през лятото срещу твърдоглавия й съсед нямаше кой знае какъв успех.

„Гарант за стабилността“

Напротив. Беларуските подвизи дори будят уважение у Русия. Минск редовно се нарежда доста пред Москва в международните класации на страните. Тази година Беларус зае престижното 68-мо място според индекса на Световната банка за „свобода за развиване на бизнес“, докато Русия остана с 60 места по-назад. От гледна точка на свободата, с която предприемачите могат да започнат бизнес, Беларус беше поставен в челната десетка в света.

Един от престижните проекти на режима е високотехнологичният парк в Минск, който представители на правителството рекламират като Силициевата долина на Беларус. Паркът примамва инвеститорите с данъчна ставка от 9 процента, но засега успехът е ограничен.

„Лукашенко е гарант за икономическата и политическата стабилност на Беларус, за независимостта на страната“, беше принудена да признае неотдавна литовската президентка Далия Грибаускайте. Всъщност човек може да се запита дали Лукашенко така или иначе щеше да спечели вота през уикенда, ако не бяха агресивната медийна пропаганда и изборните измами.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.