Защо Обама чете Джон льо Каре

в. Индипендънт

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Барак Обама не прекарва празниците си само в игра на голф и купуване на сандвичи за дъщерите си. Като всеки книжен червей той намира време да потъва и в много дебели книги с твърди корици, поглъщайки по една на няколко дни.

Белият дом разкри списъка с книгите за четене за 12-те дни почивка, които Обама прекара със семейството си в наета къща на брега на няколко километра от Хонолулу. Списъкът включва три дебели тома, които наброяват общо около 2000 страници. Едната е биография на предшественика му Роналд Рейгън, написана преди 20 години, другата е последният шпионски роман на Джон льо Каре „Our Kind of Traitor“ (Предател по нашенски), а третата е възхваляваният от критиците роман „The Thousand Autumns of Jacob de Zoet“ (Хилядите есени на Якоб де Зут), публикуван миналата година от британския автор Дейвид Мичъл.

В съвременната американска политика нито една тема не е неподходяща за трупане на партийни точки. Обявяването на ваканционния списък с книги за четене на Обама в бедната на новини седмица се превърна в част от добре измислена пиар игра. Говорителят на Белия дом Робърт Гибс пусна топката в игра на Бъдни вечер, като обяви в Туитър, че президентът чете написаната от Лу Кенън през 1991 г. биографична книга „Президентът Рейгън: Ролята на един живот“.

Книгата за Рейгън, който е икона на движението Чаено парти, е обожавана от най-шумните критици на Обама и на пръв поглед е странен избор. Но както отговарящите за имиджа на Обама бързо посочиха, има необичайни паралели между кариерите на двамата мъже: и двамата са преживели икономически рецесии в началото на президентството си, и двамата са получили тежки удари в първите междинни избори в мандата си.

Две години след като Рейгън стана президент, над една десета от американците бяха безработни, а рейтингът му бе около 35 процента – на Обама е 47 на сто, но Рейгън успя да спечели втори мандат. Както Рейгън, Обама сега трябва да превъзмогне политическите разделения, тъй като американската Камара на представителите е контролирана от републиканците. И тъй като Обама е често обвиняван, че изглежда твърде високомерен и интелектуален, той трябва да се научи от бившия звезден актьор да комуникира с електората.

Подборът на бестселърите на Льо Каре и Дейвид Мичъл е популистки жест. Предишните списъци с книгите на Обама, които включваха произведения на автори като Томас Фридман, се смятат за твърде сухи и академични за Средна Америка. Скептиците ще се чудят дали президентът наистина държи тези книги на нощното си шкафче и дали списъкът не е част от една дълга традиция от пиар номера. Карл Роув, който отговаряше за имиджа на Джордж У. Буш, стана известен с твърдението си, че президентът прочитал по 100 книги на година, поглъщайки биография на спортист или историческа книга през няколко дни. 43-ият президент намирал също така време всяка година, докато бе лидер на свободния свят, да прочита Библията от корица до корица.

Освен че завираше нос в книгите, Обама прекара времето със семейството си на Хаваите, като посети войници, забавлява се на плажа, игра голф и тенис. В новогодишната вечер по семейна традиция семейство Обама организира след вечерята шоу на талантите по модела на телевизионни програми като „Американски идол“ и „Факторът Х“. Разбира се, не всичко вървеше по вода. Въпреки че Обама лично плати по 3500 долара на вечер за къщата, където прекара празниците, вестниците на десницата публикуваха непотвърдена информация в хавайско издание, че охраната за пътуването му е струвала на данъкоплатеца над 1,5 милиона долара.

На нощното шкафче:

„Предател по нашенски“: В последния трилър от майстора на шпионския роман на Великобритания се разказва за млада британска двойка , която отива на Антигуа за почивка. Игра на тенис с руски милиардер ги въвежда в свят на мафиоти и лукави политици.

„Президентът Рейгън: Ролята на един живот“: на 1504 страници двутомният анализ на живота на покойния републикански президент е доста подробен. Това е една от трите книги за Рейгън на бившия репортер от „Вашингтон пост“ Лу Кенън, която „Ню Йорк таймс“ нарече „най-доброто изследване на енигматичното президентство“.

„Хилядите есени на Якоб де Зут“: Действието се развива на малък японски остров в началото на 18-и век , когато изолираната държава тъкмо започва да се включва в международната търговия. Романът обединява любовна история с исторически портрет на политици и корупция.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.