Гражданин осъди прокуратурата. А държавата кога ще го направи?

Едвин Сугарев

Това вече наистина е прецедент. Недосегаемата досега прокуратура е осъдена да плати 1000 лв. обезщетение за това, че е нарушила правата на ливански гражданин, постоянно пребиваващ в България и ползващ се с всички права на българските такива.

По-точно: нарушено е правото му на свободно придвижване, като е наложена рестрикция за преминаване на границата – по повод водено срещу него съдебно дело, но за леко престъпление, за което законът не предвижда подобна мярка.

Първият важен аспект на този прецедент се състои в отговора на въпроса – кой закон? Отговорът е: прокуратурата е осъдена да плати обещетение според правните норми на Европейския съюз, а не според българските такива, където подобна хипотеза отсъства. Същите имат предимство пред българските нормативни актове – и го имат вече от три години насам.

Следователно всеки, чиито права като гражданин на ЕС са нарушени, би могъл да съди държавата (не само прокуратурата, но и съда, правителството, Народното събрание, местната власт и съответните техни институции). Нека сега някой се опита да отговори на въпроса – а защо след като три години такава възможност съществува, това е първият прецедент, при който това наше право като граждани на ЕС се реализира? И защо гражданинът, който го реализира, е ливанец, а не българин?

Ако вземем само този много конкретен и частен казус: колко българи са били задържани на границата, защото не са покрили някакви там сметки – примерно не са си платили парното? Проблемът е, че казусите са много. Колко българи например са били задължавани да плащат за услуга, която не са искали и де факто не са консумирали – например защото тръбите на същото това парно минават през техния апартамент? Колко са попадали в клопката на разни договори – като например тези на мобилните оператори, според които договорът автоматично се подновява, а ако искаш да го прекратиш, трябва или да платиш “наказателна” такса в размер на няколкостотин лева, или да внесеш собстеноръчно писмо с молба за такова прекратяване точно един месец преди изтичане на срока на договора – при положение, че в практиката на ЕС изобщо няма такова “автоматично” подновяване? Колко българи плащат за една и съща услуга различни пари – примерно защото са имали нещастието да живеят в центъра на столицата, а не в село Долно Нанагорнище?

Към всичко това се добавя и още един въпрос: познават ли българите изобщо тези си граждански права, получени въз основа на европейското законодателство – и ако ги знаят, то защо не ги използват? Знаят ли например, че има колективни граждански искове, с които хиляди заинтересовени могат да бъдат представлявани от един адвокатски колектив – и да заведат дело срещу феодалната Топлофикация или срещу местното електроразпределително дружество? И дали въпросния прецедент е такъв само защото някой чак сега се е сетил да съди прокуратурата – или мнозина са опитвали, но съдът си е правил оглушки за европейската норма?

Вторият аспект на споменатия прецедент е доста по-драматичен. Добре – един ливанец успя да осъди българската прокуратура пред български съд – но държавата кога ще го направи? Дава ли си тя изобщо сметка за нанесените от тази институция щети (а също и от самия съд, от следствието, от българското правораздаване като цяло) – и за неизлечимата психологическа травма, нанесена на обществото ни през годините на прехода – когато от ден на ден ставаше все по-безпощадно ясно, че в страната ни няма правосъдие?

През споменатия период българската прокуратура беше замесена в много прецеденти, драматични и дори абсурдни по своята същност. Видяхме главен прокурор, който очевидно имаше проблеми с психическото си здраве. Видяхме как прокурори, които нарушават закона и срещу които в други държави са започнати наказателни производства, остават безцеремонно на поста си. Видяхме прокурори, които получават подкупи, за да спрат или проточат наказателни дела. Видяхме прокурори, които образуват дела за несъществуващи престъпления – или прекратяват дела за съществуващи такива. Видяхме прокурори, които разпореждат проверки и подслушвания с очевидно политическа цел. Видяхме прокурори, които са дотолкова очевадни ортаци с мафията, че дори си живеят врата до врата с нея.

Това, което не сме видели, са стотиците честни прокурори, които се опитват да си вършат работата и да спазват достойнството и нравствените критерии на своя занаят. А не сме ги видели, защото не са в центъра на скандала, но и по още една причина – защото кастата на корумпираните ги затиска. Те никога не попадат на възлови места – може би защото не се вместват в безнравствените критерии на ВСС, а може би и защото не желаят да преговарят с брокери от типа на Красьо Черничкия. Именно те са най-пострадавшите от това, че държавата не търси отговорност от своята прокуратура – която все пак не е ангелски клир, а държавна институция.

Излишно е обаче да се разпростирам нашироко: злото в прокуратурата има толкова изявено въплъщение, че няма повече накъде. Става дума, разбира се, за бившия главен прокурор Никола Филчев. Преди около два месеца министърът на МВР спомена пред разследващия журналист Юрген Рот, че същият е съпричастен към две убийства: на висшия прокурор Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. После се оказа, че министърът се бил позовавал на моите аргументи, както и на аргументите на близките на убития прокурор. После спомена, че се проверявали техните версии. После… после нищо.

Нека да бъдем наясно. Аз твърдя – и го казвам ясно и открито, че бившия главен прокурор е престъпвал многократно законите на страната и подлежи на наказателна отговорност по поне няколко члена от Наказателния кодекс. Но ми омръзна вече да чакам някоя държавна институция да обърне внимание на тези твърдения. Тези дни ще систематизирам въпросните казуси и ще ги изпратя с открито писмо до вътрешния министър. Щом е казал, че ще проверява – да проверява. Ала ако и този път проверките се проточат като свински черва, то ще инициирам съдебно дело срещу въпросния господин (съзнавайки ясно, че при неговия психически статус няма да попадне в затвора, където му е мястото, а най-много в съответното лечебно заведение).

Но ще направя това, за да имаме все пак отговор на въпроса кога най-сетне българската държава ще осъди недостойните от своето прокурорско съсловие. Или и тук важи правилото, че гарван гарвану око не вади?

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.