Унгария пое председателството на ЕС с фалстарт

Ройтерс

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Шест дни след като Унгария пое шестмесечното ротационно председателство на Европейския съюз, унгарският премиер Виктор Орбан призна, че то е започнало с фалстарт. Преди да настъпи подобрение обаче, нещата може още повече да се влошат. Началото на всяко ново председателство на страна от 27-членния съюз често е трудно, докато съответната администрация свикне да е постоянно в светлините на прожектора, „осветяващи“ организационните й умения и политически дневен ред.

Унгария обаче успя да си осигури особено мъчително потегляне. Въвеждането на нов закон за медиите с потенциални глоби за радиа и телевизии, вестници и електронни сайтове, нарушаващи набор от строги правила, бе осъдено от Германия, Франция и Великобритания и проучено от изпълнителният орган на ЕС – Европейската комисия. Големи чуждестранни компании се оплакаха от неочакваното облагане с „кризисни данъци“ на търговията на дребно, телекомуникациите и енергийния сектор, както и от въвеждането на отделен нов налог върху банките.

„Съгласен съм, че това е лош старт, кой би искал да започне по този начин?“, каза Орбан пред чужди журналисти, поканени в Будапеща на брифинг по случай началото на новото европредседателство, като допълни, че не би могъл да направи почти нищо срещу това. „След като не мога да променя нещата, ги приемам. Ще трябва да се примиря с тях. Ще защитавам закона, ще отстоявам и националната политика“, заяви той.

В добавка към шумотевицата около медийния закон, неприятна изненада предизвика и политиката за предоставяне на гражданство на етнически унгарци, живеещи в съседни държави – стъпка, която ядоса Словакия, след като Орбан не изключи възможността новите граждани да могат да гласуват на избори в Унгария. Орбан прекрати също преговорите с Международния валутен фонд по пакета от заеми, като лансира серия нетрадиционни данъчни ходове за стимулиране на растежа, отхвърляйки наред с това суровите мерки, възприети от няколко западни страни от ЕС.

Той е въвлечен в спор с управителя на унгарската централна банка, а правителството му иска да промени правилата за назначаване на членовете на Паричния съвет, което се възприема до голяма степен като опит за парично облекчаване (действие, при което централната банка намалява лихвените проценти и увеличава паричната маса, за да стимулира икономиката – бел. прев).

Орбан, който се върна на власт през април 2010 г. със съкрушителната изборна победа на неговата партия ФИДЕС, е смятан за безкомпромисен политик, готов на всичко по ключови за унгарските национални интереси, според него, въпроси. Вчера той каза, че ако ЕС държи на това, Унгария ще промени силно критикувания медиен закон, но заяви също, че той не съдържа нищо, което да не присъства в законодателството на други страни от ЕС.

„Орбан не е склонен да прави компромиси, освен ако не е принуден да ги направи. Най-важна за него е победата“, отбеляза европейски дипломат в Будапеща. „Възникна негативна спирала, която вече не се основава на един-единствен проблем – медийния закон, а върху цялостната политика на правителството на Орбан“, каза той.

У ДОМА И В ЧУЖБИНА

Пред представителите на чуждестранния печат вчера Орбан демонстрира самоувереност и слаба склонност да отстъпи от политиката си в която и да било област. След като партия ФИДЕС разчита на мнозинство от две трети в парламента, той знае, че е в доминираща позиция у дома и бързо ще прокара произволен закон.

Да се ръководи дневният ред на ЕС обаче е съвсем различна задача, особено във време на засилено безпокойство около дълговата криза в еврозоната, при положение че големи търговски партньори като Китай, САЩ и Индия следят дали ЕС има свои икономически приоритети и дали съумява да ги изпълни. От Унгария (съгласувано с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой) зависи да покаже на ЕС, че владее положението – евентуални грешки или зле представена стратегия крият опасност да „размътят“ още повече финансовите пазари.

„Не е ясно дали антипатията към унгарското правителство ще се засили още повече или ще се развие в друга плоскост, със сигурност обаче ще направи основната задача на председателството още по-трудна“, казва Золтан Новак, политически анализатор от унгарския мозъчен тръст „Мелтаньошаг интезет“. „За всяко председателство е много трудно да изгради консенсус по редица спорни въпроси, ако вече съществува съпротива срещу него… Председателството на ЕС е мисия за изграждане на единни позиции, където страни с много разнородни интереси трябва да постигнат единомислие“.

Във връзка с коментарите как гледат на унгарския премиер отвън и доколко самоуверено се справя той с критицизма, Орбан бе запитан мисли ли, че има ръководен стил, сходен с този на руския премиер Владимир Путин. Министър-председателят се усмихна и припомни предишния период, когато бе на власт. „От 1998 до 2002 г. западният печат пишеше, че приличам на Хитлер или Дучето (Бенито Мусолини). Сега ме сравняват с Путин и президента на Беларус. Ще оставя на вас да решите дали това е напредък или не.“ „Мен лично подобни забележки не ме оскърбяват, но смятам, че са обидни за Унгария. Унгария е демократична страна“, каза той.

Удоволствието, с което Орбан се отдава на политиката, му спечели популярност в страната почти по същия начин, както италианският премиер Силвио Берлускони се радваше на висок рейтинг преди последните скандали, но от гледна точка на европейската политика това е обезпокоително.

„Обичайно шестмесечното председателство на Евросъюза е спокойна и непривличаща особено внимание задача, казва Констанце Щелценмюлер, сътрудник в американския институт „Джърман Маршал Фънд“ в Берлин. „Това обаче със сигурност е твърде безобидно за агресивното правителство на премиера Орбан. Без съмнение Унгария поставя ЕС пред доста сериозно изпитание“, допълва тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.