Д-р Николай Згурев: Лошото отношение към лекаря започва от времето на Живков

Той беше приравняван с овчар, години наред се смяташе, че трудът му е безплатен, той е длъжен

Д-р Николай Згурев. Снимка: авторката

Николай Згурев е гастроентеролог от 1981 година. Той управител ДКЦ “Св. Анна”, председател, член на УС на Добрoволно здравно-осигурително дружество ДЗИ-АД. Бил е народен представител от СДС в 38-то Народно Събрание.

– Обществото разбра ли истината за причината за протестите на лекарите?

– Някои медии се опитаха да обяснят, че лекарите не протестират толкова за своите заплати, а повече заради пациентите. Защото липсата на пари, наличието на така наречените делегирани бюджети, осъжда пациентите на липса на качествено, на всякакъв вид медицинско обслужване.

– Това ли бяха исканията?

– Основно исканията бяха за едно регулярно финансиране от здравната каса и министерството. Защото, заради забавянето например на закупуването на медикаменти за онкоболни, липсата на извънболнична помощ, намаляването на направленията, както и на изследвания, страдат пациентите. Поради делегирания бюджет болницата има лимит за приемане на пациенти. Давам пример с нашата болница, на която в момента касата няма да плати близо 500 хиляди лева, защото е надхвърлен делегираният бюджет. А зад тези похарчени пари стоят петстотин и няколко пациенти…

– А как ще се справи болницата?

– Ами как… де факто се взема от заплатите на лекарите. Вместо тези средства да се изплатят като заплати, те отиват за запълване на дупката. От друга страна болниците задлъжняват към доставчиците….И се получава един порочен кръг.

– Какво стана след протестите?

– Не знам дали е резултат от протеста или от друго, но касата отпусна допълнително направления и средства за изследване… Все пак обаче на практика това става всяка година, декември… Тогава касата отпуска налични средства, и тъй като за десет дни не може да се усвоят всички средства от отсрещната страна, част от тях се връщат.

– Това като че ли е една вечно продължаваща здравна реформа? Накъде отиват все пак нещата?

– Много ми е трудно да кажа. Сигналите са изключително разнопосочни и хаотични. Аз не виждам министър, който да стои повече от половин година на поста си. За това време той нищо не може да направи…
Една здравна реформа не е еднократен акт, тя продължава десетилетия и се прави стъпка по стъпка. Ако се направи рязко, ще бъде изключително болезнена и за лекари, и за пациенти. Здравната реформа започна реално през 1999 година. Тогава се създаде здравно-осигурителната каса. Отдавам дължимото на Мими Виткова, която се опита да разчупи, естествено през нейния мироглед, системата. Тя направи някакви опити, и за съжаление беше спряна. Когато започна здравната реформа, всички бяха доволни – лекари и пациенти. Нямаше го стагнирането на направленията. Големият проблем настъпи през 2001 година. Вече беше поставена основата със здравно-осигурителната каса. Беше предвидено след няколко години да се финансират и болниците. Трябваше да се осигури и здравно-осигурителна вноска. А какво направиха НДСВ? При изразходване на парите, предвидени за извънболнична помощ, те включиха и болниците. За мен това е най-големият удар, който беше нанесен на здравеопазването.

– Какво смятате за това, че ръководството на НЗОК ще се назначава от правителството и НЗОК ще стане държавна структура?

– За мен това е незаконен акт. Здравната каса е публична институция и това не може да се отменя с лека ръка. Ръководството трябва да бъде избираемо.

– Какви ще са последиците от това?

– Това прехвърляне на публични средства, вноските към държавен бюджет, към министерството, противоречи на закони. Това е просто, не знам как да се изразя….Данъкът си е данък, бюджетът се храни от данъците. Докато здравно-осигурителните и осигурителните вноски – те са мои, ваши, на всички, които ги плащаме. И тези средства, не може да решава министър-председател, здравен министър, как да се разполага с тях.

– Кое е най-важното, което трябва да се разбере за здравната реформа?

– Трябва един път завинаги да се разбере, че здравеопазването се прави с много пари. Тук не става въпрос за заплатите на лекарите, които са смешни. Само тази година до момента 400 млади лекари са напуснали България! И след няколко години, с тези темпове ще останат само хората пред пенсия.

– Един санитар получава 240 лева?

– Кой нормален човек получава толкова? Дори с допълнителен труд да станат 350 лева. На един лекар, около 500 лева е основната заплата, с допълнителните става 800-1000. Това е само в добрите болници. Аз не искам да се сравняваме с Англия, Германия. Един анестезиолог замина в Англия със заплата от 1600 паунда. Да не говорим , че липсват медицински сестри. Те масово отидоха за Италия…

– Защо често се среща един отрицателен  обществен образ на лекарите? В кого и къде е вината?

– За съжаление това има корени отдавна, от времето на Тодор Живков, тогава лекарите бяха приравнени с “операторите на биологични единици” – т. е. овчарите. И получаваха горе-долу толкова. Най-трудно се променя съзнанието. Години се натрапваше идеята, че здравето е безплатно, че лекарят “е длъжен”.

– Като че ли има един обществен образ на лекарите като алчни… Или има противоречиви мнения… На какво се дължи това?

