Судан се развежда със Судан

РИА Новости

Южната част на Судан – най-голямата африканска държава, започна на 9 януари процедура за „развод“ със северната й половина: референдумът за обособяване ще приключи на 15 януари. Съжителството между северняците (главно мюсюлмани) и южняците (предимно християни) е стигнало вече до такава непоносимост, че успехът на плебисцита изглежда почти неминуем.

Това означава, че към средата на февруари (когато трябва да приключи броенето на гласовете) в Североизточна Африка ще се появи нова държава. Тази страна с номер 193 (по списъка на ООН) ще е голяма точно колкото Франция или двойно колкото Великобритания, като добавим и Люксембург. Но с население само от 8 милиона, 90 на сто от което се изхранват с по един долар на ден. На континента има и по-бедни държави, но не толкова големи. Остава въпрос дали ще се възцари стабилност в това кътче от Субсахара.

Египтяните наричали Судан Нубия, а пък днешното му име идва от арабите – „билад ал судан“, „страна на чернокожите“. Ако нещата се развият според замисъла, заложен в мирното споразумение за Судан от 2005 г. (ако във вота участват над 60 на сто от регистрираните и над 50 процента се обявят за самоопределение), в новата столица Джуба ще има големи празненства.

Знае се вече, че президент на Южен Судан ще стане Салва Киир от най-голямото южно племе динка, а вицепрезидент – Риек Мачар от племето нуер. И двамата бяха „генерали“ на собствени племенни армии по време на гражданската война; през последните пет години автономия на Юга те неспирно и с усърдие режеха суровинната баница. Петролът и газът са основните ресурсни богатства на Судан – и Южен, и Северен. Негова надежда и негово проклятие.

Междунационалните, междуплеменните и междурелигиозните конфликти в Африка рядко стигат до идеален финал. Още по-малко там, където има петрол и никакви други „ликвидни активи“, които може бързо да се поделят и обърнат в пари. Ако пък си припомним, че гражданската война в Судан продължаваше с малки прекъсвания почти от самото получаване на независимост през 1956 г., твърде неразумно е да си мислим, че щом завесата падне, „зад кулисите“ няма да почнат отново раздори, битки или кланета. Сега обаче те може да обхванат нови територии. Малко е вероятно да избухне война между Севера и Юга, тъй като всички предишни кръвопролития са ги изтощили вече докрай. Остават им обаче сили колкото за кланови и племенни „дуели“.

Ако вярваме на експертните оценки, запасите от петрол в „нубийските земи“ достигат може би към 6,7 милиарда барела. Точни оценки не са правени поради непрекъсващите граждански войни. Смята се, че големи запаси от петрол може да има и в северозападните, и в източните региони, и в шелфа на Червено море. В момента Судан добива близо 450 хиляди барела, но след съответна технологична модернизация би могъл да дава и 700, и 900 хиляди годишно.

Последният 22-годишен епизод от войната (1983-2005 г.) отне живота на два милиона души и превърна още толкова в бежанци. Тъкмо Судан добави към определението за геноцид нарицателното вече съчетание „дарфурско клане“. Международните организации твърдят, че през 2003 г. войски, верни на режима на президента Омар ал Башир, са ликвидирали там от 200 до 300 хиляди души. Според самия Ал Башир, става дума „само“ за 20-30 хиляди.

През март 2009 г. Международният наказателен съд призна Ал Башир за виновен в геноцид, извършен в Дарфур, издаде и заповед за ареста му. Тя бе подкрепена от САЩ, Великобритания и Франция; против нея обаче се обявиха Русия, Китай, Индия, Арабската лига и др.

Принципът „врагът на моя враг е мой приятел“ остава неотменен и до днес, съответно е лесно да преценим кой ще бъде смятан от Юга за приятел, а кой – не съвсем. И кой ще е желан гостенин на тържествата по случай независимостта.

Мъдрите китайци заемат специално място и тук. Те се изхитриха тъй изкусно да изградят отношения и с Хартум, и с Джуба, че да си гарантират и обичта на Севера, и тази на Юга. Не ги изплаши нито гражданската война, нито несигурното положение на всяка от двете воюващи страни: китайците влагаха колосални средства в инфраструктурата на Судан, строяха пътища и тръбопроводи, болници, училища, детски градини, стадиони и магазини. През последните 15 години те инвестираха в Судан около 15 милиарда долара.

Щом се изтеглеше отнякъде американската компания „Шеврон“ (всъщност първата, открила петрол в страната), там мигом се настаняваше Китайската национална петролна корпорация (CNPC). Допреди близо 12 години в Судан почти не личеше да има китайско присъствие. Днес на тази държава се падат 50 на сто от целия судански износ.

Китай има огромни дялове в четирите консорциума за добив на петрол в северните и в южните райони: от 40 до 47 на сто в три от тях, а в единия – 95 процента. Прекарал вече тръбопроводи от Юга към петролното пристанище Порт Судан, днес той „отделя“ за себе си между 65 и 80 на сто от общия дневен добив на петрол! И няма намерение да отстъпи никому своите позиции.

Русия поддържа добри отношения с Хартум и с президента на Севера Ал Башир, обещал на Москва още през 2009 г. голямо приятелство и множество съвместни проекти в петрола и енергетиката. Всичко обаче се свеждаше само до декларации. Естествено, ако оставим настрана суданските студенти, които следват у нас и щом се дипломират, повечето гледат да останат в Русия.

Федерацията надали ще сполучи да си пробие път към суданския петрол през съперници като Китай, Индия (на второ място по добиви) и Малайзия (на трето). А щом американски, британски и френски компании също тръгнат на юг, конкуренцията ще бъде почти непреодолима. САЩ вече заявиха, че до 2015 г. се канят да получават от Африка четвърт от всичкия си петрол. Судан е сред основните източници на горивото.

А и самата Русия, общо погледнато, не е имала много сериозни намерения да навлезе в петролния сектор на Судан. Руската добивна промишленост винаги е предпочитала „бързите“ и „лесни“ петродолари. Не разполагаме обаче с никаква база в Судан, нито имаме силен стимул да разработваме нубийското „петролно Елдорадо“. Китай се нуждае от Судан, за да диверсифицира доставките на горива и да си гарантира енергийна сигурност.

Референдумът се следи със смесени чувства и от Африка, и от арабския свят, и от всички региони, където лъха макар и слаб ветрец от сепаратистки настроения. Какъвто е задухал днес на всички континенти. Арабите не са много доволни от това, че държавата се дели на арабска и християнска, и че арабската най-вероятно ще „хлътне“ в мюсюлманския радикализъм.

Президентът Ал Башир вече увери, че при отцепване на Южен Судан ще засили ислямската съставка от държавното устройство, ще въведе в цялата си страна суровите закони на шериата. Малцина обаче биха пожелали досами тях да израсне още една радикално ислямска държава. Да не говорим за ярко изразените симпатии на
президента й към Ал Каида.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.