Хелън Мирън: Спрете зверствата на Съпротивителната армия на Бога

Хелън Мирън*

Хелън Мирън. Снимка: личен сайт

Преди 6 години по Коледа бях в Северна Уганда и видях пълната разруха в района, причинена от бруталната бунтовническа групировка, нарекла се Съпротивителна армия на Бога (САБ). Срещнах се с деца, успели да избягат от пленничество в ръцете на бунтовниците. Мнозина от тях бяха прекалено травмирани, за да разкажат какво са преживели. Сега, с приближаването на Нова година въоръжените бунтовници продължават да предизвикват опустошения и страдания в огромна част от Централна Африка.

По време на визитата ми преди 6 години имах възможността да говоря с местен политик. Той беше възмутен от начина, по който международната общност се отнасяше към жестоката бунтовническа групировка, разбила цели общности и принудила толкова много хора да напуснат домовете си.

„Когато бяха изклани 400 души, светът дори не беше шокиран. А когато беше извършено клане на 200 души, светът запази пълно мълчание“, ми каза този политик. Спомням си неговите думи сега, когато светът отново е обвиняван, че не обръща внимание на хората, които са избивани, измъчвани, изнасилвани или отвличани ежедневно от относително малка групировка, съставени от бунтовнически командири и пленени войници.

Преди две години на Бъдни вечер докато в градовете в Североизточно Конго започна честването на Рождество Христово, САБ предприе серия от атаки, които продължиха 21 дни. В тях загинаха 800 души. На миналата Коледа над 300 души бяха екзекутирани или пребити до смърт в затънтени села, откъснати от всякаква реална защита или помощ.

В края на миналия месец президентът Барак Обама призна каква заплаха е САБ за този недоразвит район на Централна Африка. Тогава той обяви началото на план за борба с печално известните бунтовници и с разрушителния ефект, който те имат върху местните общности. Африканският съюз също предприема достойни за похвала стъпки за намирането на решения.

Но въпреки обещанията и политическите инициативи, на САБ беше позволено да действа над 20 години. Невъзможно е да се изчисли колко човешки съдби са били разрушени, но само през последните две години, САБ се превърна в най-смъртоносната групировка в Демократична Република Конго, убивайки над 2300 души и похищавайки други 3000 души в региона.

Последиците от насилието на САБ преследват общностите дълго време след като като са напуснали района. Години след по-големите нападения на САБ в Северна Уганда на 200 000 души тепърва трябва да се върнат по домовете си, а мнозина живеят без земя, на която да отглеждат своята храна, или без елементарни условия, за да задоволят ежедневните си нужди.

В Уганда се срещнах със Сюзан, която е видяла как пред очите й убиват родителите й. Тя беше прекалено травматизирана, за да говори за това. Друго момиче – Агнес, която е била похитена от САБ, не намери думи, за да ми опише какво е преживяла. Сега и двете живеят в лагери за временно настаняване -една ужасяваща действителност, пренесена в друга част на континента.

Миналата седмица „Оксфам“ и 18 други агенции казаха, че местните хора повече не трябва да живеят в страх от насилие. Накрая те призоваха ООН и правителствата да поставят на преден план хората, живеещи в някои от най-отдалечените и забравени места на земята и да се уверят, че те са добре защитени.

Нивото на защита, предоставено от миротворците на ООН и от националните армии не е достатъчно. Няма достатъчно пари или сигурност за хуманитарните агенции, за да могат те да стигнат до всички нуждаещи се от тяхната помощ. Прекалено малко се прави, за да се помогне на децата и на възрастните, насила зачислени в редиците на САБ, да избягат оттам. На практика няма никаква комуникация, която да позволи на селата да предупредят за непосредствени атаки.

Седемдесет и две годишният Папа Пелеке има магазинче за тапициране на мебели в град Дунгу в Североизточно Конго, където живее с 44-годишната си съпруга, техните 9 деца и многото им внуци. Той и четири от неговите внучки тийнеджърки били отвлечени от САБ през ноември 2008 г. и отведени дълбоко навътре гората. Неговата най-малка внучка неотдавна успяла да избяга след 15 месеца в плен. Останалите все още са в неизвестност.

„Светът трябва да сложи край на тази война и на това страдание“, каза Папа Пелеке пред Оксфам. „Не искам никога повече да чувам в Конго името на САБ. Армията на Конго е неспособна да направи много. В деня, в който ни отвлякоха, край нас имаше 10 войници, но те не си помръднаха пръста“, разказва той. ООН и международната общност питат какво могат да направят за хора като Папа Пелеке и неговото семейство. Отговорът е прост. Те най-после трябва да осигурят на тези хора мир, сигурност и развитие.

По БТА

*Хелън Мирън е британска актриса, носителка на награда „Оскар“  и световен посланик на Оксфам

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.