www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 26 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Сурва весела година - как са празнували българите

31 Декември 2010

 

Хоро на Васильовден. Снимка: Булфото

На 1 януари Християнската църква отбелязва две събития: Обрезание Господне - акт, който според Стария завет се извършвал на осмия ден след раждането на момче, и смъртта на свети Василий Велики Кесарийски през 379 г. Св. Василий бил един от големите християнски богослови и яростен противник на арианската ерес (най-голямото еретическо учение в ранната история на Църквата, създадено от александрийския свещеник Арий).

Първи януари е повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Денят е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, тъй като се празнува в деня, посветен на християнския светец Василий. По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората (след бъднивечерската) кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е много богата и на нея се нареждат блажни ястия - варена свинска глава или пача от сварените крака и главата на прасето, заклано в навечерието на Коледа.

Може всичко от прасето вече да е изядено, но главата или част от нея се запазва „за пред Васил”. Кокалите от прасето се нареждат на пода и по стар обичай всички ги прескачат за здраве. За празничната софра приготвят още варена кокошка, пуйка или петел. На трапезата се слагат и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав, мед. Стопанките месят специален обреден хляб – прясна погача (пита), нашарена отгоре с вилица, и в нея слага сребърна пара. Жената, която меси питата, отива да пипне с намазаните си с тесто ръце плодните овошки в двора, за да завържат и дадат хубав плод.

За празничната трапеза на Сурва по традиция стопанките задължително приготвят още новогодишна баница, която в различните български краища е позната с различни названия. В Западна България в зависимост от плънката тя е зелник, булгурник, тутманик. В зелника се слага зеле, спанак или праз. Тутманика приготвят от тесто, което замесват със сирене, яйца и мас. Булгурникът се прави с булгур, пържи се с яйца и мас, слага се в тепсия и се пече под връшник. Когато е готов, се залива с разтопено масло. В баницата слагат „късмети” – различни белези, дрянови клончета, а някъде и парà. Късметите наричат на всеки член от семейството, на Бога, на стоката, на лозето, на нивите.

Най-възрастният в семейството прекадява трапезата с палешника от ралото, а после вдига високо питата, разчупва я и дава по едно парче на всеки, като започва от най-старите в къщата. Вярва се, че у когото се падне парàта, той ще бъде здрав и честит през годината. Има обичай стопанинът да откупува парàта и да я слага в кесията си. Според друг обичай я дават в черквата, за да им опростят греховете. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взема парчето, което се е паднало пред него. Оставят парчета и за онези, които не могат да присъстват на трапезата, които са на път или на гурбет, наричат едно и „за Света Богородица”. По „късметите” в парчето баница, което се е паднало на всеки, предсказват какъв ще е късметът му през годината. Стопанинът прекадява оборите и стоката в тях и след това вече всички могат да седнат да ядат.

На Сурваки, като празник, поставящ началото на новата година, около трапезата се правят гадания и прогнози за времето и реколтата през годината, за здравето на членовете на семейството, за задомяването на младите. Ако някой кихне по време на новогодишната вечеря, се приема се за добър знак. Първия залък от баницата момите слагат през нощта под възглавницата си и когото сънуват - той ще бъде бъдещият им жених.

За времето през годината се гадае с прекадения на трапезата лук. В 12 люспи лук, всяка наречена на един от месеците на годината, се сипва сол и на сутринта се гадае: ако солта върху люспата е стопена, то съответният месец ще е дъждовен, и обратно - ако солта е останала, месецът ще е сух. След вечерята семейството се събира около огнището и започват да гадаят за бъдещето. Всеки хвърля в огъня дрянови клонки и чиято клонка пукне и подскочи високо, той ще е здрав през годината. Гадае се и по въглени, сложени в тенекия край огнището. Ако на сутринта въгленът е станал на пепел, това е знак, че ще има богата реколта. Вярва се още, че каквото е времето на първи януари, такова ще бъде през целия месец. Ако пък на Нова година вали сняг, това предвещава дъжд на Петровден и е знак, че пчелите ще се роят много. Трохите от трапезата хвърлят в огъня и наричат: „Да се ражда вино, жито, коприна.”

