Имигрантите са все по-нежелани в Атина

ДПА

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

Димитрис Ципос полага усилия да прикрие враждебността си, докато група мъже от Бангладеш преминават, носейки в ръце куп одеяла. „Бих се отървал от всички тях“, казва Ципос, докато седи в ресторанта си, скрит от необичайния студ, сковал гръцката столица Атина. „Гърците не ги искат. Вече ни писна“. Един от служителите му се съгласява. „Те те превръщат в расист“, казва Панделис, който отказва да даде фамилното си име. „Имигрантите често са принуждавани да напуснат страната си заради война или глад, но ние нямаме вина. Не можем да се превърнем в приюта за бедни на света“.

Други съседи може да са по-умерени, но малката група, подкрепяща десния екстремизъм, расте. Напрежението около нарастващия брой на мюсюлманските имигранти, живеещи в историческия център на Атина, започна да излиза извън контрол през последните месеци. Имигрантите често биват бити и намушквани по площадите в града, а няколко импровизирани джамии, обикновено разположени в гаражи или сутерени на жилищни сгради, биват подпалвани или стават обект на вандалски прояви. При последния такъв случай нападателите заключиха вратата на молитвен храм, разположен в сутерен, и хвърлиха запалителни бомби през прозорците, ранявайки сериозно петима души.

Полицията засили патрулите, след като в протестите на недоволни местни жители все по-често започнаха да се включват крайни националистически групи, които протестират срещу това, което наричат „престъпна вълна, предизвикана от нелегалните имигранти“ и деградиране на района. „Живея тук от 38 години и към мен винаги са се отнасяли с уважение и съм се чувствал сигурен до последните няколко години“, казва Наим Елгандур, който оглавява Мюсюлманската асоциация на Гърция. „Сега нападенията се увеличават“.

Растящото напрежение между гърци и чуждестранни имигранти в занемарените околности на Атина пролича през ноември, когато мюсюлманите се събраха да празнуват Курбан байрам на площадите в Атина, включително пред входа на Атинския университет. Протестиращи от крайнодясната група Хриси Авги пуснаха силна музика от съседен апартамент, хвърляха яйца и се подиграваха на имигрантите по време на продължилата цял час служба на площада Атики. Инцидентът стана на фона на растящото напрежение по отношение на нелегалната имиграция в Гърция, най-натоварената транзитна точка за трафика на хора в Европейския съюз.

Гърция бе принудена да поиска помощ от ЕС в опита си да гарантира сигурността на границата си с Турция. Над 42 000 бежанци, опитващи се да влязат в Гърция от съседна Турция, бяха спрени от граничните служители на агенция Фронтекс от януари насам. Елгандур казва, че нападенията в Гърция са отражение на подобни инциденти в други страни като Италия и Франция. „Това е част от крайнодясното течение в Европа. Това е мода, която се разпространи в Гърция, но за щастие ще отмине в някакъв момент“, казва той.

Подчертавайки растящото обществено недоволство, Никос Михалолякос, лидер на крайнодясната група Хриси Авги „Златна зора“, спечели първото в историята на групата място в градския съвет на Атина на местните избори през ноември. Групата събра силна подкрепа в района, където проституцията, търговията с наркотици и фалшиви стоки са широко разпространени, а хиляди имигранти се борят за живота си, обитавайки западнали хотели или изоставени сгради. Михалолякос заложи в кампанията си на антиимигранстките теми и срещу дълго отлагания правителствен план за изграждане с държавни средства на джамия в центъра на гръцката столица.

Атина е единствената столица от първите 15 членки на ЕС, която няма официална джамия. Мюсюлманската общност в Гърция се изчислява на един милион души в страната, в която основната част от населението са православни християни. В момента единствените джамии в Гърция са в североизточната област Тракия, където живеят около 100 000 мюсюлмани. Страхувайки се, че отлагането на строежа на джамията може да доведе до още сблъсъци, правителството задели 1,6 хектара площ във Вотаникос, близо до центъра на Атина, където е предвидено да се построи джамията. Официални представители заявиха, че през януари ще бъде обявен международен архитектурен конкурс за дизайна на джамията.

Макар че влиятелната православна църква в страната даде подкрепата си за проекта, социологическите проучвания показват, че половината от пет милионното население на Атина се противопоставя на този план. Съпротивата и антиимигрантските настроения се разпалват допълнително от финансовите проблеми на страната. Залети от вълна от мерки за строги икономии, включващи орязвания на заплати и пенсии и повишаване на данъците, много гърци се питат дали е редно да се отпускат средства за изграждане на джамия. „Защо трябва данъкоплатците да плащат за джамия? Правителството ни изстиска докрай. А сега трябва да плащаме, за да могат те да имат място за богослужение?“, пите Антония Ляку, която живее близо до Вотаникос.

Новоизбраният кмет Георгиос Каминис е решен да се справи с проблема, като даде ход на диалог между общината и имигрантите в опит да успокои ескалиращото напрежение. „Консултираме се с общинските власти в Германия, които противодействаха на подобни антиимигрантски кампании, организирани от неонацисти“, каза говорителят на кмета Такис Камбилис. Новият кмет планира също така да организира улични пазари, където имигрантите да могат да продават законно стоките си, а не да ги предлагат незаконно по кьошетата.

Професорът по политически науки в университета Пантейон в Атина Димитрис Христопулос, който е активист на Гръцката лига за човешки права, казва, че неотдавнашната вълна от насилие е резултат от цялостния провал на гръцката държава в прокарването на политика за интегриране на имигрантите. „Първата вълна имигранти от Албания беше интегрирана в гръцкото общество през 90-те години, но не смятам, че гърците имат търпението или добрата воля да приемат тази втора вълна имигранти от страни като Пакистан и Афганистан“, отбелязва той. „Изобщо не съм оптимист. Всъщност нещата изглеждат доста мрачно“, допълва Христопулос.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.