Хаити губи търпение – една година сред развалини

Би Би Си

Момче седи сред развалините на дома си в Хаити. Снимка: джинюз

Една година след земетресението, което опустоши Хаити, интензивните усилия за оказване на помощ все още не дават осезаеми резултати, докато холерата, изнасилванията и отчаянието са се превърнали в реалност. На страната бяха обещани близо 11 милиарда долара помощи през следващите 10 години, но голяма част от тези пари тепърва трябва да пристигне, тъй като вече се проявяват съмнения заради корупцията в правителството и продължаващите бунтове след оспорваните избори през ноември.

А в центъра на Порт-о-пренс президентският дворец продължава да е в развалини. Съществувалото преди огромното зелено пространство зад дворцовия комплекс днес е море от палатки. След толкова много месеци купчините камъни, дърво и огънати метални скелети, представлявали някога домове и офиси, продължават да задръстват улиците и стърчат между оцелелите домове като изгнили зъби. За мнозина вината за всичко това е на близо четирите хиляди международни хуманитарни агенции, който действат в страната. „Никой не знае какво вършат те, никой не знае кой ги изпраща, никой не знае с какви пари разполагат, никой не знае в коя област имат намерение да действат – заяви социологът и университетски преподавател Даниел Суплис. – Те са навсякъде.“

Той обвинява и правителството на Хаити, че не прави практически нищо да ускори процеса на възстановяване на страната. Най-острите му критики са насочени към 12-те хиляди военни от силите на ООН за поддържане (или стабилизиране) на мира, чиято издръжка струва над 600 милиона долара на година. „Те са тук, за да поддържат сигурността, а както се вижда, сигурност няма. Нещата никога не са били толкова зле, колкото са сега – твърди Суплис. – Те са тук уж за да строят наново, а както виждате, нищо не се строи. А най-лошото е, че те разтуриха държавата. Това си е чиста окупация.“

По стените на сградите в столицата могат да се видят множество ярки цветни петна. Зеленият цвят означава, че в сградата може да се живее. Жълтото означава, че има нужда от ремонт, а червеното – че сградата просто трябва да бъде разрушена. Проблемът е, че почти не се виждат признаци за ремонти на повредени сгради или за разрушаване на опасните постройки. Малко са и хората, които се връщат да живеят в домовете, обявени за безопасни. Мнозина се страхуват да се върнат, а други просто не могат да си го позволят – в това число и президентският съветник Жан Ренал Клеризм, който заема един от най-добре платените постове в страната. „Живея под наем. Искам да се преместя, но ми искат 2 хиляди долара наем. Това е повече от половината ми заплата – твърди той. – Когато има чужденци, цените скачат и местните не могат да си позволят да ги плащат.“

Освен че тласкат цените нагоре, твърди Клеризм, членовете на чуждестранните хуманитарни организации всъщност окуражават колкото е възможно повече хора да живеят в лагерите, като съсредоточават практически всичките си услуги около тях. Гневът винаги е близо до повърхността в огромния лагер в района Пентионвил – бивше игрище за голф, което сега е дом за 40-50 хиляди души. Ако се съди от множеството указателни табели, табла и плакати, в лагера няма недостиг на хуманитарни организации. Но след една година под брезент и прокъсани найлони хората тук вече не се впечатляват от оказваната им „помощ“. „Понякога се ядосвам, защото спим под найлони и ставаме вир-вода, когато вали дъжд. Живеем в кал и в боклуци – твърди Огюст Касандра, 18-годишна майка на двегодишно момче, която чака второ дете. – Много хора казват, че неправителствените организации получават много пари. Според мен те никога не правят нищо за нас.“

Въоръжен с мегафон, служител на „Оксфам“ обикаля мизерния и потискащ лагер и дава съвети как да се пази хигиена. Холерата, която досега е причинила смъртта на 3400 души, е още едно нещо, от което хората се страхуват и което го е нямало преди. В района, където преди се е намирал Националният театър и който сега представлява огромно струпване на палатки и боклук, се промъква нова опасност, която застрашава и останалите части на страната. Тук, твърдят местни хора, е много опасно за млади жени и момичета. Изнасилванията са ежедневие. „Опитах се да се съпротивлявам. Един от тях ме блъсна на земята, разкъсаха дрехите ми и ме изнасили. След това дойдоха още двама… и нещата се повториха – разказва 22-годишната Керланж Пиер. – След като свършиха, те скъсаха платнището, под което се бях подслонила. Биха ме, преди да ме изнасилят, биха ме и след това.“

Керланж била принудена да прекара няколко седмици на това място с новороденото си бебе, преди най-сетне да получи помощ от „Кофавив“, местна организация за оказване на помощ на жертви на изнасилване. Според „Амнести интернешънъл“, която миналата седмица публикува доклад за изнасилванията в лагерите, само през първите пет месеца след земетресението са били регистрирани 250 нападения с цел изнасилване. „Големият проблем в лагерите е, че те не са добре осветени през нощта, когато всъщност се случват повечето изнасилвания – изтъкна Мари Делва, която е говорител на „Кофавив“ и самата е жертва на изнасилване. – Понякога се сблъскваме със случаи на изнасилване на четири- или петгодишни момичета.“

Онова, което всички тук искат, е план за възстановяване и признаци, че нещата вървят към подобряване. Докато самият аз бях в Хаити, там пристигна специалният пратеник на президента на САЩ за Хаити Бил Клинтън. Клинтън, който е и съпредседател на Временната комисия за възстановяване на Хаити (това е органът, който решава как да се разпределят средствата за възстановяване) призова към търпение. Но търпението като че ли вече се е изпарило. „Има ли въобще план? – пита риторично бившата министър-председателка на Хаити Мишел Пиер Луис. – Одобрени са множество проекти. Но има ли съгласуваност между тях? Какъв е планът за възстановяване, за който хората говорят? Дори да има такъв, то аз не съм чувала за него“, заяви тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.