В десетката: Сидеров – свобода на словото или свобода за терора?

Бойко Борисов и Волен Сидеров. Снимки: БТА и Булфото

Наскоро Българският хелзинкски комитет излезе с отворено писмо до председателя на парламента относно антисемитските книги на Волен Сидеров. В писмото се призовава парламентът да вземе отношение към съдържанието на въпросните книги и да го изрази в декларация.

Писмото на Хелзинкския комитет

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас във връзка с действията на един народен представител от 41-вото Народно събрание, г-н Волен Сидеров, лидер на ПП Атака и председател на парламентарната група на тази партия. В края на миналата година г-н Сидеров преиздаде две свои книги – „Бумерангът на злото” и „Властта на Мамона”. Те са образци на антисемитска пропаганда, недопустима в съвременните европейски общества. В новите издания някои от най-вирулентните антиеврейски формулировки са променени. Така например системното избиване на евреите от нацистите, което в изданието на „Бумерангът на злото” от 2002 г. бе наречено „голямата измама, наречена холокост” (с. 169), сега е наречено „сюжетът, наречен холокост” (с. 168). Докато в изданието на „Бумерангът на злото” от 2002 г. се говори за легендата за холокоста” (с. 171), в новото издание става дума за „историята за холокоста” (с. 170). Тази промяна на някои фрази обаче не променя същността и внушението на двете публикации. А то е, че евреите са грабители на християнските народи („навсякъде в европейския континент евреите влизали под кожата на владетелите, подтиквали ги към войни и катаклизми, за да изпаднат в остра нужда от пари” – с. 58 на „Властта на Мамона”); световни поробители („да поробват другите народи е висша цел на еврействащия световен елит от векове” – с. 156 на „Бумерангът на злото”); убийци на православните християнски народи („геноцидът срещу руския, българския и другите православни народи бе провеждан под прякото ръководство на талмудическите западни кръгове, начело с фамилията Родшилд” – с. 135 на „Властта на Мамона”); богоборци и съюзници на дявола („от отхвърлянето на Бога до договарянето с врага Му” – с. 122 на „Бумерангът на злото”).
Според г-н Сидеров евреите стоят зад повечето от онова, което му се представя като най-големите злини в историята на човечеството: хуманизма, капитализма, комунизма, революциите, масовите убийства, безбожието, моралната деградация. Това, че холокостът е наречен от автора „сюжет”, а не „измама” не пречи той да бъде представен така, както бе представен и в предишните издания – като лъжа, изфабрикувана от американците, които са управлявани от еврейския капитал („Днес Юдея се нарича САЩ” – с. 194 на „Бумерангът на злото”).
Наред с евреите, в публикациите на г-н Сидеров са оклеветени и други религиозни общности – например протестантите и католиците („Папството в ново време е конкурент на ‘Коза ностра’” – с. 65 на „Властта на Мамона”).

Уважаема госпожо Цачева,

Преиздаването на крайно антисемитските и подстрекателски книги „Бумерангът на злото” и „Властта на Мамона” от народен представител и председател на парламентарна група е грозно петно върху българския парламент, което той не бива да отмине с мълчание. То е още по-нетърпимо на фона на приетото Рамково решение 2008/913/ПВР на Европейския Съвет от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Рамковото решение изисква налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции срещу публичното подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, както и в случай, че подобни деяния са извършени чрез публично разпространение или раздаване на документи или други материали. В обхвата на тези деяния се включва също така и публичното оправдаване, отричане или грубото омаловажаване на престъпления на геноцид, какъвто без съмнение е холокостът на евреите по време на Втората световна война. Рамковото решение изисква подобни деяния да се наказват с наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода, а расистките и ксенофобските мотиви да се вземат под внимание като утежняващо наказателната отговорност обстоятелство.

В тази връзка ви молим да внесете предложение Народното събрание да излезе със специална декларация относно антисемитските публикации на Волен Сидеров.

