www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Със стотинки до Куба - 1. Пури и бакшиши

12 Януари 2011

 

Майсторка на пури - торседора - по време на работа. Снимка: авторът

Три буркана със стотинки и левчета, събирани 3 години и половина…
1495.53 лв. Това се оказа сумата, която е натрупал Любомир Любенов, компютърният гуру на e-vestnik, пълнейки буркан след буркан с джобните стотинки и левчета, от основаването на онлайн изданието до сега.
Любе, както е известен сред колегите си, тържествено изсипа монетите в дните преди Коледа, занесе ги в монетния двор на БНБ и си купи с парите билет за Куба…
Любе, който е и състезател по латино танци, отива там за втори път. Миналата година описа острова по невероятен начин, плюс 110 снимки (виж тук). Тази година прекара там цели две седмици с група от 10 латино-запалянковци като него, пропътувайки над 1500 километра през острова. Снимките са доста повече, ще се измъчим, докато покажем избрани от тях в e-vestnik.

Бурканите със стотинки и левчета, събрали общо 1495,53 лв., с които Любомир си купи билет за Куба. Снимка: авторът

Ето неговата история, подредена по теми:

Пури

Ароматът на пури в Куба се усеща още като слезеш от самолета на летището. Вътре в самото летище пушенето е забранено, но миризмата те посреща, защото навсякъде около сградите се пуши. Наоколо отвън се виждат угарки от пури, пепелници пълни с фасове от пури.

Едва ли има град с по-специфична миризма от Хавана. Във въздуха се усеща смес от аромат на пури, изгоряла нафта и масло от стари автомобили, влага и топлина.
На самото летище може да си купиш почти пълния набор от пури и цигари, които се произвеждат в Куба. Противно на очакванията цените на летището не са толкова високи. Кутия кубински цигари, например H. Upman пакет струва 0,8 кука (cuc - конвертируемо песо - 1,17 кука e равно на 1 евро). Иначе местните плащат с песо насионал (виж по-долу).
Кутия цигари „Ромео и Жулиета” струват около 1,2 кука - към 1 евро.
Кубинските цигари са от тютюн за пури, не са като другаде по света. Много силни, специфични, много катран и никотин, но в производството им няма никакви химикали, добавки и т. н. Фасовете не миришат гадно като на другите цигари.

Кубинец пуши типична пура на улицата в Хавана. Снимка: авторът

На летището кутия пури Cohiba 25 броя - средно качество (каквито в България се продават между 15 и 30 лв. бройката) струват между 50 и 70 кука - около 50 евро. Тоест - 1 пура за 4 лева. Пурите са пресни, меки, не са изсушени като в България. Няма залежала стока, само пресни пури всякакви видове.

Още от летището се срещат черноборсаджии, които предлагат пури, като използват специфичния за Куба начин да ти привлекат вниманието с едно тихо подсвиркване, по-точно просъскване - псссссст, псссст - и като се приближат до теб, тихичко ти казват - „Коиба” (Cohiba). Не са досадни и като цяло са много добронамерени. Те предлагат всички възможни марки пури. При тях една пура Cohiba струва… относително. Въпрос на пазарлък. Ако се спазариш, може да вземеш за двойно по-евтина цена от магазина на летището.

В Хавана търговци на пури се срещат почти на всеки ъгъл. Почти навсякъде съскат тихичко по същия начин, за да ти привлекат вниманието. В по-малките улички, особено на стара Хавана, някой се изравнява с теб на тротоара и тихо нашепва: Коиба! (Cohiba). Наблягат на тази марка, защото очевидно е най-популярна сред туристите.
Не съм голям познавач, но видовете и качеството пури в Куба са безброй. Има например Cohiba, които струват и до 800 евро кутия от 25 броя - в магазините на скъпите хотели. Те са от високо качество подбрани листа от тютюн, съзрявал и ферментирал при определени условия, на самата пура е изписана реколта 2005, 2007 и т. н. - като виното.
Но и тези от улицата са много добри на вкус, меки, пресни и ароматни. Някои са правени нелегално, от най-различни качества тютюн, други са крадени от самите работници по фабриките за пури. Скромната ни група от 10-ина души, които пристигнахме да пътешестваме на острова, си купихме общо повече от 15 различни марки и вида пури, от които нямаше нито една лоша.