– Вие не смятате ли, че малко изкуствено се формира това обществено мнение? Ще ви дам пример за акциите в Благоевград и Горна Оряховица. Защо се правят, а после се мълчи, че при разследването са оправдани? Защо? Естествено е всеки човек, който не е запознат, да е на това мнение. Че лекарите са престъпници, убиват деца или помагат на престъпника да излезе от затвора. В Благоевград вече е доказано, че лекарите нямат вина. A от медицинската експертиза в Горна Оряховица стана ясно, че детето е било мъртво.

Д-р Николай Згурев. Снимка: авторката

– А ако трябва да посочите грешки, има ли такива?

– Който не работи, той не греши. Лекарите са хора, като всички. Защо смятате, че са имунизирани срещу това да искат да получават повече пари? На мен ми е много интересно: скоро имах авария, давам просто като пример. Само за да дойде електротехникът, да направи посещение, официално прибра 47 лева. И оттам насетне още за ремонт, за части. Ами лекарят като отиде на домашно посещение? Вземам ли толкова? Ако платят 20 лева, им се струва страшно много на хората.

– Какви положителни примери може да дадете като масова практика?

– Няма лекар, който не би прегледал пациент в нужда. Няма такъв лекар, който, ако види паднал човек на улицата, да го подмине. И когато го прави това, няма да мисли дали някой ще му плати или не. Гарантирам това!
Ежедневно се правят тези дребни неща, примери за добросъвестност. Много колеги остават след работно време, идват да си видят пациентите. Не може с лека ръка, заради няколко изолирани случая, да се хвърля кал по цялото съсловие. Да не говорим, че е смешно и позорно да извеждат лекар, който е взел 40 лева с белезници и пистолети. А хората, откраднали милиони, си пушат спокойно пурите по яхтите. Нали има една хубава българска поговорка – За милиони няма закони, за кокошка няма прошка (смее се).

– Какво мислите за така обсъжданото намерение за закриване на болници в малките населени места, реализирането на което беше отложено за догодина?

– Действително в България има прекалено много болници. Има начин те да бъдат трансформирани в мощни медицински центрове. И при добре развита извънболнична помощ от можещи лекари и специалисти, автоматично ще се намали хоспитализацията. Защо трябва да влиза в болница пациентът заради едно лесно лечимо заболяване? Това са много средства, лекарски и санитарски труд…

– А каква е сега реформата?

– Днес се говори едно, утре се говори друго. Аз лично за себе си нямам представа какво ще се прави. В България все още абсолютно никой не си е направил труда да остойности работата на лекари и медицинския персонал. Когато дойде на власт, Дянков обеща категорично, че до март или април, 2010 г., ще създаде работна група, ще има остойностяване на лекарския труд. Това е идеята на диагностично-свързани групи. Така действията на лекарите се остойностяват, примерно един преглед, една венозна операция, толкова и т. н.

– Но тази работна група не се формира?

– Засега не се говори за това. Просто е по-удобно.

– Според официални данни средната продължителност на живота на българина е шест години по-малка от тази в останалите държави в ЕС, смъртността е 6, 9%, три пъти повече сърдечно-съдови заболявания. Как ще коментирате това?

– Профилактиката е изключително занемарена, а в цял свят се залага на превенцията. Например в една Германия, ако не си ходил на профилактични прегледи, здравната ти осигуровка пада. Да не говорим за нездравословния начин на живот, злоупотреба с алкохол и цигари, обездвижване. Въобще, българинът се стреми да живее, колкото може  по-нездравословно..

– Кои са най-често срещаните грешки, на какво се дължат?

– Първо, българинът има ниска здравна култура. По време на социализма поне се провеждаше по-сериозна профилактика. Но не може един човек с 240 лева доходи, да не говоря за пенсионерите със 100 лева пенсия да живее здравословно. С какво ще се храни? С най-големите боклуци, естествено. Съвсем простички и реални обяснения. Защото пак ще взема за пример една Великобритания и Франция. Средствата за здравеоопазване във Франция за 14 пъти по-големи, отколкото България, като съотношение на глава на населението. Ето как икономиката се намесва… Да не говорим за злоупотребата със здравно осигурените. Вие съгласни ли сте с вашите пари за здраве, да носите на гърба си 5 или 6 човека, които де факто не искат да работят? Има цели фамилии, които живеят единствено от социалните помощи. И като вземе парите, купи две каси бира и две кила салам. И след това пристига в болниците неосигурен и болницата носи негативите.

– Усеща ли се недостиг на лекари?

– Цели специалности се оголиха. Масово анестезиолозите напускат, като най-търсени специалисти, рентгенолози, гинеколози, няма специалност, която да не търпи проблеми. Да не говорим, че напускат предимно млади хора. Не такива като мен, на които им остават няколко години до пенсия. Това са млади хора, които тепърва ще се развиват и би могло да имат голям принос. Само че, за съжаление ги използват други хора.

– В болницата това усеща ли се това?

– Разбира се. Постоянно има недостиг на медицински сестри.

– При вас лично удовлетворението или огорчението надделява?

– При 28-годишна практика двете неща не могат да се сложат на кантар. Удовлетворение естествено има, когато излекуваш един пациент. Огорчение има, когато се сблъскваш с една камара трудности и пречки, и поради това не можеш да си вършиш работата, както трябва.

– Бихте ли посъветвали сега завършващите млади хора да останат в България, да се опитат да участват в тази система, и съответно да променят нещата?

– За съжаление много ми е трудно да отговоря на този въпрос. От една страна ми се иска да бъдат в България  и да развиват здравеопазването. Младите хора са по-напред, има много умни млади хора. Но при тези условия, които са създадени, много ми е трудно да кажа:”Останете!”

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.