Костас Симитис: Ръководството на Европейския съюз няма обща воля

Костас Симитис*

Решенията на Европейския съвет този месец бяха приети в голямата си част с разочарование от гръцката общественост. Очакванията за решения на проблемите на „слабите страни“ от Юга не се оправдаха. „Страните от Севера получиха точно това, което искаха“, коментираха вестниците. Основателни ли бяха обаче очакванията? Или те бяха пожелания, игнориращи реалността?

Кризата постави пред държавите членки на Съюза въпроса дали са нужни правила, отнасящи се до причините за кризата или по-трайни промени във функционирането на Евросъюза, тоест едно ново стабилно икономическо управление. Повечето от държавите членки на Съюза считаха, че кризата може и трябва да бъде преодоляна със съществуващите институционални средства.

Колкото обаче кризата напредваше, толкова повече това схващане изоставаше и то най-вече, откакто на хоризонта се очерта рискът от фалит на Гърция с верижни последствия за Португалия, Ирландия, Испания и за еврозоната като цяло. Резултатът от това бяха три зрелищни инициативи, които надхвърлиха съществуващата институционална рамка на Съюза. Тези три инициативи бяха:

Първо, отпускането на Гърция на заем в размер на 110 млрд. евро в сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) при условие, че икономиката й ще бъде поставена под надзор и тя ще бъде съобразена с даваните директиви, второ, споразумението за създаване на европейски механизъм за стабилизиране заедно с МВФ и ЕЦБ, който ще осигурява гаранции в размер на 720 млрд. евро за кредитирането на държави членки на Съюза. Ирлания бе първата страна, възползвала се от този механизъм, осигурила по този начин кредити в размер на 85 млрд. евро, за да се пребори с рухването на своите банки, и трето, решението на ЕЦБ от 16 май 2010 г. да закупи облигации на държавите членки, което противоречи на договореностите, определящи функционирането на Съюза. То обаче осигурява значителна помощ на страните, изправени пред трудности.

Тези инициативи се оказаха полезни, но не и достатъчни. Съмненията на страните членки относно тяхната платежоспособност се увеличиха. Все по-очевидна стана необходимостта от нови институционални регулации, които биха гарантирали сигурност както на държавите членки, така и на пазарите. Не се състоя обаче битката на неотдавнашния Европейски съвет между Германия и други държави, както предвиждаха гръцки коментатори. Съветът просто ратифицира предварително договорените решения.

Трудностите на Съюза обаче са свързани с неговата структура. Дали Европейският съюз ще се запази в сегашния си вид по отношение на икономическата си политика, или Съюзът ще придобие федеративен характер с единни политики, които ще заменят междуправителствения консенсус?

В първия случай ще продължи да се изисква консенсус от всички държави членки при взимането на решения, а при втория, икономическото управление на Съюза ще се възлага на един централен орган, който ще планира и ще прилага единната икономическа политика. Повечето страни желаят да се запази междуправителственият характер, но наред с това те смятат, че трябва да се разшири спектърът на общите политики, най-вече по отношение на икономиката и подпомагането на общата европейска валута.

Въпросите са свързани с начина, по който ще функционира занапред Европейският валутен съюз. Функционирането на еврозоната в интерес на най-развитите държави, както и необходимостта от подпомагане на държавите, срещащи сериозни трудности за кредитиране, налагат мнението, че страните от Севера ще трябва да поемат тежестта за спасяването на изпадналите в риск държави.

Но при сегашната ситуация, в която страните от Юга скоростно увеличават своя публичен дълг, плащат лихви, които са толкова високи, че поставят под съмнение изплащането на взетите от тях заеми, страните от Севера не искат да поемат ангажименти, които биха ги въвлекли във вихъра на кризата на Юга. Те са готови да предоставят помощ само ако са предприети необходимите мерки. Точно на това изискване отговаря и постоянният механизъм за стабилизиране, договорен на неотдавнашната среща на върха в Брюксел.

По БТА

* Костас Симитис е бивш лидер на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) и премиер на Гърция (1996-2004 г.).

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.