Препъва ли еврото Източна Европа?

Асошиейтед прес

Звън на камбани и фойерверки пронизаха нощното небе над Братислава преди две години, когато Словакия празнуваше не само Новата година, но и дългоочакваното си присъединяване към клуба на страните, които използват единната европейска валута – еврото.

През последните дни на 2010 г., след като дълговата криза наложи необходимостта Гърция и Ирландия да бъдат спасявани и да бъдат въведени болезнени мерки за икономии в целия континент, е ясно едно – при новогодишните празненства тази година радостта нямаше нищо общо с принадлежността към еврозоната.

Някогашната гордост на страната от факта, че стана първата от бившия комунистически блок, която прие еврото, бе помрачена от усещането на отговорностите, които съпътстват споделянето на общата европейска валута. Преди две години еврото се възприемаше като сигурно пристанище на финансова стабилност, застраховка срещу неконтролируеми колебания в курсовете на националните валути, които биха могли да изведат от строя държавния бюджет и да застрашат икономическия растеж. За Словакия то бе и знак за достигане до клуба на проспериращите страни от Европейския съюз по-малко от две десетилетия след разкъсването на желязната завеса.

Сега, когато страните от еврозоната са призовани да спасяват други страни, затиснати от дългове, а има риск „заразата“ да се разпространи извън Ирландия и Гърция, приемането на единната валута вече не е водещ приоритет за бившите комунистически страни, които все още са извън еврозоната. А новоприсъединилите се, като Словакия, приемат еврото вече като товар, а не като благословия.

„Изглежда, че ни разрешиха да се присъединим само за да плащаме техните дългове“, казва Петра Харгасова, 22-годишна студентка по икономика, която държи с две ръце чаша греяно вино, опитвайки се да прогони студа на Коледния базар в Братислава. Някои словашки лидери дори търсят начин за излизане от еврозоната. С неотдавнашен коментар за бизнес всекидневника „Хосподарске новини“ председателят на парламента Рихард Шулик предизвика вълнение сред вече изнервената еврозона, твърдейки, че Словакия трябва да бъде готова да се откаже от еврото и да се върне към националната си валута.

Министерството на финансите бързо опроверга тези твърдения, а експерти посочиха, че бързият ход, предложен от Шулик, вероятно ще има обратен ефект. Икономистът Николас Верон от брюкселския институт Bruegel заяви, че напускането на еврозоната „ще има разрушителен икономически ефект“ върху страната.

От друга страна обаче, отхвърлянето на еврото би дало възможност на Словакия да обезцени националната си валута, което пък би повишило търговската й конкурентоспособност спрямо страните от еврозоната, борещи се с цената на спасителните планове и затягащи собствените си колани. Инвеститорите обаче най-вероятно ще накажат дезертьорите, оттегляйки се заради страха, че активите им, номинирани в евро, ще бъдат обърнати в крони и ще се обезценят. Подобна тенденция би могла да доведе до финансов колапс за въвлечените държави.

„Антиевро“ нагласите остават силни в страната, която през 2010 г. се противопостави на партньорите си, отказвайки да внесе дела си от 800 милиона евро от спасителния план за 110 милиарда евро за Гърция. „Всеки с чувство за реалност може да види, че системата е болна“, отбелязва Матус Позванк, анализатор от фондация F.A.Hayek Foundation – консервативен институт в Братислава. Според експерта опитите за спасяване на Атина са лекомислни, „тъй като фалитът на Гърция е неизбежен“.

При евроскептицизма, който се разпространява по най-горните правителствени етажи, Словакия е сред държавите, които най-гръмогласно настояват за нови правила, чрез които частните инвеститори, а не само данъкоплатците, да бъдат задължени да платят своя дял. Обект на споровете е механизмът за стабилизиране на еврозоната, който трябва да прехвърли върху частните инвеститори част от бремето на спасителните планове за страна, за която има подозрение, че може да стигне до фалит.

„Отказахме да платим дела си за спасяването на Гърция основно защото бяхме против да плащат само данъкоплатците“, каза словашкият министър на финансите Иван Миклош. „Банките обаче, които допринесоха за проблема и направиха печалби, предоставяйки в миналото кредити на проблемни страни, не трябваше да платят дори един цент“, отбеляза министърът. „Да се запази тази практика означава да се повтарят предишните грешки“, допълва той.