Когато ходихме до прочутата местност Пинар дел Рио - на около 150 км на Запад от Хавана, известна с невероятни гледки и с може би най-качествения тютюн в Куба, видяхме ниви с млад тютюн, 10-ина сантиметра високи растения.

Посеви с тютюн в Пинар дел Рио. Снимка: авторът

На спирката на автобуса имаше малка фабрика за пури с различни марки. В зависимост от тютюна и вида на пурата, слагаха съответните стикери на марките Cohiba и Partagas. А отделно комплектоваха по 5, 10 или 20 броя на връзки, без стикери. От тези без стикерите пушат кубинците, навсякъде из острова. Но те не отстъпваха по качество на тези със стикерите.

Усещането е страхотно да си купиш и изпушиш пура, сгъната преди 3-4 часа. След сгъването пурите престояват в специална дървена преса от две 2 части с улеи, в продължение на 2 часа. След това ги връзват на връзка (виж тук повече как се правят пури). Макар и малка, фабриката имаше сертификат, гарантиращ качеството на пурите. Най-малката част от фабриката беше мястото, където се сгъваха пурите, със стари дървени инструменти и резачки. Другите помещения бяха с тютюни на бали и на връзки. Отпред - малко магазинче.

Възрастна кубинка пуши пура на улица в Хавана. Снимка: авторът

А наоколо беше полето с тютюна. Видяхме един човек да оре нива, за да сади тютюн, с два вола и дървено рало.
Известно е, че за производството на тютюн в Куба е забранено използването на изкуствени торове и инсектициди.
Всяка една пура от острова е свита ръчно, независимо от размера. Никъде не видяхме и не чухме за машинно производство, макар упорито да питахме дали има и такъв метод.

Смешно беше, когато няколко души се хванахме, че едновременно духаме от края на пурата, който трябва да се запали, тъй като малко преди това бяхме разбрали, че това е един от методите за проверка на качеството на пурите. Всяка една пура трябва да пропуска определено количество въздух, като надуеш наобратно през нея от страната, от която се пали. Във фабриката „Партагас” зад Капитолио в стара Хавана видяхме машина като шкафче, в която пъхаш пурата в един отвор, отвътре излиза въздух и един манометър показва налягането на въздуха.

Тютюн на листа, пури и инструменти за правене на пури. Снимка: авторът

На скалата е отбелязано докъде трябва да стига налягането за нормална пура. В София ми се е случвало да си купувам маркови хавански пури с етикети, стикери, които страшно трудно се пушат, опъваш, опъваш и едва пуска. Тук въобще не попаднахме на такива, дори без етикет.
Макар че втори път идвам в Куба, пак не успях да разгледам цялата фабрика „Партагас”. Остана за следващия път.

Пари и бакшиши

Местната валута песо е два вида - монеда насионал - с което пазаруват и получават заплати местните, и песо конвертибле (наричат го още cuc - кук), което е за туристите. Нещо като лева и боновете-валутен лев за Кореком при комунизма в България.
Само че и двата вида песо са банкноти, докато в България боновете за Кореком бяха хартийки.
Туристите наричат конвертируемото песо кук, а местните му викат се-о-се.

Местните пари. Снимка: авторът

Конвертируемото песо се обменя 1,15-1,17 за 1 евро. Курсът се определя от държавата. Навсякъде, където има обменни бюра - кадека (cadeca) или каса де камбио - по хотели, по улици, на аерогарата, няма шанс да те излъжат, защото курсът е един и всички бюра са държавни.

Още с пристигането си обменихме по 300 евро в тази валута и по 15 евро в местното песо. Пачката банкноти от местното песо надхвърляше десетокартно по дебелина банкнотите конвертируемо песо…
По изгодно е да се обменя евро, защото върху доларите тук има една допълнителна комисиона 10-15% при обмен на валута.

