Какво Сергей Игнатов си говори с академиците от БАН

Доц. Сергей Игнатов. Снимка: Сайт на НБУ

За втори път министърът на образованието Игнатов се срещна с учени от БАН, начело с академиците. И за втори път не се разбраха…

Този пък срещата беше по-драматична. Министърът не пожела да допусне журналисти на нея. Малко след началото й академиците демонстративно я напуснаха. Имало пререкания с министъра. Какво са си говорили академици и член кореспонденти с Игнатов става ясно от избрани цитати от предишната среща, които e-vestnik намери от различни източници – виж по-долу извадки от разговора.

Напусналите вчера обявиха, че липсата на конструктивен диалог с министъра и академичната общност са провокирали решението им. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов каза пред журналисти, че не е доволен от разговора с Игнатов, защото медиите не са допуснати. Академиците искали всичко да е прозрачно и да се чуе какво мислят директорите на институтите. На срещата обаче останаха част от учените да разговарят.
Според академик Съботинов Игнатов „няма ясно виждане за международната оценка за дейността на БАН“. Председателят на академията заяви, че не може да допусне това – цяла Европа да дава БАН за пример за добра практика, а у нас да няма признание.

„Искаме да се обсъди актуалното състояние на академията в момента, защото тя е на умирачка“, каза пък акад. Иван Юхновски, бивш председател на БАН, напускайки възмутен срещата със Сергей Игнатов. Според Юхновски Игнатов се е държал като командир: „Стоманени нотки в изказванията си – „аз това ще реша, аз онова ще реша, аз съм домакинът, аз решавам“. Напомнихме му, че и гостенинът за известно време е господар на къщата на домакина. Така е прието в света.“

Ето някои извадки от срещата на министър Сергей Игнатов и академиците и член-кореспондентите на БАН, проведена по негова инициатива в хотел „Радисън” на 10 януари. Министърът е предложил тази среща да става редовно на 2 месеца. На първата председателят на БАН акад. Съботинов е прочел декларация на учените за проекта за изменение и допълнение на Закона за БАН, който ликвидира академията. В много от изказванията е поставен въпросът министър Игнатов да изтегли проектозакона от Народното събрание. Той обаче казва, че не може да го оттегли.

Чл.-кор. Иван Ангелов: Когато преминат към вас институтите, вие ще създавате и закривате институтите, ще определяте тяхното финансиране, ще назначавате директорите, ще определяте състава на научните съвети по предложение на директорите, ще утвърждавате правилника за устройство и работа на институтите, утвърждавате научните планове на институтите, приемате отчетите им. Институтите на БАН никога не са били под такъв административен ботуш, какъвто проектозаконът им отрежда. Дори в най-тоталитарните времена и дори по време на война. Давате ли си сметка, г-н Игнатов, в какво тресавище навлизате?… Или ви бутат да навлезете. Това е физически непосилно за който и да е министър на науката, човешко същество, с вашите чиновници помощници…
Ще настъпи хаос и произвол, бавене на важни решения, субективизъм, корупция… Ако институтите започнат да създават свой административен апарат, сумарно той ще надвишава няколко пъти сегашното централно управление на БАН. Какво ще стане след няколко месеца, максимум година? Убеден съм, че вие с г-н Дянков и сега знаете, че описаната управленска схема, когато се натоварите със свръхчовешки дейности, няма да може да работи. Навярно след 5-6 месеца ще се откажете от нея. И ще разпръснете институтите по министерства и по университети… Повтарям – убеден съм, че вие и сега го знаете, но премълчавате плановете си, за да бъдат осъществявани на час по лъжичка, за да бъдат преглътнати по-лесно… Оттеглете този закон и го поставете на ново обсъждане и едва тогава – слушане в парламента.

Министър Сергей Игнатов: Вие дадохте един сценарий. Той е апокалиптичен. Има още много други. Тук от няколко месеца се насажда страхът за това, че всичко ще бъде разрушено. Четем, че се посяга на духовността. Да ставим духовността на църквата. Това е друг проблем (шум, възражения). Няма да споря с вас. Имам и богословско образование. Духовността е проблем на църквата. Защото, като започнем с писанието, какво е то – имаме дух, след това той е вдъхнал дихание за живот и е станал човек и жива душа. Това, което ние си мислим, че е висока духовност, са нашите душевни пориви. Това е наистина проблем на църквата – духовността. А ние имаме едни прагматични неща, които трябва да решаваме в момента.

