Бразилия като глобално предизвикателство за САЩ

Правда.ру

Дилма Русеф при встъпването в длъжност. Снимка: АП/БТА

Мнозина смятат, че начело на движението срещу САЩ в Латинска Америка днес стои венецуелският президент Уго Чавес. Фактически обаче интересите на САЩ са заплашени не от Венецуела, а от Бразилия, и то не само в Латинска Америка. Неотдавна бразилският лидер Луис Инасиу Лула да Силва, предал впоследствие властта на Дилма Русеф – бивш началник на канцеларията му, изрази претенции към Щатите. И същевременно направи заявка за превръщането на Бразилия в държава с глобално значение.

Лула да Силва наистина можеше да си позволи изявления от позиция на силата. Бивш работник без висше образование в класическия смисъл, той формира екип, успял през осемгодишното му управление да нареди бразилската икономика сред десетте най-големи в света и да постави задача за влизане в петорката. Днес икономиката на страната бележи растеж от 7 процента годишно и Бразилия претендира за лидерски позиции в Латинска Америка.
По думите на Лула, САЩ принизяват Латинска Америка. Той отправи към Барак Обама лична молба да промени отношението към съседите си от континента, без обаче да види резултат.

„Проблемът е, че никое правителство на САЩ не приема сериозно отношенията с другите нации. Страната е много голяма, затова е свикнала да избутва тези отношения на трети план; за тях това са задължения на помощник-държавния секретар и на помощника на този помощник. Критиците ни смятат, че сме длъжни да започваме деня си, като искаме от САЩ разрешение да кихнем, а от Европа – да се изкашляме, но няма да правим това“, каза Лула.

Ще посочим, че през последните години Бразилия положи много усилия, за да бъде формиран регионален противовес на Щатите. През 2008 г. по нейна инициатива официално бе обявено учредяването на Съюза на южноамериканските нации – УНАСУР, който се очаква да стане аналог на ЕС, и в неговите рамки бе създаден военно-консултативен съвет. Бразилия предизвика и цяла поредица от политически конфликти със САЩ на регионално равнище.

Имаме предвид главно случая с военния преврат в Хондурас през юни 2009 г., неслучайно наречен „вашингтонската следа“. Много са данните, които сочат, че Пентагонът е обучавал, тренирал, инструктирал, финансирал и снабдявал с оръжие военните в Хондурас – инициатори на този пуч.

Бразилия остро осъди преврата и настоя президентът Мануел Селая да бъде върнат на власт, а САЩ поеха ролята на посредници за организиране на избори. Стигна се до рязко разминаване в позициите и в крайна сметка Селая изгуби правото да се върне в страната, а Бразилия до ден днешен не признава новото правителство в Хондурас, избрано през 2009 г.

Имаше и конфликти по други въпроси, свързани например с експанзията на САЩ в стремеж да разположат военни бази в Колумбия – уж за да засилят борбата с наркотрафика, с възстановяването на кубинското членство в Организацията на американските държави (ОАД) и сближаването на Бразилия с Уго Чавес.

Неумението на американския истеблишмънт да води диалог, зачитайки своите събеседници, бе сред факторите, обусловили изграждането на антиамерикански блок, оглавяван от Бразилия (той включва всички латиноамерикански държави освен Чили, Перу, Колумбия и Мексико). Това обаче нямаше да е възможно, ако Бразилия не бе голяма независима икономическа сила.

Усещайки подкрепа от населението и реалните си успехи в икономиката, Бразилия набираше сила на международната арена. За приоритетен партньор в инвестициите и търговията бе избран Китай. САЩ впрочем сами съдействаха за това преориентиране, тъй като през 2006 г. бяха блокирали доставката на бразилски изтребители за Чавес и той започна да купува руски оръжия. Нека поясним, че бразилските военни предприятия работят с американски технологии и машинни части, съответно САЩ могат според договора да забранят износа им за „нежелателни“ държави.

Стагнация е настъпила не само в регионалните отношения, поддържани от Бразилия, и в двустранните й връзки със САЩ. Правителството на страната не крие, че го дразни пренебрежението към нея, проявявано от Вашингтон. През последните години Бразилия активно се опитваше да заздрави позициите си на международната арена, но редица нейни инициативи бяха посрещнати с рязко отрицателна реакция от САЩ.

Кулминация на тези търкания бе гласуването на Бразилия срещу санкциите на Съвета за сигурност, свързани с ядрената програма на Иран. Лула предложи вместо санкции да се организира обогатяване на уран за иранските атомни централи на турска територия и бе подкрепен от премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган. При все това обаче бяха въведени санкции срещу Техеран.

През април 2010 г. Обама излезе от съвещание за ядрената сигурност във Вашингтон, видимо вбесен от неотстъпчивостта на Лула, който отказа да обсъжда евентуални санкции срещу Иран. „Обама дори се обади на Медведев, за да се оплаче от моето посещение в Иран, пак за същото Хилари потърси и емира на Катар. Изобщо Хилари през цялото време действаше против мен. И всичко това защото някаква си държава от Третия свят бе посмяла да се бърка, където не й е работа“, разказа Лула.

След този епизод не остана нищо, което да спира захлаждането в отношенията между двете страни. САЩ отказаха да подкрепят амбициозните намерения на Бразилия да се сдобие със свой човек на директорския пост в Междуамериканската банка за развитие (Би Ай Ди). В отговор Лула обвини Обама и Клинтън, че пренебрегвали предложението на Бразилия и Турция за решаване на иранския проблем, и предложи Палестина да бъде призната в границите от 1967 г.

„В Близкия изток няма да има мир, докато посредник са САЩ. Необходимо е да бъдат включени други държави“, заяви бившият президент на Бразилия. След бразилския демарш в края на 2010 г. аналогични стъпки бяха предприети от други страни в региона – Аржентина, Боливия, Еквадор и Уругвай. Тези действия не бяха подчертано антиизраелски, по-скоро целяха да изолират САЩ от ролята на миротворец на световната арена.

Засега САЩ не се примиряват с активните опити на Бразилия да играе известна роля в глобалните процеси, но очевидно скоро ще им се наложи да го сторят. Каква да бъде тази роля? Дали да включат Бразилия сред своите съюзници или да я разглеждат като случаен спътник? Американците полагат усилия в тази насока и пратиха на церемонията по встъпване в длъжност на новата президентка Дилма Русеф своя държавен секретар Хилари Клинтън, а не „помощника на нейния помощник“.

Прочее, независимо колко им се ще на американците да намалят значението на Бразилия, от година на година това става все по-трудно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.