„Робството по африкански“ процъфтява в света

Правда.ру

Робството – едно от позорните явления в живота на днешното човечество, все още не е изчезнало. На 20 декември например Интерпол освободи в Габон 140 деца роби, принуждавани от престъпници да се трудят като общи работници по пазарите или използвани за носачи. Бие на очи, че някои са най-много на шест години.  Както се разбра, престъпниците отвличали или купували децата от родителите им в съседни бедни държави, после ги откарвали в столицата на Габон Либървил. Освободените вече са настанени в детски домове.

Защо са събирали робите тъкмо в Габон? Ще поясним, че страната е сред най-стабилните и преуспяващи на континента – има богати находища от газ, петрол, манганова и уранова руда. По доход на глава от населението (13 900 долара през 2009 г.) тя отстъпва само на Екваториална Гвинея и Сейшелските острови. Според неофициални източници, робството процъфтява и в държавите, които наскоро го отмениха. Мавритания примерно го стори през 1980 г. Фактически обаче там много неща са си както преди. Формално освободени, робите обаче нямаше къде да идат и в крайна сметка останаха на същото положение при своите предишни господари.

Или пък да погледнем Нигер. Робството там бе отменено официално през 1995 г. Организацията за борба с това явление „Тимидриа“ обаче съобщи, че през 2003 г. в страната е имало 870 хиляди души в робско положение. По нейни данни, основни посредници в търговията с роби са вождовете на туарегските племенни групировки. Правителството наистина отрича в Нигер да има робство, но според „Тимидриа“ там и до днес живеят поне 43 хиляди души в робско положение. Голяма част от тях са т. нар. садако – жени, използвани като сексуални робини. „Тимидриа“ е разположила в цял Нигер широка мрежа от офиси; избягалите роби получават там помощ и подслон. По данни на ООН и на правозащитни структури, тежко е също положението в Судан, Сомалия и Ангола.

В коментар за „Правда“ експертът африканист Сергей Карамаев заяви, че днес официално няма робство в нито една държава, но това се спазва само на хартия. Робството процъфтява най-вече там, където продължават конфликти от рода на войната в Конго или в Сиера Леоне. И на практика враждуващите страни не се свенят да използват робски труд. През родезийската война например дори прочутите партизани от СУАПО активно експлоатираха роби.

Има обаче различни категории роби. Да вземем комбатантите, тоест участниците в бойните действия. Те не само носят оръжие, но дори се сражават на страната на онези, които някога са ги отвлекли. Характерен пример е „Божия армия на съпротивата“, която действа по-специално в Уганда. Друга категория е „обслужващият персонал“ – робите, които готвят, перат, извършват сексуални услуги и т. н. Трети се използват като работници. Срещат се най-често в отдалечени местности, държат ги в специално оградени зони, в мини и кариери – включително собственост на западни бизнесмени, където добиват различни суровини.

Доста са обаче и робите в други държави от Третия свят. Всички видове робство виреят свободно из Южна и Югоизточна Азия (в Пакистан, Индия, Шри Ланка, Непал, Мианма – бел. на изданието), в Близкия изток. Има го и в Латинска Америка. Всъщност какво да се чудим на Африка, щом и в собствената ни страна тук и там все изплуват разкрития за използван робски труд? И дори да оставим Русия настрана, сигурно е, че робство има на всички населени континенти. Само в Антарктида няма, изтъкна Карамаев.

Положението е твърде сериозно – сочи го и това, че на 2 декември официално се отбелязва Международен ден за отмяна на робството. Както признава открито генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, човечеството все още не може да се отърси от това позорно явление. Според него, глобализацията само е изострила нещата. Жертви на робовладелците стават предимно „бедните и социално отхвърлените групи от населението като малцинствата и мигрантите“.

В борбата с робството участват редица неправителствени организации: Асоциацията за общностно развитие (Бангладеш), Единният фронт за освобождение (Индия) и Антислейвъри интернешънъл (САЩ). Роби има дори в Европа – от 400 хиляди до един милион. Става дума главно за сексуални робини, примамени в мрежите на престъпни групировки. Много са и заробените жени работнички в САЩ, Израел, Турция и Хонконг. Малолетните момичета често се купуват от роботърговци или от техните родители, по-големите се подмамват чрез агенции за модели и манекенки, чрез служби за наемане на работа или пък ги отвличат насила.

Както личи, напредък в положението липсва и до днес. По данни на международни правозащитни организации, в момента на планетата има близо 30 милиона роби. Сред основните причини робството да процъфтява е спадът в стойността на робите при нарастване на доходите от тях. Според оценки на ООН, само от препродажба на роби се печелят седем милиарда долара годишно. А една робиня проститутка всеки месец носи на господарите си средно седем хиляди долара.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.