Чл.-кор. Аксиния Джурова: Като представител на хуманитаристиката вие ме провокирахте с две ваши изказвания, едното от които реших, че е лапсус – като казахте, че духовносттта е въпрос на църквата. Но и го повторихте два пъти, което…

Министър Сергей Игнатов: Ще го потретя и четвърти път ще го кажа, и ще ви кажа защо.

Чл.-кор. Аксиния Джурова: Аз бих ви посъветвала, понеже вие казахте, че няма да присъства пресата,  съветвам ви и като колега, когото познавам от много години, да си направи една ревизия на това определение и да не излиза това в пресата, защото е обидно. Академията на науките винаги се е наричала храм на духовността. Не е редно да остава само в приоритета на църквата това, което е духовността на една страна.
Второ, науката не е само стока. Веднъж казвате, че е стока и е въпрос само на мениджмънт, втори път казвате – науката не е само стока. Просто уточнете си тези неща, защото това заляга в закона, който надявам се ще бъде върнат, защото подобен закон би трябвало първо да бъде обсъден от всички на много широка основа, преди да влезе в Народното събрание. Всички вие, които сте по-млади от нас, както каза акад. Сендов, може би понякога се изхвърляте и после, като помислите, може би ще си направите ревизия. Идеологията на страха, за който говорите, тя се създаде от това, че никога досега такава пропаст между научната интелигенция и управляващите не е имало в цялото развитие на БАН.

Из изказванията на други учени на срещата:

Акад. Иван Юхновски: Това (БАН) не е къща, това е храм. Така са го наричали нашите предшественици, с които ни свързва континюитет абсолютен, в юридическия и моралния смисъл. За разлика от другите академии в Европа. Защото те са имали едно прекъсване и възстановяване н дейността си с декрети на правителства, избиране на членове на академията с посочване, без този избор, който при нас 141 години не е прекъсвал.
Някои наричат това „статукво“ – за положението в БАН. Ама това статукво е непоносимо.
Какво е ефективност? Това означава  колко научни труда на световно ниво  си произвел за единица пари. Да, не сме произвели много. Но като се раздели на инвестицията, която я осигурява, се получава нещо поразително – че нашата производителност е три и половина-четири пъти по-висока от средната в Европа.
Аз лично с технологичните разработки, които съм направил, съм си платил за 400 години напред заплатата.
И въпросът е в това дали стига бюджетът за заплати, или не стига (Реплика към думи на министър Игнатов, че лош мениджмънт е причина да замръзват прозорците на Етнографския музей). Какъв мениджмънт ще прави, когато той трябва да прави експозиции.

Чл.-кор. Дамян Дамянов: В този смисъл проблема за стратегията изтеглям като изключително важен и бих се учудил защо този проблем не е поставен и пред колектива на БАН, която много комплексно би могла да помогне за разработването на един такъв документ. Това са и преподаватели, че това са хора, които са с ерудиция… Защо?

Чл.-кор. Петър Атанасов: Тя (БАН) е симбиоза между тук присъстващите господа академици и член-кореспонденти, научния състав в институтите, в които се извършват изследвания и се обучават докторанти и студенти, както и централно управление на БАН. Проведе се международна научна оценка на БАН от водеща европейска институция, която доведе съответно до някои структурни промени в БАН.

Акад. Чудомир Големинов: Пледираме за това – България да запази своята авторитетна академична научна организация – като единство от институти и от специфичния субстрат на академията – академици и член-кореспонденти. Няма защо да се плашим от това: „Ах, статуквото, вие искате то да се запази“ Ами да! Ако другото решение ликвидира академията, разбира се, трябва да се каже ясно и откровено. Колеги, ние можем да говорим в захлас за това колко е правилна съществуващата институтска система на организация на научната дейност. И това е така, международни научни организации признават, че при сегашната структура академията е постигнала колосални резултати.

Чл. кор. Йовчо Топалов: Не може един закон да се направи, без да бъде широко обсъждан. Не поемайте институтите на гърба си, защото вие няма да може да се справите с тази задача. Оставете на ръководството на БАН да ръководи тези институти. Мисля, че сте достатъчно умен, за да разберете какво искам да ви кажа.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.