Отказват ли се от международната политика френските вестници?

Франс прес

Мениджърите на френските национални всекидневници твърдят, че международната политика е приоритет, но в кулоарите на редакциите журналистите твърдят обратното и говорят за маргинализиране – тенденция, потвърдена и от изследване върху британския печат. В началото на ноември организацията „Мидия стандардс тръст“ установи, че през последните трийсет години мястото, отделяно на международната информация в четири големи британски всекидневника – „Гардиън“, „Дейли телеграф“, „Дейли мейл“ и „Мирър“ – е намаляло с 40 процента.

А какво е положението във Франция? „Международната информация се превърна в съпътстваща услуга“, отговаря журналист, известен репортер с опит (натрупан до голяма степен в чужбина), пожелал да запази анонимност. „Днес състоянието е ужасно: онзи, който се интересува какво става по света, няма защо да чете френски вестник. Преди 30 години това бе немислимо!“, казва той. Поради липса на средства се стигна до „пролетаризация на състава в чужбина“, отбелязва друг журналист, който също не иска да се разкрива самоличността му. „Не е едно и също да работиш с професионален постоянен кореспондент или със стрингер, който не разполага със същото време“, казва той.

Помня едно проучване, направено в началото на 90-те години, според което в отразяването на международни теми се наблюдава тенденция към регрес. Това движение не е претърпяло обрат. Напротив, с въвеждането на нови и нови промени във форматите, международната информация губи позиции, подчертава Жан-Мари Шарон, специалист по медиите в Националния център за научни изследвания CNSR.

Вярно е, че има тенденция да се оплакваме от липсата на място“, отбелязва Филип Жели, ръководител на отдела за международни новини във в. „Фигаро“. „Някога статиите бяха по-дълги. Днес форматът се съкрати, има повече снимки, компютърна графика… – орязване, валидно и за всички други отдели“. Що се отнася до в. „Либерасион“, предвид финансовите ограничения, успяхме да съхраним най-важното“, казва Марк Семо, оглавяващ международния отдел: „Международните новини са част от ДНК-то на вестника“, подчертава той.

„От двайсет години работя във в. „Монд“, на практика винаги съм се занимавала с международни новини. Нямам впечатление, че мястото, което им се отрежда, е станало по-ограничено“, казва директорката на редакцията Силви Кофман. Подходът към тях обаче много се промени, уточнява тя. Преди чуждестранните теми се съсредоточаваха единствено на международните страници. Сега те са разпределени в много други раздели и не са толкова институционализирани – има повече теми, свързани с обществото, спорта, културата… Различно е отразяването, но от количествена гледна точка няма промяна, добавя Кофман.

Във в. „Паризиен“, където политика и международна информация са обединени, заместник-ръководителят на отдела Фредерик Жершел смята, че обемът на информацията от чужбина дори леко е нараснал в последните години. „Само че не се занимаваме с всякакви международни теми, а се фокусираме върху важните събития“, подчертава той. Това „отстъпление“ обаче не се набива на очи в редакциите, тъй като те имат усещането, че предлагат много повече международни новини от телевизиите, където пониженото количество международни вести е очевидно, казва Жан-Мари Шарон, след което добавя: „Онова, в което се наблюдава фундаментален спад при вестниците, е системното проследяване на темите и най-вече разнообразието на отразяваните държави“.

„Съществуват бюджетни ограничения, както и известни съкращения сред кореспонденти в чужбина“, казва Филип Жели от „Фигаро“. Нашата мрежа обаче е повече от прилична с десетината кореспонденти и около 15 редовни стрингери, допълва той. „Разполагаме с 48 постоянни кореспонденти, 18 от тях – на всички континенти. Тази мрежа е богатство, което ревниво пазим“, отбелязва Силви Кофман.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.