Путин отгатна, Ходорковски е осъден отново

Привърженици на Ходорковски протестират пред съда в Москва. Снимка: АФП/БТА

Бившият олигарх и шеф на петролната компания ЮКОС Михаил Ходорковски и съдружникът му Платон Лебедев в понеделник бяха признати за виновни от съда на московския район Хамовники за кражба на петрол и пране на пари, съобщават руските медии.

„Всеки крадец трябва да отиде в затвора“, подчерта в средата на декември руският премиер Владимир Путин. Тогава той заяви, че престъпленията на Ходорковски са били доказани от руското правосъдие. Путин обвини също бившия олигарх, че ръцете му са изцапани с кръв и го сравни с мафиота Ал Капоне и с американския финансист-измамник Бърнард Мейдоф.

Ходорковски и Лебедев първоначално бяха обвинени за отклоняването на 350 милиона тона петрол, но впоследствие обвинението понижи количеството до 218 милиона тона. Според обвинението двамата са изпрали 487 милиарда рубли и 7.5 милиарда долара, получени от кражбата на петрол. Поради изтичане на срока на давност е прекратено обвинението за кражба на пакет акции от Източната нефтена компания.

Веднага след прочитането на тези решения съдията Виктор Данилкин нареди на представителите на медиите да напуснат съдебната зала. Четенето на присъдата продължава, а прогнозите са, че то ще отнеме дни и дори седмици, като може да се проточи дори след новогодишните празници в Русия, които продължават до 10 януари.

Между 200 и 300 души, сред които много журналисти, се бяха събрали пред съда, но само малка група успя да влезе в залата, съобщи Франс прес. „Свобода за политическите затворници!“ и „Русия без Путин“ скандираше множеството. Случаят ЮКОС се смята за политически и организиран от руските власти, за да бъде прекършен прекалено независимият олигарх и да бъдат присвоени печеливши петролни активи. Навремето той финансираше опозицията и не се боеше да противоречи на тогавашния президент Владимир Путин, в момента премиер.

Бившият ръководител на ЮКОС, която бе раздробена в полза на петролни компании, близки до властта, вече излежава заедно с Лебедев осемгодишна присъда за укриване на данъци, която изтича през 2011 г. Все още размерът на новото наказание на двамата не е известен, но прокуратурата поиска те да останат зад решетките за още 14 години.

Облечен в черно, 47-годишният Ходорковски бе въведен в клетка от стъкло и стомана в съдебната зала, предаде Ройтерс. Изглеждащ блед, но спокоен, той помаха с ръка и се усмихна към публиката в претъпканата зала. Решението на съда и присъдата, които според мнозина ще бъдат решени от Кремъл, ще бъдат възприети до голяма степен като знак дали президентът Дмитрий Медведев има волята – и влиянието – да освободи човека, чието хвърляне в затвора е символ на управлението на Путин, отбеляза Ройтерс преди съдът да произнесе: „Виновни“.

Защитата на Ходорковски не изключва възможността съдът да обяви наказанието срещу него и съдружника му Платон Лебедев в новогодишната нощ. „Имам такова предчувствие, че ще посрещнем тук ударите на часовника“ на Спаската кула на Кремъл, заяви адвокатката Карина Москаленко в отговор на въпрос колко време може да отнеме обявяването на наказанието. Тя поясни, че не може да знае точно колко време ще продължи това, тъй като съдията влиза в залата само с част от присъдата и я чете „скоростно“.

Адвокатката отбеляза, че вече всичко е чуто в присъдата, включително частта, която прокурорите са поискали да бъде изключена от обвинението. Адвокат Юрий Шмидт от своя страна направи по-оптимистична прогноза за времето на четене на присъдата – три дни. Според него тя е не повече от 250-300 страници.

Кой е Ходорковски?

Според руските власти Ходорковски е престъпник, пише Франс прес. За правозащитниците и за множество чужди наблюдатели Ходорковски е жертва на уреждане на сметки, зад което стои Владимир Путин. За Путин Ходорковски е виновен, защото е дръзнал да демонстрира независимостта си и политическите си амбиции. Кариерата на Ходорковски е обобщение на съдбата на руските олигарси от 90-те години на миналия век. Тези нови капиталисти се появиха при президентството на Борис Елцин и заграбиха цели отрасли от икономиката чрез множество приватизации и благодарение на своите връзки с властта.

Ходорковски произхожда от скромно московско семейство на инженери. Той е завършил химия и икономика, преди да се впусне в бизнеса. По времето на СССР той става член на Комсомола и завързва връзки с инстанциите на Комунистическата партия. Още преди разпадането на СССР Ходорковски само на 26 години основа банката Менатеп, която му позволи да купи мажоритарния пакет акции на петролната група Юкос. В крайна сметка той придоби контрола върху компанията при доста неясни обстоятелства. За кратко Ходорковски беше министър на енергетиката през 1993 г., когато бе на 30 години.