Миклош твърди, че сегашните правила подкопават доверието на хората в свободната пазарна икономика. „Печалбите са частни, но загубите са социални. Когато работите вървят добре, шепа хора правят пари, но когато системата се срине, защото са поемани твърде големи рискове, всички трябва да плащаме. Това е огромен проблем“, посочва той.

Найджъл Рендъл, икономист от лондонската компания RBC Capital Markets, отбелязва, че притесненията на Словакия са разбираеми. „Словакия работи невероятно усилено, за да спечели присъединяването си към еврозоната. Сега словаците разбират, че трябва да бръкнат дълбоко в собствените си джобове, за да финансират чуждестранни правителства, които са харчили твърде много и би трябвало да мислят повече“, посочва експертът.

Други новоприсъединили се към еврозоната страни също имат съмнения, докато нечленуващите държави изведнъж вече не бързат толкова да се присъединят към евро клуба, който според Рендъл вече не изглежда „като окончателен печат за одобрение на приключването на прехода от планова към пазарна икономика“. „Графиците за присъединяване в региона са изтеглени назад, може би дори отложени завинаги“, отбелязва експертът.
Събитията напоследък изглежда подкрепят това твърдение. Въпреки че премиерът на Словения Борут Пахор защити кредита, който страната му отпусна за Ирландия, според неотдавнашно проучване на агенция Mediana 67% от словенците са били против заема. Докато полското правителство определи 2015 г. като цел за присъединяване, закъсненията в изпълнението на задълженията й при покриването на необходимите критерии могат да говорят по-силно от думите.

Бюджетният дефицит на Полша, за който се прогнозира през 2010 г. да достигне 7,9% от БВП, подобно на бюджетните дефицити на редица други бивши комунистически страни, остава значително над границата от 3%, която е условие за присъединяване към еврозоната. Полският скептицизъм към приемането на еврото нарасна, след като страната преодоля сравнително успешно световната икономическа криза, използвайки националната си валута – злотата. През 2009 г. Полша отчете растеж от 1,7% и бе единствената европейска страна, избегнала рецесията.

Председателят на полската централна банка Марек Белка изрази опасенията на страната, заявявайки през декември, че Полша не бива да бърза с приемането на еврото, докато ЕС не реформира институциите си, за да подкрепи стабилността на единната валута. Белка определи европейския валутен съюз като „амбициозен, но недовършен проект“. Според Моника Куртек, икономист към банка BPH Bank във Варшава, датата 2015 г. не е реалистична цел и при всички случаи дотогава Полша няма да бъде готова. „Правителството ни не иска да посочва конкретна дата. Говорят за 2015 г., но това не е дори прогноза“, уточнява Куртек.

Страните извън еврозоната сега могат да девалвират валутите си за разлика от партньорите си от валутния съюз и, подобно на полските злоти, слабата чешка крона подпомогна износа на Чехия в периода на финансовата криза, обхванала еврозоната. На Чехия й предстои да определи примерна дата за приемане на еврото, което президентът Вацлав Клаус определя като провал. През ноември Клаус се подигра, когато германският президент Кристиан Вулф нарече еврото „успешна история“, и отбеляза, че нито правителството, нито парламентът или чешката централна банка са готови да окажат натиск за влизане в зоната в обозримо бъдеще. Чешкият премиер Петър Нечас заяви, че да се приеме еврото сега „би било икономическа и политическа глупост“.

Въпреки хора от неодобрение Естония се противопостави на тенденцията и на 1 януари стана 17-ата членка на еврозоната. Министърът на финансите Юрген Лиги неотдавна заяви, че страната му е готова да се ангажира финансово, „за да запази стабилността на еврозоната и на ЕС“. Обикновените естонци обаче са изпълнени със съмнения и се чудят дали няма да влязат в заглавията на вестниците като поредната икономика, която някога е процъфтявала, като Ирландия. Сега едва 54% от естонските граждани подкрепят влизането в еврозоната според проучването от ноември на Faktum & Ariko.

В Словакия министърът на финансите Миклош заяви, че страната му все още печели от еврото, посочвайки прогнозите за икономически растеж от 4,1% през 2010 г. – най-високият растеж в еврозоната. Според министъра обаче Словакия и другите страни от валутния съюз трябва да настояват за строги финансови мерки, за намаляване на дефицитите и извършване на необходимите реформи с цел запазване на доверието на пазарите. „Оказва се, че рискът за стабилността на еврото е по-висок от очакваното“, отбелязва Миклош.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.