Най-разпространеният обичай на Нова година, познат в цялата българска етническа територия и очакван с радост от всички, е сурвакането. Според народните представи, здраве и богата реколта може да се осигурят по магически път чрез докосване със свежо откъсната клонка през първия ден на годината. Сурвакането започва, когато мине „глуха доба”, щом пропеят първи петли. Групи момченца, от 4-5 до 10-12-годишни, тръгват да обикалят къщите. Наричат ги сурвакари, сурваскари, василари, мяучкари. Със зачервени бузки от студ, с шарени торбички на рамо, малчуганите притичват от къща на къща, от двор на двор. Всяко сурвакарче носи свежо откършена дрянова пръчка, която наричат сурвачка, суровакница, сурва, василичарка. В народните представи дрянът се приема за символ на здраве и дълъг живот, тъй като е жилаво дърво и цъфти най-рано.

Майките и бабите са превили дряновите пръчки на венчета, накичили са ги с червени вълнени конци, с едри снежнобели пукани царевици, със сребърни парички, със сини мъниста. Закачат по тях и малки кравайчета. Момчетата започват сурвакането от най-възрастния човек в къщата. Сурвакат и плодните дръвчета в двора, за да родят хубав плод, а стопаните ги водят в обора, да сурвакат и домашните животни. Момчетата изричат специална благословия, наричана блажанка, слава, сорвакия, молитва - вербална магия, която трябва да подсигури здраве и изобилие през идната година. “Сурва! Сурва!” се носи из цялото село на Нова година. Ето някои много познати и любими сурвакарски благословии на малки и големи:

Сурва, сурва година, весела година,
червена ябълка в градина,
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво догодина,
догодина до амина!

Сурва, сурва година,
да ви е честита!
И от днеска до амина
радост до насита!
Изобилен плод в градини,
пшеница по ниви,
а в кошари все близнета –
агнета игриви!
Китна пролет, здраво лято,
плодовита есен!

(От Чичо Стоян)

Накрая домакините даряват децата със специално приготвени за тях кравайчета, с ошав и дребни монети. Сурвачките се хвърлят по течението на реката, за да „тече животът като по вода”.
В Западна България през нощта срещу Сурваки играят новогодишните дружини от маскирани ергени и млади женени мъже (обичаят е разгледан при „Мръсните дни”).

Част от новогодишната обредност е обичаят ладуване, момински женитбени пророкувания. Познат е и като дайлада, топене на пръстените, надпяване на пръстени и китки. Всяка мома пуска своя пръстен или китка, завързана с червен конец, в бяло котле с Василева вода, мълчана вода (вода, донесена от кладенеца в пълно мълчание). В котлето слагат малко овес и ечемик, покриват го с червено було и го оставят да пренощува под трендафилов храст на открито, “под звездите”. Сутринта момите се събират в „честита къща” (къща, в която има живи и здрави деца) и едно момиченце - изтърсак в семейство с живи родители, вади един по един белезите. За всеки от тях девойките изпяват кратка песничка, с която предричат за какъв момък ще се омъжи момата. Например: „свинска глава Васильова” означава, че женихът ще е свинар, „цървул стяга, въз дол бяга” (хайдутин ще е), „босо зайче на рътлинка” (момата ще вземе момче сирак), ”мокри гащи на върлина” (за рибар ще се омъжи).

Първият ден на новата година преминава празнично. На мегдана се извива общоселско хоро, на което се залавят хора на различна възраст. По традиция годеници и младоженци гостуват на кумовете и им носят пита, варена кокошка и вино.

Васильовден се празнува и от именниците - Васил, Василка, които посрещат гостите си с богата трапеза.

* Из книгата “Българските традиционни празници и обичаи” на ИК “Ентусиаст”. Виж повече тук.




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) анонимен
    Весел Празник!
  2. 2) интерфейс
    ЧНГ
  3. 3) анонимен
    Щастлива и успешна Нова година на всички! Да я посрещнем с вълнение, за да я изпратим с удовлетворение! С любов и радост...
  4. 4) свако
    На вси4ки у4астници в седянката на "e-westnik.bg" пожелавам здраве и разум през 2011г.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com