Българите по света и министерство за тях. Какъв е смисълът?

Снимка: Иван Бакалов

Българска емиграция е имало още по времето на турското робство. В Америка е прието за първи емигрант да се счита Илия Йовчев, дошъл през 1870 г. Разбира се, че е имало единични емигранти и преди него, но те не са оставили след себе си следи, по които да ги смятаме като първи емигранти.

Българската емиграция до 1944 г. с малки изключения е била икономическа. От септември 1944 г. до ноември 1989 г. от България са избягали нелегално, или пък излезли легално, но не са се завърнали, стотици хиляди български граждани по политически причини. Насила въведената власт в България и терорът е била причината за това масово емигриране.

Българските емигранти до 1944 г. са общували с българските дипломати и посланици на приятелска основа. Нямало е политически деления между тях. Дипломатите са се ползвали с уважението на емиграцията и ако е имало някакви въпроси за разглеждане между тях, допитванията и разговорите са водени в послолствата на България. Емигрантите може да са имали различни политически убеждения, но те не са преминавали границите на приличието.

Имало е случаи, когато първият български пълномощен министър в Америка Стефан Панаретов, както и неговия наследник Симеон Радев са прибягвали до частни заеми от по-заможните емигранти, докато посолството получи необходимите суми за дейността си от правителството от София.

Пред посолствата не са ставали протестни демонстрации против правителствата на България и против дипломатите, както след 9 септември 1944 г.

Американският славянски конгрес – в подкрепа на Сталин

Веднага след наложената комунистическа система на живот, по примера на окупатора – Съветския съюз, със съветската армия в страните окупирани от тях, се създават държавни организации за работа с емиграцията.

През август 1941 г. в Москва се провежда т. нар. „Общославянска конференция“. На тази конференция по идея и нареждане на Сталин, но по примера на Хитлер, който създаде „Съюз на немците в чужбина“ – организация използвана от нацистите за подкрепа на Хитлер в плановете му за велика Германия, се създаде „Общославянски комитет“ с 20-членно ръководство състоящо се предимно от съветски граждани. За председател е избран генерал Александър Гундоров. Целта на този комитет е да се използват славянските народи в подкрепа на Сталин и политиката му за световен комунизъм.

На 2 септември 1941 г. в гр. Гери, щата Индиана, е свикано общо събрание на емигрантите от Балканите, пред които Георги Зайков-Пирински – довереникът на Коминтерна (б. р. – Комунистическият интернационал), разяснява особената важност на подетата инициатива и необходимостта тя да срещне подкрепата на всички славяни на новия континент. На 3 октомври с. г. словашките емигранти провеждат подобно мероприятие в гр. Питсбърг, щата Пенсилвания.

Три месеца по-късно е организиран внушителен банкет на който присъстват около 1400 емигранти от Източна Европа. Основната фигура и говорител на банкета е отговорникът на полската емиграция Болеслав К. Геберт – член на националния комитет на Американската комунистическа партия. Именно той запознава присъстващите с московската инициатива и с новината, че ще се провежда Общославянски конгрес, чията благородна цел била да бъдат обединени усилията на славяните в Америка за решителна борба с кафявата чума – нацизма. Учредителният конгрес на „Общославянския комитет“ се състоява на 15 март 1942 г., като присъстват около 3000 емигранти. Изпратени са представители на Общославянския комитет в СССР и представители в Южна Америка, Канада, Австралия и др. Така се ражда Американският славянски конгрес (АСК) – организацията на славяните в Америка в подкрепа на Сталин и политиката му.

Как беше изгонен Пирински от САЩ

На 7 май 1948 г. Американския конгрес приема закон срещу подривната дейност на политически групировки в САЩ (HB 5852) изискващ всички граждани, които са се поставили в услуга на комунистически правителства и водят антиамериканска пропаганда, да се регистрират като чуждестранни агенти. Главния прокурор на САЩ Том С. Кларк, включва АСК в списъка на организациите занимаващи се с подривна дейност на континента. Списанията на чужди езици и радиостанции, свързани с проповядване на дейността й са закрити. Георги Зайков-Пирински е арестуван, като агент на чужда държава и член на партия, проповядваща насилствено сваляне на американското правителство. На 2 август, 1951 г. той, съпругата му Паулина Клопака и синът му Георги Георгиев Пирински са депортирани.

