Лукашенко мечтае да превърне Беларус в Сингапур

Росбалт

Александър Лукашенко: снимка: белпан

Беларус прави опит за скок от днешния „съветски“ полусоциализъм към държавен капитализъм от сингапурски тип. Това предвещава голяма приватизация, поскъпване и безработица – инвеститорите избягват да се товарят със социални задачи. Крайният резултат още не е ясен, но страната никога вече няма да е същата.

* * *

На 1 януари президентът Александър Лукашенко подписа директива номер 4 „за развитие на предприемаческата инициатива и насърчаване на деловата активност в Република Беларус“. Документът освобождава цените, легализира безработицата и дава сигнал за старт на широка приватизация в страната.

При все че Лукашенко обещава да запази „социалната насоченост“, директивата може да не остави камък върху камък от онази Беларус, с която са свикнали всички. Привържениците на Лукашенко ще открият, че вместо социализма в негово лице, за който са гласували, избраникът им реализира неприятни точки от програмата на опозицията. Неговите противници – че Лукашенко е лишил подследствените им кумири от основния им коз и че Западът не му е обърнал гръб чак дотам. А страничните наблюдатели ще се уверят за пореден път, че „последният диктатор в Европа“ е движен главно от инстинкта за власт, който изтласква на заден план всяка идеология. И че по време на криза Лукашенко се държи горе-долу като властите в коя да е друга държава.

Съответно на директивата, държавният глава възложи на кабинета да осъществи преход към пазарни механизми в ценообразуването, без да се месят в процеса органите за държавно управление. Предвижда се освен това да отпаднат ограниченията за надценки в търговията на едро и на дребно, също и задължителната икономическа обосновка за равнището на цените. Според документа държавното ценово регулиране ще обхваща занапред само продукцията на предприятия монополисти и социално значимите стоки. Директивата декларира необходимостта от открита и конкурентна антимонополна политика. Забраняват се по-специално ограниченията в търговията между различни области и други региони. „Ето основния принцип: конкуренция навсякъде, където е възможно; държавно регулиране – там, където е необходимо“, посочват авторите на документа.

Либерализация се очертава и в политическата система, поне що се отнася до фасадата. Преди да обнародва своя план за капитализиране на икономиката, Лукашенко направи новогодишно обръщение към нацията, в което също прозвучаха необичайни нотки. Освен „преобладаващото мнозинство“, президентът се обърна към „нашето малцинство“ (хората, митингували на площада, и техните симпатизанти – бел. на Росбалт) и за пръв път обеща „да взема предвид“ неговите препоръки. Това изглежда е било превю към епохалната директива и намек към масите: ами аз бях против тоя озъбен капитализъм, но нали виждате какво става.

Западът внимателно следи събитията в Беларус, затова реакциите му са твърде нееднозначни и през новата година със сигурност ще се менят според ситуацията. От една страна, „след всичко случило се“ Европейската банка за възстановяване и развитие предлага на Минск кредит, а литовската президентка Далия Грибаускайте – неизменен адвокат на Лукашенко, нарича „катастрофална грешка“ десетгодишната изолация на Беларус. От друга страна, САЩ удължиха санкциите срещу Беларус, а Европа опроверга прогнозите и не призна декемврийските избори. Нещо повече, Полша направи безплатни визите за обикновените беларуси; същевременно чиновници и служители на реда, обвинени от Запада, че разпръсвали демонстранти, не могат да влизат в тази държава.

Полша се кани тази година да поеме председателството на ЕС и поведението й е доста показателно. Очевидно Западът смята отново да се върне към политиката на изолация за близките години. И въпросът не опира само до грубото разпръсване на демонстрацията от 19 декември – по-скоро причината е, че официален Минск отново падна в обятията на Кремъл. Европа взе да ревнува и Бащицата й отвърна с доста характерен жест: прогони мисията на ОССЕ.

Колкото до Кремъл, не е много ясно каква стратегия ще избере той в контактите с Минск. Медведев уж поздрави Лукашенко по случай изборната му победа, но го стори някак без желание, и то не веднага. Руската телевизия продължава да се гаври с Бащицата. При всяко положение днес Лукашенко може да се уповава само на подкрепа от източния си съсед. Няма къде другаде да ходи.

Големи промени виждаме и във вътрешната политика на Беларус. Лукашенко смени 12 министри, включително премиера. Вместо Сергей Сидорски, който се очакваше да седне някой ден в президентското кресло, шеф на кабинета стана Михаил Мясникович – стар функционер, оглавявал до 2001 г. администрацията на държавния лидер. Никой не знае защо, но по онова време Мясникович изпадна в немилост, а ето че днес се залавя отново с „истинска“ работа след десетгодишно заточение в Академията на науките.

Според експерти обаче той е стар консерватор, неспособен да осъществи радикални реформи. А точно от такива се нуждае беларуската икономика. Външнотърговското салдо на страната е отрицателно вече от години. Дефицитът на платежния баланс през 2010 г. постави рекорд. Досега Лукашенко спасяваше положението с инжекции на нови и нови заеми в икономиката на Беларус. Какво ще стане обаче през 2011 г.?

Според независимия икономист Сергей Чалий, Беларус ще тръгне по пътя било на Южна, било на Северна Корея. В първия случай ще видим навярно реформи в условия на диктатура, във втория страната малко по малко може да изяде наличните си ресурси и чуждестранните кредити, затъвайки все по-дълбоко във финансова яма. По думите на Чалий, вторият вариант е далеч по-реален. Междувременно „чистката“ в редиците на беларуската опозиция и независимия печат явно ще продължи. Изгубената надежда за нормализация на отношенията със Запада спестява на Лукашенко и нуждата да спазва политическите приличия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.