Франция – Льо Пен поставя дъщеря си начело на крайната десница

Франс прес

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Френската крайна десница ще обърне този уикенд страницата на 40 години история с оттеглянето на Жан-Мари Льо Пен от лидерския пост на Националния фронт (НФ) и очакваното избиране на дъщеря му Марин, която се надява да създаде изненада на президентските избори през 2012 г., като модернизира облика на партията. Всичко изглежда готово за семейно наследяване на поста на партийния конгрес в събота и неделя в Тур (централна Франция).

Осемдесет и две годишният доайен на френския политически живот, който пет пъти се е кандидатирал за президент, сега ще може да изпълни желанието си да отстъпи председателството на основания от него през 1972 г. НФ на най-малката от трите си дъщери. Очаква се 42-годишната Марин Льо Пен да бъде избрана с голямо мнозинство от около 25-те хиляди партийни членове срещу единствения й съперник – 60-годишният Брюно Голниш, подкрепян от най-радикалните течения в крайната десница като християните интегристи.

Бивша адвокатка, тази висока и енергична блондинка се наложи през последните месеци на политическата сцена и подобри рекорди по телевизионен рейтинг с ораторски талант, който напомня този на баща й. Проучванията на избирателните нагласи й дават до 14 процента от гласовете при първия тур на президентските избори през 2012 г. Тези избори според прогнозите ще са най-успешните за НФ и Марин Льо Пен се надява да повтори постижението на баща си, който през 2002 г. стигна до втори тур срещу Жак Ширак. За тази цел тя си присвои рецептите за успеха на „льопенизма“ – отхвърляне на имиграцията, връщане на смъртното наказание, осъждане на „политическата каста“ и на „еврократите“ в Брюксел.

Подобно на баща си тя е привърженик на кратките и ясни формулировки и умее да провокира, за да привлече вниманието, както направи неотдавна със съпоставката между нацистката окупация и молитвите на мюсюлманите по улиците по липса на молитвени зали. Антимюсюлманските й изказвания са в синхрон с позициите на популистката десница и крайната десница в други европейски страни като Швейцария или Холандия.

Оставайки една Льо Пен, тя обаче иска и да създаде по-умерен облик на партията и да накара хората да забравят антисемитските или негационистките непремерени изблици на баща си, който през 1987 г. определи газовите камери като „незначителна подробност от историята на Втората световна война“. „Винаги съм смятала, че трябва да избягваме да подхранваме подозрението, което тегне върху НФ, особено по отношение на антисемитизма“, обяснява Марин Льо Пен.

Два пъти разведена и майка на три деца, тя се стреми към по-гъвкави позиции на партията си по нравствените въпроси, като например подкрепя абортите. В икономическо отношение евродепутатката от разорения френски индустриален север е по-социално настроена от баща си и поставя под въпрос „догмите“ на „глобализма и свободния обмен“ – подобни възгледи срещат подкрепа в контекст на криза.

Предаването на щафетата настъпва в обстановка на електорален подем за НФ. През 2007 г. партията бе смазана на парламентарните избори (4,2 процента), а резултатът й на изборите за Европейски парламент през 2009 г. бе минимално по-добър, но през 2010 г. рязко набра скорост на местните избори с 11,4 процента. Популярността на Марин Льо Пен тревожи както левицата, където не са забравили елиминирането на социалистическия кандидат-президент Лионел Жоспен на първия тур през 2002 г., както и десницата, където някои хора смятат, че тя е опасна за Никола Саркози.

Често обвиняван, че ухажва избирателите на НФ, Никола Саркози превърна имиграцията и сигурността в свои предизборни теми, които му донесоха победата през 2007 г., но тази стратегия поражда разделения в управляващото мнозинство с наближаването на 2012 г. „Рискът е, че може да загубим в центъра това, което ще спечелим вдясно. Очевидно е, че през 2012 г. избирателите няма да приемат да им „продадем“ същите неща като през 2007 г.“, безпокои се член на правителството.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.