В началото на 21 век този олигарх, известен с будещите полемика методи, промени стратегията си и стана първият в Русия, който избра пътя на прозрачното управление по западен модел. Той нае чужди специалисти и стана любимецът на инвеститорите. Ходорковски започна да обмисля сливане на Юкос с американския гигант ЕксънМобайл. Той започна да помага финансово на либералната опозиция и вля милиони долари в програмите за подкрепа на гражданското общество. Благодарение на подема в търговията с петрол Юкос стана номер едно в отрасъла в Русия и Ходорковски беше обявен за най-богатия човек в страната от списание „Форбс“, оценило състоянието му на 15 милиарда долара.

В началото на 2003 г. среща в Кремъл между Путин, по онова време президент, и двайсетина олигарси прерасна в истинска буря. Само Ходорковски дръзна да се появи с поло на срещата, по време на която той защити идеята, че трябва да се действа срещу корупцията по върховете на властта. Като пример за корумпирани висши чиновници той посочи имената на приближени на Путин. Путин го попита:

– Господин Ходорковски, сигурен ли сте, че сте уредил всичките си сметки с данъчните?
– Напълно! – отвърна му Ходорковски.
– Ще видим тая работа, заяви Путин насред възцарило се смразяващо мълчание.

На 25 октомври същата година Ходорковски бе арестуван при слизане от самолета на летището в Новосибирск, обвинен в големи измами и неплатени данъци и вкаран в затвора. Осъден на 8 години затвор, Ходорковски, който е женен и има четири деца, излежава присъдата си в затвор близо до границата на Русия с Китай, на повече от 6000 км източно от Москва.

През 2007 г. Ходорковски стана обект на нови обвинения за пране на пари и отклоняване на средства, които му костваха втори процес. Той рискува да получи 14 години зад решетките, за които настоява прокуратурата. „Не искам да умра в затвора, но моите убеждения си струват риска на живота“, каза той в последното си изявление.

Присъда за всички

Газета.ру

Присъдата по второто дело на ЮКОС засяга не само Ходорковски и Лебедев. От нея ние научаваме кога страната ще започне да се променя, тъй като в днешна Русия тяхното освобождаване е невъзможно. Последните думи на Михаил Ходорковски на процеса се превърнаха в политически манифест. Процесът отдавна е огледален: властта съди хората, които с действията си сама назначи за главни политически затворници в Русия, а те съдят властта в хода на откритите съдебни заседания.

Присъдата, произнесена от Михаил Ходорковски, звучеше така: „Няма да преувелича, ако кажа, че за изхода на този процес следят милиони очи в цялата страна, в целия свят. Следят с надежда, че Русия все пак ще стане страна на свободата и закона, където законът ще бъде по-високо от чиновника. Където правата на човека повече няма да зависят от настроенията на царя. Добър или лош. А обратно – властта наистина ще зависи от гражданите, а съдът – само от правото и бога. Ако искате, може да го наречете съвест. Аз вярвам, че това ще стане. Аз съвсем не съм идеален човек, но съм човек на идеята. И на мен, като на всеки друг, ми е тежко да живея в затвора и не ми се иска да умра тук. Но, ако е нужно, няма да се поколебая.“

Този пространен цитат съдържа квинтесенцията, концентрирания смисъл на процеса. Надеждата умира последна и в делото срещу Ходорковски дойде и нейният ред да умре. По принцип е невъзможно днешната руска власт, изградената от нея система за управление на страната, в която правоохранителните органи станаха инструмент за разчистване на политически и икономически сметки, да оправдае Ходорковски и Лебедев. Въпреки директното противоречие между същността на обвинението по втория процес със същността на обвинението по първия, въпреки очевидния положителен морален, икономически и политически ефект, който би имала една справедлива присъда.

В тази ситуация за Ходорковски и Лебедев остават две възможности – да умрат в затвора или да излязат на свобода, но в друга, променена страна, ако доживеят тази промяна. Ако в началото на президентството на Дмитрий Медведев някои имаха илюзии, че той ще затвори една от най-позорните страници на руското правосъдие, сега тези надежди окончателно отлетяха. Символическият характер на процеса си остана, но смисълът му се промени.

Ако в първата половина от президентския мандат на Медведев оправдаването на Ходорковски и Лебедев би изглеждало като индикатор за готовност на новия стопанин на Кремъл да промени страната, сега вече картинката се преобърна: докато страната не се промени, те няма да доживеят да видят свободата.

Проблемът обаче е, че няма да я видят не само участниците в делото. Днешната система за управление на страната се формира окончателно след атаката срещу ЮКОС и терористичния акт в Беслан. В нейните рамки властта се е оградила срещу каквото и да било участие на народа във вземането на държавните решения (на първо място чрез честни избори – главният инструмент за участие на обществото в контролирането на държавата). Второто дело на ЮКОС ознаменува окончателния разрив на властта със закона и гражданите. Ходорковски и Лебедев ги съдят по политически закони, които са поставени над наказателното законодателство, морала и даже над здравия смисъл.

„Надеждата е главният двигател за големи реформи и преобразования, залог за техния успех. Ако тя угасне, ако бъде сменена от глухо разочарование, кой и какво би могло да измъкне нашата Русия от новия застой“, каза в последното си слово Михаил Ходорковски.

В деня на произнасяне на присъдата ние научаваме какъв е определеният от властта срок, след чието изтичане можем да се надяваме на промени, които да позволят на тези хора да излязат на свобода.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.