Прострелването на Гифърдс – политическо насилие в разделена страна

в. Гардиън

Джаред Лафнър, заподозреният за безразборната стрелба в Аризона в събота, не е действал сам. Наистина, изстъплението бе предизвикано от неговия потиснат, нестабилен и объркан ум. Но то бе същевременно вторичен продукт на поляризирана политическа култура, поддържана от все по-язвителна, насилствена и ругателна риторика и символика.

Сбивания пред кметствата, докато управата заседава, вадене на пищови край политически събрания, страници във Фейсбук, призоваващи към убийства, дискусии кога е най-удачният момент за въоръжено въстание. В края на октомври попитах един мъж в „овехтялото“ градче Салайда, щата Колорадо, дали президентът Барак Обама е извършил нещо, което си заслужава да се спомене. „Е, той даде чувствителен тласък на оръжейната индустрия,“ каза мъжът. „Приятелите ми трупат цели арсенали.“

Да омаловажим всичко това като гласове и действия на маргиналите, означава да пропуснем същността и да разберем погрешно тенденцията. При Обама Америка е по-силно поляризирана, отколкото през последните четири десетилетия: през седмицата, когато той бе избран за президент, продажбите на оръжие скочиха с 50 процента в годишно изражение.

Що се отнася до десницата, границите между традиционното и маргиналното започнаха да се заличават бързо. Нито Чаеното парти, нито Обама предизвикаха тези разделения, но през последните две години те се засилиха до степен, която буди тревога. Допитвания до общественото мнение миналата година разкриха, че мнозинството републиканци смятат Обама за мюсюлманин и социалист, който „иска да прехвърли суверенитета на САЩ върху световно правителство“. Две трети от републиканците или смятат, или допускат, че президентът е „расист, който мрази белите хора“, а над половината анкетирани смятат или допускат, че „той не е роден в САЩ“ и „иска терористите да победят“.

В тази алтернативна реалност въоръженият отпор става ако не логичен, то поне подлежащ на дискусия. В крайна сметка, ако Обама наистина е роден в чужбина и мразещ белите симпатизант на терористите, узурпирал президентството, от драстичните действия има смисъл. Един мъж, протестиращ против Обама, носеше плакат с надпис „Време е да напоим дървото на свободата“ – отпратка към прочутия цитат на Томас Джеферсън: „Дървото на свободата трябва да бъде освежавано отвреме навреме с кръвта на патриотите и тираните.“ Фланелка със същия цитат носеше Тимъти Маквей, когато бе арестуван за бомбения атентат на федералната сграда в Оклахома, при който загинаха 168 души.

Още повече, много от тези крайни възгледи и голяма част от антагонистичния тон се подкрепя явно и се опрощава прикрито от републиканската йерархия. Когато конгресмен изкрещява „лъжец“ по време на словото на Обама за състоянието на съюза, скоро след това започва да се къпе в дарения. Шарън Енгъл, републиканската кандидатка от Невада, която за малко не измести лидера на демократите Хари Райд, веднъж заплаши Конгреса с „лекарствата на втората поправка“, ако не промени курса си. Втората поправка на американската конституция се отнася до правото за носене на оръжие.

Най-драматично тази национална атмосфера бе демонстрирана в граничния щат Аризона. През април Раул Грихалва, конгресмен от съседния на Габриел Гифърдс окръг, получи бомбени заплахи за това, че се е противопоставил на новия антиимиграционен закон. През октомври офисът му бе нашарен с пречупени кръстове и бяла боя. През октомври Гифърдс извика полицията, след като мъж изпусна на земята пистолет на среща, подобна на фаталната в събота.

Преди няколко месеца Сара Пейлин помести на своя сайт карта, върху която обозначи 20 контролирани от демократите избирателни райони, включително този на Гифърдс, с иконката на снайперистки прицел и насърчи поддръжниците си „да презаредят и да се прицелят“ в тях. Тогава Гифърдс коментира, че когато някой постъпи така, той „трябва да е наясно, че действията му ще имат последици.“

Връзката между тази риторика и събитията от събота не са причинно-следствени, а контекстуални. Стрелецът едва ли е действал по преки инструкции, а по-скоро е бил повлиян от атмосфера, която е увеличила, вместо да намали, вероятността от подобно нападение. Независимо какви са били мотивите му, той е извършил планиран акт на вътрешнополитическо насилие, чиито сценарий е не само предсказуем, а и нашироко предсказан.

В доклад на министерството на вътрешните работи от април 2009 г., озаглавен „Десен екстремизъм: как сегашният икономически и политически климат подклажда възраждането на радикализацията и вербуването“, се казва: „Икономическият спад и избирането на първия афро-американски президент представляват уникални стимули за радикализацията и вербуването в средите на десницата.“ В документа се прогнозира също, че „недоволството на десни екстремистки групировки от липсата, според тях, на правителствени действия срещу незаконната имиграция, има потенциал да подтикне отделни лица или малки групи към насилие.“

И докато Гифърдс се бори за живота си, а Америка оплаква убитите, някои твърдят, че е още твърде рано да правим по-широки политически изводи от тази трагедия. Но ако тези изводи бяха осмислени по-рано, трагедията можеше да бъде предотвратена.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.