Кандил – свободната територия на кюрдите

Лидерът на кюрдите в Кандил Мурат Карайълан. Снимка: хабер

Високо в скалистите планини по северната граница на Ирак, където мъже (а в този случай жени) с оръжия отдавна действат извън контрола на което и да било правителство, Мурат Карайълан изглежда по-заинтересован от преследване на мира, отколкото на войната, която води срещу Турция. „Не сме слаби,“ каза в интервю Карайълан в това село, където той и неговите бойци от Кюрдската работническа партия (ПКК) представляват местния закон въпреки твърденията на официалните власти за противното. „Нашите младежи са винаги готови, войнствени и с буйна кръв, но ние искаме да разрешим кюрдския въпрос като един национален въпрос, народен въпрос, не с оръжия, а по пътя на диалога“.

Мнозина се съмняват в искреността на Карайълан, особено в Турция. Ожесточената борба на партията продължи повече от четвърт век и струва живота на 40 хиляди души. Сега обаче, може би повече от преди, има признаци, че войната може да е достигнала своя завършек. А това поставя Карайълан – знаменит въстаник, борещ се срещу потисничеството, или командир на терористи и наркотрафиканти, в центъра на различен вид офанзива. Той води делото за права на кюрдите в Турция чрез уговорени тайно, макар и не точно в пълна секретност, интервюта от редута си в планината, предизвиквайки властите от двете страни на границата, които биха предпочели той да потъне в неизвестност. „Кюрдският народ е древен народ в света,“ каза той. „Всички национални и лингвистични права на кюрдите се отричат. Целта ни е да получим тези права“.

Партията на Карайълан, определена отдавна за терористична организация, а в САЩ от миналата година и за организация, осъществяваща наркотрафик, обяви примирие и вече го удължи и през новата година. Независимо дали умишлено или под натиск, партията намали собствените си политически искания под влиянието на дълбоките политически и икономически промени, настъпили в Турция и Ирак. Карайълан вече не призовава за отделна кюрдска държава, а за известна степен на автономия в Турция, вдъхновена от, но все пак значително по-ограничена от федералната система, която кюрдите установиха за себе си в Ирак след американската инвазия през 2003 г.

Кюрдските лидери на Ирак, нетърпеливи да разширят търговията и трансграничното сътрудничество, подкрепиха усилията за прекратяване на сраженията, предлагайки за пример своя собствен модел на самоопределение и нарастващия просперитет. Макар и официалните представители в Турция да изключват преговори директно с ПКК, според представители в Ирак и Турция, посредници водят тайни преговори за обсъждане на възможността за постигане на траен мир.

Присъствието на ПКК дълго време беше дразнител в отношенията, предизвиквайки трансгранични рейдове и въздушни нападения, за последно през лятото. Въпреки това все повече изглежда, че този проблем е преодолим. „Продължаваме да напомняме на всички: Насилието няма да е пътят за разрешаване на този въпрос,“ каза Бархам Салих, премиер на регионалното кюрдско правителство в Северен Ирак. Иракските кюрди „знаят отношенията ни с Турция,“ добави Салих. Опитът на кюрдите от демократизирането на Ирак, макар и не демократична система в пълния смисъл, „разсейва представата, че кюрдите са дестабилизиращ елемент в тази част на света,“ заяви той. „Не е нужно да сме залостени в конфликти от миналото,“ каза още Салих.

Карайълан е словоохотлив мъж, едър, но в добра форма, с мустаци, спретнато облечен в ушита по поръчка маслинено сива униформа, каквато носят бойците на организацията. Миналото му е достатъчно мъгливо, за да има две дати на раждане, определящи възрастта му на 56 или 60 години, в официалната документация за терористите на министерството на финансите на САЩ. Той е установеният командир на ПКК откакто харизматичният й основател Абдуллах Йоджалан беше заловен през 1999 г., осъден и изпратен в затвор на остров в Мраморно море.

Ръководството на ПКК се премести в Кандил скоро след това, а бойците й живеят повече или по-малко отворено в нещо като необявено убежище. Бойците на ПКК, голяма част от които са жени, се придържат към дисциплиниран, аскетичен живот. Макар че винаги са намирали подслон в планините, това стана значително по-лесно след свалянето на Саддам Хюсеин от власт, предизвиквайки раздразнението на турското правителство, което постоянно настоява пред Съединените щати и Ирак да направят повече, за да ограничат движението на ПКК. „За пръв път в историята, кюрдите се радват на пространство,“ обяви говорителят на движението Рой Велат.

Точното местонахождение на Карайълан, разбира се, се пази в тайна, но присъствието на партията в клисурите около Кандил – не. Бойци в униформи държат пропускателен пункт на пътя от столицата на Иракски Кюрдистан Арбил, недалеч от последния официален контролно-пропускателен пункт. Флагът на партията се развява над територията й, а портретът на Йоджалан виси навсякъде. Йоджалан продължава да е почетен лидер на ПКК, но „не е в позиция да издава заповеди“ от затвора, както даде да се разбере Карайълан, макар че посланията и писмата му все още се разпространяват.

Партията ръководи клиника с германски лекар и фабрика за униформи. Поддържа грижливо и гробище с висок 30 фута бял обелиск, който се издига над гробовете на кюрдски бунтовници от Ирак, Турция, Иран и Сирия. Карайълан заяви, че дарения от кюрдите в родната им страна или чужбина осигуряват финансовата поддръжка на движението. Американски и турски представители твърдят, че източник на средства е контрабандата. Запитан за оръжията, Карайълан се усмихна сдържано. „Може да се сдобиеш с всичко, което искаш,“ каза той. „Това е Близкият изток“.

Партията едностранно обяви примирие след изблици на трансгранично насилие от 2007 до 2009 г. Успокояването на обстановката до голяма степен съвпадна с отстъпките от страна на турското правителство на премиера Реджеп Тайип Ердоган за разширяване правата на кюрдското малцинство в Турция, като например разрешаването на телевизия изцяло на кюрдски език и курсове по кюрдски в университетите.

Правителството на Ердоган пренебрегна условията, обявени от партията за пълно прекратяване на насилието, сред които и освобождаването на арестувани кюрдски политически активисти и създаването на комисия за помирение по подобие на тази в Южна Африка след апартейда. Вместо това правителството започна да говори с по-националистически тон преди изборите през юни.

Очаква се обаче, независимо от това, то да предложи някои нови жестове на кюрдите в опит да маргинализира групировката на Карайълан. „Някои от нещата, изброени като условия, вече са част от демократическите стандарти на нашето правителство за всички наши граждани, не само за кюрдите,“ каза Йомер Челик, депутат и един от главните политически съветници на премиера Ердоган.

Карайълан заяви, че турското правителство няма политическа воля да преследва истински мир, макар че той изрично не затвори вратата за решение, което би могло да бъде постигнато чрез преговори. Карайълан говори около два часа в кирпичена къща в Кандил, недалеч от друга къща, лошо пострадала от две турски бомби през лятото. Той и малката му свита охранители пътуваха с джипове Тойота ленд крузер и без много други мерки за сигурност. След края на интервюто Карайълан се извини, че няма да може да остане за вечеря.

При целия си учтив чар, на моменти той беше рязък, осъждайки това, което по думите му е турска окупация, потисничество и геноцид. Линиите на едно помирение, както той ги описва, обаче вече не изглеждат толкова пресилени. Карайълан призова САЩ, а също и други нации, да спрат да разглеждат конфликта през призмата на „войната срещу тероризма“, а по-скоро през тази на самоопределението. „Това е каузата на един народ, на която трябва да се обърне внимание“, каза той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.