С уважение,
Красимир Кънев,
Председател на БХК

Реакциите на моите познати за това писмо се разделиха на две. Докато едните категорично го одобряват, другите го възприемат като посегателство срещу свободата на словото. Втората позиция е много добре аргументирана от Лидия.

Съгласна съм с Лидия, че чрез забрани нищо няма да бъде постигнато. Предполагам и че в конкретния случай едва ли ще се стигне до исканата от БХК декларация на парламента, защото липсва мнозинство, което да я гласува.

И все пак, одобрявам писмото на БХК. И ще обясня защо:

Писмото не призовава към забрана на книги, а към изразяване на официална държавна позиция по отношение на тях. Защо това е важно? Защото не става въпрос за писанията на някакъв маргинал, а за възгледите на човек, председател на парламентарно представена партия, която, при това, е единственият сигурен партньор на ГЕРБ, осигуряващ му мнозинство. Става въпрос, следователно, за съвсем истинска власт.

Преиздаването на писанията на Сидеров не е прецедент, то е еманация. Еманация на властовите тежнения към диктатура, едновременно носталгична към тоталитарното ни минало и нацистка. От реабилитирането на Тато и опитите за национализация и силов контрол върху и без това малкото прояви на свободна конкуренция (без да се пипат монополистите обаче) през безсрамното налагане на тотален контрол чрез подслушване до все по-легитимното ксенофобско, хомофобско, расистко и, не на последно място, антисемитско говорене.

Да не се лъжем – преди да са станали експлицитно властови, тези нагласи са били елементи на културата ни – било във „официалните“ й форми като образователната система, било на всекидневно равнище, и са допълнително мултиплицирани от медиите.

Българското образование възпитава в национализъм, ксенофобия, носталгия към предмодерните форми на живот и неприемане на съвременността. Горещо препоръчвам да прочетете статията на Соломон Бали по повод на учебника по история за шести клас на издателство „Анубис“. Преди няколко дни пък за пореден път преживях шок (защо ли?), когато моя бивша състудентка пусна във facebook цитат от учебника по гражданско образование „Свят и личност“ за 12-ти клас на издателство „Екстрем“ с автор – преподавателя ни Сергей Герджиков. Прилагам цитат от стр. 59:
„След комунизма нестабилните области на Балканите се освободиха от задържащите сили на режима и спонтанно се стремят към хаос. Производството на ентропия е така високо, че ентропията тече от Балканите към Запада“
Значи това научават младите хора от гражданското образование – като няма режим, има хаос и ентропия. Ами те с хаоса и ентропията имат опит, да се учудваме ли, че мечтаят за режим и сами си искат униформите? Бих препоръчала на проф. Герджиков да се концентрира повече около Кастанеда и по-малко върху гражданското образование, но си давам сметка, че не конкретният автор или учебник е от значение в случая, а това, че те изразяват легитимни нагласи и затова такива учебници съвсем безпрепятствено се одобряват от Министерството на образованието.

И докато „официалната ни култура“ е такава, всекидневната става все по-опасна за живота за всеки, който се различава (реално или дори предполагаемо) по нещо от мнозинството – по етнос, раса, религия, сексуалност, убеждения или каквото си помислите. Пребиването и убиването на хора и разпространяването на списъци с евреи-врагове на народа из интернет са само видимата страна на това. Невидими са обаче хората, които цял живот не посмяват да бъдат себе си пред обществото – за да не загубят работата си, приятелите си, социалния си авторитет, а в някои случаи и живота си.

Когато „свободата на словото“ на едни се превръща в съвсем директна и реална заплаха за живота на други (било във физическо, било в било в биографично, било в друго отношение), когато най-висши представители на властта не се притесняват да говорят неща, за които могат да бъдат осъдени от международен съд, смятам, че най-малкото трябва да се говори за това. И да се изразява позиция.

А иначе отвореното писмо на БХК едва ли ще постигне нещо повече, освен да стане ясно, че управляващото мнозинство няма нищо против кафявия терор. Което и следваше да се докаже, както се казва в математиката.

п.п. Дълбоко препоръчвам този текст на Енея.

От Неуютен блог на Светла Енчева

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.