Как щях да се заселя в златната клетка Нова Каледония + фотогалерия

Рибите в залива на остров Ил де Па не се притесняват от хората. Снимки: авторката

Със съпруга ми решихме, че трябва да живеем в …Нова Каледония. Той е французин, негов приятел има там строителна фирма. Покани го да работи с него. Вече се виждахме как проектираме и строим еко-къщи.

Нова Каледония е част от Франция, но е на края на света, някъде в океана на 1200 км източно от Австралия и на 1500 км северозападно от Нова Зеландия. На около 14 000 км оттук по права линия. Иначе прелетяхме общо 23 000 км до там, за да видим, че това наистина е раят, но …не е за нас.

Оказа се, че нашият работодател строи хотели, вили, но предлагаше заплата от 1600 евро отначало, вместо обещаните 2200 евро. А ние живяхме в 25 кв. м помещение с наем 1300 евро на месец. Местните пари се наричат пасифик франк, не питайте за курса, няма значение, защото всичко е много скъпо. Още първия ден изпитахме шока. Влязохме в един супермаркет и едно пазаруване ни излезе 80 евро – 6 бири, 1 вино, местен кашкавал, подобен на ементал, шунка, пица полуфабрикат, шампоан и хляб. Падна ми шапката, помислих, че нещо са ме излъгали. Но се оказа, че това са си цените.

В залив на остров Ил де Па. Снимки: авторката
В залив на остров Ил де Па. Снимки: авторката
В залив на остров Ил де Па. Снимки: авторкатаПлаж на малкия остров Ил о Канар, посещаван от много сърфисти. Снимки: авторкатаПлаж на малкия остров Ил о Канар, посещаван от много сърфисти. Снимки: авторкатаДа нагазиш във водата край остров Ил де Па. Снимки: авторкатаКоне на пътя в северната част на Нова Каледония. Снимки: авторкатаМорска звезда на плажа в Нумея. Снимки: авторкатаНа остров Ил де Па. Снимки: авторкатаХраст цъфти пред хотелската стая в Нумеа. Снимки: авторкатаКъмпинг на о. Ил де Па - 10 евро на вечер. Снимки: авторкатаЗалив на остров Ил де Па. Снимки: авторкатаРесторант и данс клуб във водата на плаж в столицата Нумеа. Снимки: авторкатаМорска краставица на плажа в Нумеа. Снимки: авторкатаБрегът на о. Ил де Па. Растителността показва, че тук океана никога не залива брега с големи вълни. Снимки: авторкатаНа брега на о. Ил де Па. Снимки: авторкатаПлаж в столицата Нумеа. Снимки: авторкатаКъщата на шефа на племето в селище в северната част на Нова Каледония. Снимки: авторкатаЗалив на остров Ил де Па. Иглолистните дървета са местен уникален вид. Снимки: авторкатаХотелски стаи на малкия остров Ил о канар, около 100 евро на вечер. Снимки: авторкатаВ центъра на столицата Нумеа. Снимки: авторкатаЗалив на остров Ил де Па. Вижгдат се уникалните местни иглолистни дървета. Снимки: авторкатаРибите в залива на остров Ил де Па не се притесняват от хората. Снимки: авторкатаПейзаж на остров Ил де Па. Снимки: авторкатаПейзаж на остров Ил де Па. Снимки: авторкатаПейзаж на остров Ил де Па, в дъното горичка с местните иглолистни дървета. Снимки: авторкатаПейзаж на остров Ил де Па. Снимки: авторкатаНа плаж в столицата Нумеа. Снимки: авторкатаЖилище край пътя в Северната част на Нова Каледония. Снимки: авторката

Нумеа – столица на Нова Каледония – е място за богати туристи и мафиоти от висок клас. Местното население канаки са бедни, работят по мините (60% от никела на света се добива тук) и като обслужващ персонал по хотели и заведения, продавачи.
Противно на българските очаквания за морски курорт, по улиците няма никакви сергии, само тук-там малки магазинчета и павильони.
Япония е сравнително близо, затова туристите са предимно японци, от които най-често идват младоженци – на меден месец. Но се срещат богати туристи от САЩ и Европа. Те са от средна възраст нагоре.

Пейзаж на остров Ил де Па. Снимки: авторката

Островът е около 500 км дължина и 50 км ширина. Извън столицата има малки вилни селища на богати и …малки селища със сламени къщи на местните.
Освен столицата на север има още един град. Останалите селища на картата подвеждат. Гледаш, че пише име на селище, но като пътуваш по пътя, виждаш табелата с името му, а зад нея само 1 къща.

Местните канаки имат племенни лагери, като сламени селища, направени от палмови дървета, със сламени покриви. Различните племена имат свои лагери. Всяко едно селище е с отделно име на племе.
Но горе-долу на всеки залив има яхтено пристанище, с палати край него, които издават богатство.

След около месец престой разбрахме, че в столицата може да се намери квартира за по-дълъг период за около 600-700 евро месечен наем – апартамент с 2-3 стаи. По двама-трима се комбинират и живеят заедно в едно такова апартаментче. Дори местните, които работят в столицата, така се събират по апартаменти.
Токът идва от Австралия и Нова Зеландия с подводни кабели под океана и е много скъп – сметката на един апартамент с 2-3 стаи е 100-200 евро на месец.