Кубинците получават между 10 и 15 евро заплата месечно.
Запознахме се с една жена, бивша преподавателка по български език в Хаванския университет, чиято пенсия беше 10 долара - 200 песо насионал (монеда насионал). Жената изпрати по нас на своя приятелка и бивша колежка в България 200 грама особен сорт черен боб. Това пликче се оказа месечната дажба на възрастната жена. Плюс него за месеца получава с купони 200 мл олио, малко сол и сапун. Тези основни продукти са извън пенсията от 10 долара.
С песо насионал местните могат да си купуват плодове от пазарите - кило ананас струва 20-30 песо, кило банани за ядене (има и за пържене) - пак 20-30 песо. Има домати, малко по-скъпи - към 40 песо килото. Много вкусен плод е фрута бомба - така викат тук на папаята - струваше към 30 песо килото.
С песо насионал туристът може да се прехранва евтино, ако знае местата, от които пазаруват евтино местните. За едно евро от такива места може да се купи един сандвич или една бира. Иначе по местата за туристите бирата е между 2 и 4 евро - същата местна марка. В заведението има меню с две цени - примерно сандвич струва 20 песо насионал (1 евро) или 2 кука (песо конвертибле - 1,90 евро). С каквито пари имаш - плащаш. С песо насионал ти излиза по-евтино.

Голяма част от кубинците в Хавана живеят от бакшиши. Струва ми се, че най-добре финансово са шофьорите на таксита. Напомнят тукашните софийски таксиджии „1280” по манталитет. Голяма част от колите са стари лади, жигулита и москвичи. Но 90% от тях са с лети никелирани джанти. Повечето таксита са без таксиметрови апарати. Тези, които имат, не ги ползват. Сядаш и се пазарищ. Той казва една цена, ти трябва да кажеш под половината от неговата, за да се разберете по средата. 3-4 песо конвертибле (кука) излиза един курс из Хавана на разстояние 3-5 километра. Разстоянията не са големи.

Просяк в Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Туристът като седне да яде в кръчма, задължително до масата му идва да му свири малък оркестър от 3-4 души. Не е лошо, но след 3-4 парчета искаш да се отървеш и трябва да им бутнеш бакшиш от 1-2 кука.
По улиците на Хавана има много просяци, които използват всякакви методи, за да измъкнат кукове от туриста. Най-безобидните начини са да позират в колоритни одежди с огромни бутафорни пури, някои от които дори не ги запалват. Например двойникът на Хемингуей пред хотел „Амбус мундос” е точно копие на писателя, позира с туристите и си докарва вероятно по 20-30 кука на ден.

Има просяци, които почват да разказват на развален английски някаква много драматична своя история, за да предизвикат съчувствие. Просят за детска количка, мляко за бебето, лекарство за брата и т. н.
В музеите, в голяма част от които е разрешено да се снима, туристите обикновено дават по някое песо на уредничките. Те заговорнически те водят да покажат някоя картина, скулптура за снимка…

По-късно, като пътувахме с автобуси през Куба, беше утвърдена практика да оставяме на слизане бакшиш на шофьора в една купичка до волана. И в четиризвездния хотелски комплекс на остров Санта Мария, където бяхме настанени ол инклузив, оставяхме бакшиши на сервитьорките…

(следва - “Хавана и мохито + фотогалерия“)





