Инж. Николай Ибушев: Фалшифицират марката „Арсенал“, но това ни радва

Казанлъшката фирма усвоява нови изделия и продава оръжия в 100 страни, разказва директорът

Инж. Николай Ибушев, директор на завод „Арсенал“ в Казанлък. Снимка: авторът

Инж. Николай Ибушев е изпълнителен директор на военния завод “Арсенал” АД от 1997 година. Заводът е най-големият от българския военнопромишлен комплекс и преди, и сега. Произвеждал е години наред боеприпаси и военна техника, много от които по руски лиценз. Сега заводът вместо автомат “Калашников – АК 47“, произвежда автомат “Арсенал” и го изнася в чужбина. Произвежда картечен пистолет “Шипка”, карабини “Мазалат”, четириколесен всъдеход “Нинджа”, муниции, произвежда и фрези и бормашини. Заводът е 51% собственост на работническо-мениджърското дружество, което го приватизира през 1999 г., по-късно дял от 12-13% купува и частното “Арсенал 2000”. Държавата е собственик на 34%.

Ибушев е завършил Политехническия университет в Тула, Русия. В „Арсенал“ е нон-стоп вече 36 години, с едно кратко прекъсване, когато е бил личен съветник на министъра на отбранителната индустрия на Сирия. Работил е като технолог, началник отдел, началник цех, заместник-директор, директор на арсеналската дъщерна фирма „Инженеринг“. Той е директорът, който е заемал най-дълго този пост в завода от основаването му още след Освобождението до сега. От 2004 г. Николай Ибушев е съпредседател на сдружението „Българска отбранителна индустрия“. От 2008 г. е общински съветник, ръководител на групата „Експерти за Казанлък“. Владее английски, руски, немски и арабски език.

– Какви са новините в „Арсенал”, г-н Ибушев?

– Най-добрата новина е, че успяхме да задържим кризата извън оградата на „Арсенал”. Това е най-важното като краен резултат за хората. Нещо повече – само през последната година сме назначили на работа нови 1300 работници, като в момента за нас работят малко над 7000 души.  Другата добра новина е, че благодарение на усилията на целия ни мениджърски колектив успяхме да сключим сериозни договори. Обемът на продукцията ни през последната година бележи ръст от 15 %.

Автомат „Арсенал“. Снимка: в. „Новинар“

– А какви са новите изделия на „Арсенал”, ако това не е фирмена тайна, разбира се?

– Нашите конструктори и технолози успяха да усвоят няколко нови изделия, в това число – димна граната с мигновено действие, т.е. тя е оръжие за мигновено поставяне на димна завеса. Това беше едно голямо предизвикателство; гранатата не е лицензна, успяхме да я направим със собствени сили за около 9 месеца. Към изделието се проявява подчертан интерес от чужбина, тъй като подобна граната съществува само в още две държави – Русия и Великобритания… Понастоящем 99 % от продукцията на „Арсенал” се продава в чужбина и стига до над 100 държави. Реално – арсеналската стока стига навсякъде, където е разрешено и няма наложено ембарго.

– Напоследък се вдигна шум около ваша голяма сделка със стрелково оръжие за Индия. Какви са подробностите?

– Тази сделка е свързана с доставка на наши автомати за индийската полиция. Това е последният модел автомат „Арсенал” 7,62 мм с много екстри. Успяхме да спечелим този конкурс в остра конкурентна борба; няма да споменавам поименно другите участници в този търг, чиито оръжия също бяха на изключително ниво, но нашата продукция ги превъзхождаше. Както с качество, така и с допълнителни екстри. Основното предимство е, че автоматът може да стреля и със сгънат приклад. Друга екстра на индийската партида е тази, че превключвателят на автомата за единична и автоматична стрелба по принцип се намира от дясната страна и при сгънат приклад не може да се използва, но нашият автомат има специален превключвател, който работи и отдясно, и отляво.  Трета екстра са светещите прицели, които позволяват точна стрелба в здрач и през нощта. Използвани са бета-лъчи, като прицелът може да свети 13 години без зареждане. Обемът на тази сделка е такъв, че ще осигури работа на основния оръжеен завод на „Арсенал” АД до средата на 2011 година.