На 12 октомври 1944 г., по настояване на съветските окупатори, се създава Славянски комитет в София. Той е копие на Московския „Общославянски комитет“ имащ същите задачи – Обществено политически институт за взаимно опознаване и сът-рудничество между българския народ и другите славянски народи в “борбата за мир, свобода, национална независимост и прогрес”. На кратко – да работи за целите и по-литическите планове на СССР.

Една от задачите на Славянския комитет е да работи с българската емиграция и да я използва за целите на комунистическото правителство. Впоследствие този комитет ще променя името си три пъти според промените на политическите условия в световен мащаб. На 7 септември 1982 г. той става Комитета за българите в чужбина. По-късно с Постановление № 180 от 1 октомври 1992 г. на Министерския съвет на Република България е създадена Агенцията за българите в чужбина (АБЧ), а от 21 февруари 2000 г. с Постановление № 19 на Министерския съвет АБЧ получава статут на Държавна агенция. Независимо от промяната на имената, организацията запазва основните си служители, като отвреме на време подновява някои от по-старите с млади добре обучени, преданни на комунистическата партия, служители – щатни или сек-ретни служители на държавана сигурност.

ГЕРБ измисли министър без портфейл за емигрантите

Много се е говорело през последните години за нуждата от създаване на Министерство на българите в чужбина, но никога не се е поглеждало сериозно на този казус. При образуването на ГЕРБ също се е говорело за нуждата от такова министерство, дори бе създадено място в новото правителството за министър без портфейл, който макар и без министерство щял да отговаря за българската емиграция. Едно от основните задачи на този министър е било да ускори издаването на паспорти на български граждани, живеещи в страни извън България. Данните показват, че през 2010 г. са издадени български паспорти на 14 976 души, но не се казва дали тези нови граждани са се заселили в България, за да живеят и работят, или те само ползват привилегиите като бьлгарски граждани в Европейския съюз. Броят на такива желаещи българско граждантсво нараства многократно след като България става член на НАТО и Европейския съюз.

Политическата криза в България, настанала след разкритието на досиетата на бившите и настоящи български дипломати, които са били секретни сътрудници и агенти на ДС, наложи подаването на отставката на първия министър отговарящ за българската емиграция. След него мястото му изглежда ще си остане празно понеже премиерът Бойко Борисов може би е разбрал пълната несъстоятелност малка България да има отделно министерство за емиграцията, при наличието на добре работещо министерство на външните работи. Винаги се е считало, че успехът на един премиер до голяма степен зависи от качеството на съветниците му. Премиерът може да е умен, предан на България и работещ за нейното благосъстояние, а не за други държавни интереси, както е било от 1944 до 1990 г. Но при съветници – бивши членове на БКП, бивши агенти на ДС и с президент – бивш комунистически активист и сътрудник на ДС, не винаги даваните съвети към премиера са показвали само загриженост към българските интереси.

Тук макар и накратко ще се опитам да дам скромното си мнение, като български политически емигрант живеещ в САЩ над 40 години и останал винаги с любов и преданност към България и към българския народ.

Трябва ли й на българската емиграция министерство?

Краткият отговор е – такова министерство не е нужно! Нужно е реорганизиране на дейността и подбор на служителите във МВнР. Ако това се осъществи и ако се проведе пълна лустрация за кадрите работещи в този министерство, ще спечели България и българското правителство извършило такава реорганизация, както и цялата българска емиграция – политическа и икономическа.

Д-р Иван Гаджев. Снимка: личен архив

Политическата емиграция не се нуждае нито от Славянски комитет и преражданията му в различни комитети и агенции, понеже емигрантите избягаха именно от тях. Емигрантите са избрали пътя напускайки България и те не се нуждаят от министерства да ги съветват и контролират на Запад, където са започнали нов свободен живот в демократични държави. Никъде по света няма Министерство за емигранти, които са напуснали Родината си доброволно. Има обаче министерства отговарящи за новопристигнали граждани в съответната държава. Няколко примера са израелското Министерство на имигрантската асимилация, френското Министерство на имиграция, интеграция и национално идентичност и канадското Министерство на гражданство и имиграцията. Главната задача на тези министерства е да поемат новопристигналите граждани в страните си и да ги улесняват в първите месеци при адаптирането им към държавата. Помагат им да намерят работа, подходящо жилище и курсове за бързото изучаване на езика. По този начин малката държава Израел при създаването си имаше около 3 милиона граждани, а днес същата държава има около 7.5 милиона граждани.