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Анонимен
    Бражо Любо!
  2. 2) Мони
    А у нас журналистите продължават по инерция да наричат Куба Остров на свободата.
  3. 3) Anonymous
    Тук не видях някъде да казват Остров на свободата, по-скоро става ясно, че е остров на бедността
  4. 4) ал
    50 години агресивно ембарго от страна на САЩ и другите страни. После що била бедна.
  5. 5) анонимен
    Ами като искаш да инсталираш руски ракети-може и нещо по лошо от ембарго!
  6. 6) US
    Да Ал и ембаргото в какво се изразява а? Умньо! Или работиш с Америка или с Куба е за твое нещастие и може би голяма изненада всички искат и работят с Америка! Що ли? Та това е ембаргото! Да не си го представяте като обръч от военни кораби около острова не бедността и пропадналия анти хуманен комунизъм! И някой забранява да се върши бизнес с Куба търговия износ внос ми НЕ просто губи Американския пазар това е
  7. 7) един
    Разказ за комунистите във форума!!! Ако могат да си извадят поука!?----Едва ли!
  8. 8) v g
    Животът на хората в Куба е по-лик и ведър от този на американците в САЩ.
  9. 9) Boatswain Spyder
    Умирам за истинска Cohiba... няма друга такава пура, никъде няма... Няма средно качество Cohiba - или е, или не е.
  10. 10) GUANTANAMO-USA
    Админ: Кирилица! Четете!
  11. 11) 4о4о
    Да си свободен от напаст като Уорлик да не е малко?
  12. 12) dkhe.-m,rsje.s
    Както разбирам от статията на пича със стотинките - в Куба всички пушат пури. Като им довтасат американците и "демокрацията" пури ще пушат вече само престъпниците, янките и политиците - точно като у нас. Останалите няма да имат пари да си ги купят.
  13. 13) Ашковото
    "Плюс него за месеца получава с купони 200 мл олио, малко сол и сапун. Тези основни продукти са извън пенсията от 10 долара." Това второто не е вярно.Всичко с купоните се плаща.Вярно,цените са ниски.Ако трябва да се задълбочавам,и първото не е вярно.Дажбите са други.На книга въобще не изглеждат малко,проблемът е друг:не ги доставят.По цели месеци.А натрупване няма,купоните са месечни.Изобщо,пълно щастие.Социализъм.
  14. 14) Ашковото
    Това с агресивното ембарго е мантрата на оня брадат козел,с която си мисли,че обяснява на тези нещастници защо гладуват от около вече 45 години.Абе,готин "ал",това,че американците не искат да продават на революционерите,мислиш ли,че пречи на оня другия самовлюбен простак от Венецуела,или на китайските другари?Ембарго.Баба ти на припек.Пари няма,пари,а не е заради ембаргото.Ноо,забележи,имат посолства навсякъде.
  15. 15) Anonymous
    не мога да разбера този български манталитет - да ходиш на екскурзия в мизерна държава??!! Какво толкова и се кефи Любчо на тази Куба? За едните пури ли? По американско нашите имигранти, станали вече "велики хамериканци" също много обичат да ходят на почивка в Куба - най-вече за да използват евтините медицински и зъболекарски услуги и да ядат на корем в хотелите ол инклузив! Като не им достигат стотинките спестени от банички да отидат на истински интересни места, каквито дал Господ из Америка, ходят да плакнат очи в Куба и да се самоубеждават колко е велик капитализма и колко е ...още

  16. 16) I LOVE CUBA!
    Админ: Кирилица!
  17. 17) pro-anti
    до 15)-ти май не си чувал че има ЕМБАРГО и българите от Хамерика нямат право да отиват в Куба на почивка, а ти измисли някаква научна фантастика за оправяне на зъби там. Смешнико, вземи се наяж, защото ти като си гладен и си мислиш, че всеки е гладен като теб, та и ще ходи да се наяжда в Куба
  18. 18) До горния
    Тоя па. Ти къде живееш бе? В Куба постоянно ходят американци, а за българите било забранено
  19. 19) Viva Cuba!
    Само който е ходил в Куба и знае защо го е направил, ще разбере Любо.Аз съм ходила и пак бих отишла. Когато тръгваш към някоя страна от света, ти не я избираш според стандарта й - ако беше така, потокът към Дания, Норвегия и Швеция щеше да бъде непрекъснат, ама не е . Избираш дестинация заради историята, културата, природата, националните особености на страната, заради хората , атмосферата.Изборът е определен и от вкуса към екзотиката и е свързан с личната емоционалност. Гватемала е бедна страна, но е страна на маите,там е град Чичикастенанго с невероятния си ,уникален пазар и катедралата от ...още

  20. 20) pro-anti
    до 18)-ходят тези, които имат кубински произход. И ти може да отидеш, ако баща(майка) ти е кубинец, и естествено, с ограничения за броя на посещенията, и с ограничения на парите, които носиш. И с ограничения за парите, които можеш да изпращаш на роднини ако решиш да го правиш
  21. 21) Anonymous
    само не ми стана ясно, защо след като има два вида валути - една за туристи и една за местните, автора и другите му приятели не си сменили всички пари във валутата на местните, а само 15 евро? Аз си мислех, че по принцип турист няма право да плаща с валутата на местните, но автора казва, че с каквото имаш с това плащаш в онзи ресторант или бар...
  22. 22) Със стотинки до Куба – 2. Хавана и мохито + фотогалерия | Пури
    [...] Продължение – виж „Със стотинки до Куба – 1. Пури и бакшиши„ [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com