Гьол си търси жаба

Румен Белчев

Не вярвам в пророчествата на вестникарските ясновидци. Но миналата седмица едно пророчество ме стресна, трогна и очарова с точността си! „СТАНДАРТ” в страницата, посветена на Нострадамус, кодира, както определя анонимният автор на дописката, „с литературни похвати” предричанията на трима души, за които в бъдещето няма никакви тайни. И ако предсказанието „Чудото истинско ще покълне в черпука между два бряга” не ми е много ясно – даже чичо Гугъл не знае думата „черпук”, то следващите редове направо ме разтърсиха: „Ще настане време разделно – гьолът сам да си търси жабата”…

Още на другия ден времето разделно настана – Комисията по досиетата изтръска от прахта папките на дипломатическия ни корпус.

И започна голямото ручане на жабета.

„Нямам думи! В мен се заражда един голям гняв и решителността ми става непоклатима” – захапа първото външният ни министър в „Туитър”. Можеше и още нещо да напише – оставаха му 60 знака, но явно решителността се е поразклатила.

Премиерът също моментално изрева на умряло – „домакините на тези посланици сигурно вече ще си проверяват кабинетите за бръмбари след среща с тях” – преразказва изреваването „ТРУД”.

Тежката преса затова е тежка – да дава място на всички мнения. „Ако Тодор Живков е добър, защо дипломатите му да са лоши” – пита в същия брой на трудовия всекидневник президентът Първанов.

Каквото повикало – такова се обадило – външният министър моментално обяви в „МОНИТОР” държавната ни глава за „политическия чадър върху всички структури на Държавна сигурност в България” и посъветва президента „да не се обяснява, а да бъде така добър и да отговори на въпроса защо по време на неговия мандат 50 процента от посланиците, които са изпратени в чужбина, са имали връзки с ДС”.

Светкавично в битката около гьола наскача леката кавалерия и окупира две страници в прясно продадения „ТРУД”:

„…На мен ми се струва, по силата на логиката и мои анализи, че поне трима министри в правителството на ГЕРБ работят за чужди служби. А един работи за една световна банка, а вероятно и за чужда служба.” – сладко реди о.р. Цвятко Цветков.

Най-хард подхожда, както винаги, ръмжащият о. р. Красимир Райдовски: „Аз съм изненадан от поведението на министър Николай Младенов. Той би трябвало да се обърне към своето семейство и да погледне родителите си.” Докато обвиненият за греховете на родителите се осефери и започне да доказва, че няма сестра, президентът (наричан от външния си министър кой знае защо просто Гоце) реши да постави капак на дискусията: “Няма да продължавам тази полемика. Смятам, че тя е недостойна в момент, в който проблемите са други – друг е дневният ред на България и на българина. В момент, в който здравеопазването е в кома, има реален спад в доходите, проблеми в образованието, да се занимаваме с такъв проблем – мисля, че не сме на нивото на отговорността, която са ни възложили избирателите. Ако иска, нека правителството се занимава с тази тема, аз мисля да се посветя на друго.”

Може би – на коледна ловна терапия.

Шамарите от калните борби около гьола май отнесе само най-безпортфейлният министър, който обаче не пропусна да се похвали, че е разменен за 45 посланици – нещо невиждано от Омуртагово време насам.

Както и да е – нека гледаме позитивно на нещата – дайте ни пак пророците на „СТАНДАРТ”: „Късметът на фаталните маи ще ни изненада и ще ни се усмихне”! Нещо да разбрахте? Ще разберете – когато ви излезе късметът, разбира се!

Честно казано, след голямото ченгеджийско дирене на гьол за нашите жаби и късмета на фаталните маи, който ще ни споходи година по-рано от предреченото в календара им, все по-симпатичен ми става редящият мъжки „ТЕЛЕГРАФ”: „Плеймейтка точи лиги по талантлив боец”.

Това поне за всички е ясно.

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.