ПГУ – Умирай само в краен случай

Що за тъп юбилей - разузнаването празнува основаването на ДС

Шефът на разузнаването Кирчо Киров (вдясно) и шефът на служба „Военна информация“ генерал Студенков на коктейл. Скоро двамата ще се съберат да се почерпят със стари бойни другари по повод 60 години от основаването на Първо главно управление на ДС. снимка: Булфото

Националната разузнавателна служба (НРС) ще празнува. Няма лошо. Интересната подробност е, че патрон на тържеството й на 22 май ще е президентът Първанов. Но още по-интересната е, че тогава ще се отбележат „60 години българско външнополитическо разузнаване”.

Какъв е проблемът ли? Ами огромен! Той произтича оттам, че за начало на НРС се приема 1947 година, когато службата е създадена по съветски образец и по-късно се превръща в печално известното Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. Самата БКП обаче закрива ДС още през 1990 г., заедно с всичките й подразделения, така че НРС във вид на НРС би трябвало да празнува своята 17-годишнина.

ПГУ, в случай че сте забравили или отдавна не сте чели романите на Богомил Райнов за шпионина Емил Боев (имитации на Чандлър), се занимаваше с разузнаване през така наречената студена война. Внедряваше агенти на Запад, продаваше оръжие на „братски режими”, работеше срещу българската емиграция (ярък пример в това отношение е убийството на писателя Георги Марков). От архива му, който си стои здраво заключен, най-вероятно някой ден ще излязат и факти, че е подкрепяло терористични организации, както и че със сигурност е изнасяло огромни държавни средства чрез задграничните фирми на научно-техническото разузнаване през 80-те години. (Те впоследствие потънаха в разни лични сметки, но това е малко по-друга тема).

Не случайно Първо главно се включва активно в започналото прочистване на досиетата в началото на 1990 г. Според разследване на журналиста Христо Христов от „Дневник”, секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. „Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.” Дали това е така, никога няма да узнаем, но загадъчното (само)убийство на шефа на архива полк. Божидар Дойчев миналата година е илюстрация, че има много сериозни причини документите на ПГУ да не добият публичност…

И още нещо: НРС е една от малкото държавни институции у нас, която вече 17 години се радва на привилегията дейността й да не е регламентирана със закон. Службата, с други думи, продължава да работи в условията на удобен самотек и в пълно затъмнение. Изключването на агенти от ПГУ от огласяване по новия закон за досиетата също е показателно за какво става дума. Публична тайна е, че повечето ръководни постове в НРС се оглавяват от бивши кадри на управлението, които са завършили школата на КГБ в Москва.

При това положение какви „60 години външнополитическо разузнаване” ще празнува НРС, че на всичкото отгоре и под патронажа на президента на Република България, която е член и на НАТО, и на Европейския съюз?
Кое разузнаване ще честваме – „онова” от 1947 г.? Така излиза. Което е извънредно нагла демонстрация, особено към „евроатлантическите ни партньори”. След постепенното възкресяване на старите кадри, продължило с щедрото им декориране с държавни отличия, явно е дошъл моментът за пълно и открито тържество. Празнува не НРС, а реставрацията. Агент Гоце я доведе до успешен край, с което още веднъж потвърди своята принадлежност както към бившите служби, така и към „бившето” време.

Първанов, между другото, е написал в автобиографията си, публикувана в официалния сайт на президентството, че е „член на БСП от 1981 г.”, така че защо пък новото ни „външнополитическо разузнаване”, вече като част на общност, която сме шпионирали и саботирали, да не започва през 1947 година? Нищо чудно на 9 септември да отбележим и „63 преход към демокрация”, а държавният глава да поднесе венец пред паметника на своя ярък предшественик в Правец, както направи и през 2001 г.
Защо не? „Умирай само в краен случай!”, нали така беше? Е, Емил Боев и бойните му другари са още живи. Май ще се окажат и безсмъртни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.