– Затворена страница ли е лицензният спор на „Арсенал” АД с руснаците, г-н Ибушев (б. р. – става дума главно за автомат “Калашников”)?

– За нас този спор е затворена страница. Виждате ли, прототипът АК-47 отдавна не се произвежда в „Арсенал“ АД.  От 12-13 години насам ние произвеждаме друго ниво автомати, модернизирани, с подобрени технически и експлоатационни характеристики. Естествено, основата на нашите автомати е „Калашников”, но модернизацията от наша страна доведе до твърде сериозни промени и в конструкцията, и в параметрите. И ако не бяхме реализирали тези подобрения, нямаше да печелим международните търгове.

Една от модификациите на автомат „Арсенал“. Снимка: в. „Новинар“

– В оръжейния бранш марката „Арсенал” е гаранция за високо качество. И все пак, имате ли  рекламации от страна на клиенти?

– Да, веднъж пристигнаха рекламации от африкански държави за партиди оръжия с арсеналски сертификати. Изпратихме наши специалисти и стана ясно, че става въпрос за следната схема: някой купува на старо оръжие от армията, рециклира го, доколкото е възможно, слага фалшиви арсеналски сертификати и го продава на наивните клиенти за нова арсеналска продукция…

Но ако говорим сериозно, вече има проблем с това, че марката “Арсенал” е обект на фалшифициране. Факт, който сам по себе си е красноречив за качеството на нашата продукция. Един пример – при делово пътуване до Истанбул видях в един магазин да се продават две фрезови машини с марката на “Арсенал”, с наши сертификати. Зарадвах се, но за всеки случай си записах серийните номера на изделията; при завръщането ми в Казанлък се оказа, че машини с такива номера никога не са излизали от нашата фирма!

– „Арсенал” печели търгове, фирмата е конкурентноспособна. Какви са инвестициите ви, за да задържите това ниво?

– Най-актуални са инвестициите ни в една IRP-система, която трябва да спомогне „Арсенал” да преодолее онова изоставане в мениджмънта спрямо високоразвитите европейски и американски държави. През последната година бяха въведени доста модули от IRP-системата, която се въвежда с цел планиране и организация на производството. Част от модулите вече са внедрени в определени звена и е въпрос на време тя да бъде окомплектована. Но дори и на този етап IRP-системата започва да дава резултати.

– Казвате, че кризата е останала пред оградата на „Арсенал”. Може ли да се каже същото за цялата отбранителна промишленост на България?

– Аз не казвам, че и ние не усещаме икономическия колапс, който е повсеместен. Кризата удари най-силно гражданското ни производство, рязко намаля търсенето на фрези, на бормашини. Предстои ни да вземем решение дали да продължим с това производство, което е на ръба на ефективността. Но ние успяваме да покрием тези загуби чрез специалното си производство.

Като цяло, отбранителната промишленост в България не е засегната сериозно от кризата. Очакваше се икономическата криза в бранша да настъпи по-късно, в сравнение с гражданския сектор – поради факта, че военната индустрия работи предимно за бюджетни организации, чиито бюджети са планирани с години напред. Така и стана на практика.

Но моето лично мнение за кризата е, че тя, колкото и да е неприятна, ще има оздравителен ефект върху икономиката.Защото крайно време беше част от икономиката ни да влезе в истинското си русло. Кризата тръгна от банковия сектор и спукването на кредитния балон, който обезсили строителството и другите сектори. В крайна сметка – приземихме се. Защото не можеш вечно да караш на кредити… Според мен, България посрещна кризата достатъчно добре подготвена.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.