Съединени скандинавски щати – „за“ и „против“

РИА Новости

Пред очите ни започва да добива ясен облик нещо, смятано съвсем доскоро за прищявка на скандинавския ум, породена от схващане за етническа изключителност и от национален егоизъм. На Скандинавския полуостров (заедно с автономните си сестри – датските владения Фарьорски острови и Гренландия) съвсем съзнателно разсъждават дали да не се превърне в „остров“ в рамките на ЕС и Европа. И какво би могъл да получи от едно такова политическо, административно, военно и географско упражнение.

Идеята за създаване на Обединена северна федерация – United Nordic Federation, принадлежи на известния шведски историк професор Гунар Ветерберг. Той я облече в плът през 2009 г. – публикува книга, в която обясни, че новото федеративно държавно образувание може да стане един вид скандинавска Швейцария или скандинавски Съединени щати. С разпределени по същия начин права и задължения: запазвайки своята национална самобитност, всички членки ще делегират на федералните органи съответните държавни суверенитети, външната, отбранителната и отчасти икономическата си политика.

Книгата е призната за официален документ на Северния съвет – регионален политически консултативен орган на петте северни държави. Също и на островите.

Ако идеята бе материализирана в друга, а не в шведска глава, може би щеше да завладее скандинавските маси далеч по-бързо, отколкото става сега. В Скандинавия обаче от най-древни времена и до днес всяко начинание, чийто вдъхновител е Швеция, среща съвсем ясна историческа враждебност и напълно обосновани подозрения.

Норвежците и финландците, векове наред притеснявани и угнетявани от шведите (и от датчаните впрочем), днес не са твърде готови да споделят техния федералистки ентусиазъм. Защото според шведската визия новата Северна федерация би трябвало май символично да се ръководи от датската корона. Норвежците се отърваха от тази корона сравнително скоро – независимостта им датира едва от 1905 г. И не биха склонили да ги увенчаят с нея отново.

Налице са обаче всички икономически предпоставки и стимули за създаване на отделен скандинавски Общ пазар с обща държавна надстройка. Нещо повече, кризата на еврото се шири все повече в ЕС и засилва влечението в тази посока. При все че нито Норвегия, нито Исландия, нито дори датска Гренландия са членки на ЕС, те в икономически и стопански план са обвързани с Общността и формират единен пазар с нея, тъй като влизат в Европейската икономическа зона.

Населението на Северната петорка е 25 милиона души (заедно с островите – малко повече). Съвкупният им БВП достига към 1,6 трилиона долара. Това е сравнимо, дори малко надхвърля БВП на Испания – петата икономика в ЕС и девета по големина в света. Скандинавците смятат, че ако се обединят в миниСАЩ, ще получат право на глас във всички световни икономически форуми.

Например в Г-20, където не влизат в момента. И че покрай това общата им икономическа тежест ще укрепи гласа на Севера в световната политика – засега там използват тези държави главно като инструмент за деликатно „скандинавско“ посредничество.

И ако ставаше дума само за Северна федерация, идеята навярно би си останала просто куриоз. Днес обаче държавните умове в Скандинавия се блазнят и от други перспективи. В икономиката скандинавците гледат предимно към ЕС, но в ресурсната сфера – към Арктика. И със сигурност забелязват усилията на Русия да прокара „синори“ около своята зона от арктическия континентален шелф и автоматично да „приватизира“ всички несметни ресурсни богатства под него. Включително богатствата на моретата и северните водни пътища.

Политическата Обединена северна федерация има вече и военна съставка, по-точно перспективна военна основа. През 2009 г. Норвегия – всъщност нейният бивш външен министър и министър на отбраната Торвалд Столтенберг, предложи на Северния съвет да бъде създаден и Северен съюз.
Миналия ноември външните министри от Северната петорка, събрани в Рейкявик, подложиха предварително „въпроса на всестранно разглеждане“ и през април т. г. ще се заловят с него по-подробно в Хелзинки.

Според плана на Столтенберг е необходимо създаването на нещо като миниНАТО (Финландия и Швеция не влизат в блока) за Скандинавия и Арктика. Предвижда се новият алианс да включва военни и граждански (например министерства на извънредните ситуации) сили за бързо реагиране в нестабилни региони, обединени сили за морски десант, гранични сили, общ център за кибернетична защита, единен център за въздушно, морско и сателитно разузнаване, система за обща координация на всички действия в Арктика.

Самият Столтенберг заяви неотдавна в интервю, че неговият план е отговор на бързо променящите се реалности в геополитиката. „Живеем в един свят, където вече няма понятие „много далече“ (…) Нашите способности трябва да са адекватни на отговорността ни, включително на предизвикателствата в Арктика, която се отърсва от леда“, каза той.

Почти директен намек за новата руска стратегия за национална сигурност до 2020 г., подписана от президента Дмитрий Медведев през май 2009 г. Щом я прочетоха, мнозина на Запад сякаш усетиха, че им слагат лед на сърцето. Част от стратегическите оценки за ролята и мястото на Русия в света и за заплахите пред федерацията предизвикаха почти паническа реакция – там се казваше, че в бъдеще може да има конфликти около суровинните ресурси край границите на Русия. И че уреждането на тези конфликти с военна сила съвсем не е изключено.

Всяка стратегическа концепция не само констатира националните интереси и заплахите за тях, но същевременно е и предупреждение. Затова изводът на много световни столици, отдавна гледащи с вълнение към арктическите ресурси, бе категоричен: Москва е готова докрай да брани интересите си в Арктика. Дошъл е краят на шегите с побити знамена на дъното на Ледовития океан. Нещата стават сериозни.

Северният план вече получи подкрепата на всички основни скандинавски военнопромишлени концерни. Както заяви представител на шведската компания „Сааб“ – най-големия производител на авиотехника в Скандинавия, ако Северният съюз стане реалност, регионалният оръжеен пазар ще бъде четвърти в света. От най-голяма полза за новия алианс обаче явно е специалната, роднинска подкрепа на правителството в Норвегия. Торвалд Столтенберг е баща на днешния норвежки премиер Йенс Столтенберг.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.