Разходка с кола на о. Лифу със семейството на Жан Жак. Снимки: авторката
Разходка с кола на о. Лифу със семейството на Жан Жак. Снимки: авторката
Разходка с кола на о. Лифу със семейството на Жан Жак. Снимки: авторкатаПейзаж от о. Лифу. Снимки: авторкатаНа палубата на катамарана на път към о. Ил де Па. Снимки: авторкатаЗалез на о. Лифу. Снимки: авторката Океана край Нова Каледония. Снимки: авторкатаНа катамарана на път обратно към Нова Каледония от о. Ил де Па. Снимки: авторкатаСкали на брега в Залива на костенурките в северната част на Нова Каледония. Снимки: авторкатаКрай дома на Жан Жак. Снимки: авторкатаПясъкът на плажовете е като пудра захар. Снимки: авторкатаПлаж на о. Лифу. Снимки: авторкатаКъщата на Жан Жак. Снимки: авторкатаПлаж на о. Лифу. Снимки: авторкатаЖан Жак и синът му. Снимки: авторкатаЮжната част на о. Нова Каледония. Снимки: авторкатаЗалез на о. Лифу. Снимки: авторкатаМорена в аквариума в столицата Нумеа. Снимки: авторкатаКъщата на Жан Жак отвътре. Снимки: авторкатаЖан Жак и съпругата му. Снимки: авторкатаЗалез на о. Лифу. Снимки: авторкатаПейзаж на о. Лифу. Снимки: авторкатаСъпругата на Жан Жак и синът му. Снимки: авторкатаПейзаж на о. Лифу. Снимки: авторката.

Повечето канаки са безработни, само седят по улиците, по пейките, по крайбрежни алеи и заливи, и пият. Който успее да си набави някакви пари, пие, който не – нищо не прави. Всеки втори на улицата е с тениска на Боб Марли или на Че Гевара. Усеща се непрекъснато негативна атмосфера – между местните и белите, които са им „окупирали територията“. Когато дошли белите, местните били щастливи – племена, риболов и толкоз. Впрочем, преди 300 години тук е имало и канибализъм.

Жилище край пътя в Северната част на Нова Каледония. Снимки: авторката

Белите докарват алкохола, дрехите и болестите. Преди да дойдат, тук не е имало заразни болести, казват местните.

Сега канаките пушат трева, пият алкохол и приказват за независимост. Нова Каледония, като част от Франция, е под управлението на президента Саркози. Е, има местно правителство, но управляват белите. Родените тук французи се наричат калдоши. Те не приемат канаките, не приемат и французите пришълци.

Франция обещава на местните, че ще получат независимост от 2014 г., но те трябва да се изпълнят много условия – да се създаде изцяло от местните полиция, армия и енергийна система. Въобще – сигурност. Което е невъзможно.
Атмосферата от недоволството на местните е силно негативна, във въздуха се носи напрежение. Ако имат възможност, местните ще изядат белите. В рейсовете се возят предимно канаки. В училищата учат много бедни и много богати, белите учат с местните, децата са заедно, черните крадат на белите деца телефоните, разни неща.
Като се качвахме в рейса, бяхме обикновено само двама бели, пътниците само ни гледат под вежди. Веднъж, като слязохме на една спирка, възрастен канак, който пиеше, хвърли след нас кутия от бира.

Нова Каледония е много красива, но не е хубаво място за живеене. Природата е уникална, имаш чувството, че си в рая. Място, което само можеш да си представяш във фантазиите си.

Залез на о. Лифу. Снимки: авторката

Но колкото и да е хубаво, цялата тази негативна и агресивна атмосфера не ти дава да си поемеш въздух, да се изкефиш. Тук чухме, че наричат Нова Каледония Златната клетка. Местните завинаги ще си останат тук, и бели, и черни. Включително и новите заселници – те са дошли в рая, къде да се върнат назад? А родените тук французи никога не биха отишли да живеят във Франция.

Извън столицата има 4 острова в близост до големия остров. За да отидеш от един остров на друг, билетът за катамарана е 150 евро на човек двупосочно. Като разписанието на тези катамарани е така направено, че за да можеш да стигнеш до всеки един от островите, се налага пак да се върнеш до големия остров, след това да идеш пак до следващия остров, още 150 евро. Най-красивият е един от тези 4 острова – с най-дългата бяла плажна ивица. Но за него трябва да се чака 21 дни докато те закара катамаранът – такова му е разписанието. Не можахме да се вредим до него, но посетихме други два, не по-малко райски и един по-малък.

Жан Жак и синът му. Снимки: авторката

На двата от островите, на които ходихме – Лифу и Ил де Па – повечето местно население са канаки, живеят в селища със сламени покриви. На самото пристанище има хотел, магазини, но извън него са само сламените къщи на канаките. На остров Лифу семейството на Жан Жак ни беше като гид. Разхождаха ни из острова, показаха ни всички красиви заливи, места.
Местните се изхранват с банани, гледат прасета, кокошки, кокосови дървета. Ядат и някакви местни картофи, които са големи като тикви, стигат до 70 кг единия. И ги белят с миди.

След двумесечна обиколка из островите, си събрахме багажа и си тръгнахме. Избягахме от рая. Или от Златната клетка? Обратно в България… За да тръгнем пък за някъде другаде…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.