Съседната Гърция се грижи за своята емиграция чрез Генералния секретарият за гърците в чужбина, който е пряко подчинен на гръцкото МВнР. Техните функции са подобни на Държавната агенция за българите в чужбина, но с много по-голяма организация, влияние и финансов ресурс. През 1995 г. с президентски указ гръцката емиграция създава Световният съвет на гърците в чужбина, в което участват всякакви емигрантски групи и дружества от целия свят.

Българските емигранти, които доброволно и свободно са напуснали България след 10 ноември 1989 г. нямат нужда от Министерство за емиграцията, защото ако те имат въпроси или проблеми в избраните от тях държави, те трябва да се обърнат към посолствата и българските консули намиращи се в съответните страни. Това са служители на МВнР и е тяхна задачата да помагат при разрешаване на въпроси на българите в държавите, в които те са се установили за постоянно. Не е необходимо да се дублира дейността на посолствата със специално министерство на емиграцията.

Старата емиграция няма да се върне в България

Единици може да се върнат, за да оставят костите си в Родината. Младата емиграция, като пусне корените си в западните демократични държави, също няма да се върне за постоянно в България. Тяхните деца ще се „претопят“ в етническия казан на западните държави. Те постепенно ще забравят и българския език. Държавата ни обаче трябва да намери път към сърцата на българската емиграция, да поддържа приятелски връзки с емигрантите и да използва тяхното „ноу хау“, придобито с живеене и работене в съответните държави. Българската емиграция има вече и своите милиардери в Северна Америка.

Само ръка за ръка, емиграция и правителство може да изведат България от положението, в което се намира – резултат на „бившите“ все още управляващи Родината ни. Към емигрантите не трябва да се обръщат само да оставят някакво наследство за България, а да се търси помоща и опита им, който се придобива само след дълги години прекарани в развитите страни.

Правителството на настоящия премиер Бойко Борисов, на когото се разчита да промени България, ще трябва да се освободи чрез лустрация от 350-те агента на ДС, много от които все още работят в Народното събрание, да се освободи от 420 агента на ДС, вмъкнали се в управлението на градските и окръжните кметства, да се освободи от 191 агента все още в дипломатическия корпус и външното министерство и така да се справи със саботьорите на неговото управление. Само така правителството може да заслужи вниманието и симпатиите на българската емиграция, която ще намери пътища за подпомагането на Родината си.

В края на 80-те години на миналия век, България очакваше девет милионния си гражданин. След като се освободи от задушаващото комунистическо тегло и премахна телените мрежи ограждащи я почти половин столетие, България стана седем милионна държава. На всички е ясно причината за това. Ако правителството на Бойко Борисов не се освободи от горепосочените саботьори в системата на управлението на държавата, България ще продължава да намалява. Най-добрите й граждани, не искат да живеят управлявани от горепосочените саботъори и ще продължават да я напускат. Така Родината ни практически ще изчезне от картата на Европа. Народът ни трябва да се стресне от това, което става в България и масово да се стече на следващите избори и да гласува против остатъците на комунизма в България, ако иска да не загуби всичките си добри граждани. Българската емиграция знае това и никакви пречки, създавани специално, за да ограничат участието й в политическите избори няма да ни обезкуражат и всички ние ще се влееме в изборния процес, за да може окончателно да се освободим от червената плесен, все още задушаваща българския народ.

Със съкращения. Виж целия текст в EuroChicago.com
———————

* Д-р Иван Илиев Гаджев e политически емигрант в САЩ от 1968 г. Живял е в Детройт, сега живее през повечето време в Гоце Делчев. Основател и директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ с филиал в Гоце Делчев. Това, което Славянският комитет в София и Държавната агенция за българите в чужбина не можаха или не поискаха да направят, го направи семейството на д-р Гаджев – специално новопостроена триетажна модерна сграда в центъра на гр. Гоце Делчев за преместването и функционирането на Института по история на емиграцията. Всички средства за построяването и функционирането на института са предоставени от семейство Гаджеви. По този начин е запазена и политическата независимост в работата и изследванията на института.
Д-р Иван Ил. Гаджев е написал и публикувал няколко книги, както е и спонсорирал множество автори, засягащи историята на България, Балканския полуостров и историята на българската емиграция в Северна Америка
.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.