Осемдесетгодишният Олег Попов – клоун завинаги

Франс прес

Олег Попов. Снимка: личен сайт

Осемдесетгодишният Олег Попов – някога знаменитост на съветския цирк, а днес най-възрастният практикуващ клоун в света, все още прекарва в гастроли по шест месеца всяка година и не се кани да прибере в килера червения нос, който си е сложил преди шест десетилетия. „Ето човека, който твореше историята и днес е известен в цял свят – пред вас е истинският, единствен и неповторим Олег Попов!“, обявява конферансието с кремав фрак пред близо хиляда зрители, събрали се под жълтото шапито на руския Голям държавен цирк, разпънато този път в Хага.

На арената излиза дребничък мъж с бухнала сламеножълта коса, изхвръкнала изпод каскета на черни и бели квадрати. Тананика нещо на руски език, стиснал дръжка от чадър с навързани за нея балончета. Носи черно възкъсичко сако, а раираният панталон стига до средата на прасеца. Носът му е червен, също като папийонката.

В паузите между номерата с дресирани кучета, с акробати и звероукротители Олег Попов движи из въздуха купи за шампанско, бъркалки и черпаци или пък „надува“ с помпа за колело своя партньор от 30 години насам – 60-годишния украинец Володимир Висенко. Взел за асистентка жена си Габриела – 49-годишна немкиня, показва жонгльорски трикове и се прави на магьосник.

Посветен в клоунския занаят през 1949 г. в Съветския съюз, той уверява, че циркът още не му е омръзнал. „Много е интересно да си клоун, защото тази професия е изкуство, а изкуството – море без брегове“, приветливо обяснява бодрият дълголетник, поканил репортера на АФП в гримьорната си – голям контейнер с разпилени костюми, балони, картонени куфари… „Винаги трябва да имаш нови идеи“, продължава със светнали сини очи добродушният старец, който твърди, че „обича да разсмива хората, и то не само на работа“. „Много съм щастлив – казва той. – Ако започвах живота си отначало, пак щях да стана клоун.“

Роден в Москва през 1930 г. в скромно семейство, несвързано с цирка, Олег Попов се записва още 14-годишен в Московското цирково училище, където се научава да жонглира, ходейки по въже. На 19 години става клоун. През 1956 г. излиза за пръв път извън СССР: съветският режим преценява, че клоунът ще подобри имиджа му в чужбина, и го изпраща на турне в Западна Европа. „Франция, Австралия, САЩ, Япония, Израел, Куба…“, изрежда артистът държавите, където дава галаконцерти през следващите над 30 години. „Не мислете, че съм могъл свободно да напусна Съветския съюз – нямах право да излизам от цирка, постоянно бяхме следени от агенти на КГБ“, разказва той.

След разпадането на СССР Олег Попов решава да се установи в Германия, страната на втората му съпруга Габриела, с която сключва брак през 1991 г., и работи в различни циркове. Оттогава гастролира по шест месеца всяка година с трупата на руския Голям държавен цирк – собственост на холандско семейство. Представленията са предимно в Германия, но също в Белгия, Люксембург и Холандия.

„Работя по шест месеца в годината, а през останалото време гледам птиците в небето“, казва през смях артистът. Когато не е на турне, той живее във ферма на трийсетина километра от Нюрнберг. Жена му отглежда там два коня, кучета, зайци и бели плъхове, дресирани за цирка.

При цялата си слава Олег Попов остава и до днес естествен, непринуден човек, уверява конферансието на цирка Тиери Дурен. „Изобщо не се държи като звезда, дори щом Владимир Путин му се обади по телефона с поздрав за рождения ден“, добавя той.

Клоунът не разкрива кога смята да се оттегли. Директорът на цирка Вилем Смит обаче има свое мнение: „Всъщност той мисли, че ще си умре в цирка – че Господ ще го прибере някой ден било от гримьорната, било от арената“.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.