Защо Русия и САЩ пазят смъртоносни вируси

Съединените щати и Русия са твърдо решени да се противопоставят на призивите на международната общност да поставят краен срок за унищожение на последните съхранени щамове на едрата шарка. Двете страни настояват, че смъртоносният вирус е необходим за научни изследвания в борбата с биотероризма.

Днес се очаква Световната здравна организация да започне дискусии за съдбата на съхраняваните проби на един от най-смъртоносните вируси в историята на човечеството. Смята се, че той е изкоренен преди повече от 30 години. Проби от него се пазят в строго охранявани камери за дълбоко замразяване в Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта и в лаборатория на руското правителство край Новосибирск.

САЩ са на мнение, че имат нужда да запазят пробите за разработване на нови лекарства и ваксини за борба срещу потенциални биотерористични атаки или случайно изпускане на едрата шарка от нерегламентиран запас. Русия също смята, че вирусът трябва да се запази за изследвания и най-вероятно ще подкрепи позицията на Щатите, заяви Владимир Стародубов, член на руската делегация в изпълнителния борд на Световната здравна организация (СЗО). Вашингтон и Москва обаче ще трябва да се преборят с твърдата позиция на някои правителства и здравни организации, които се опасяват, че вирусът може да бъде откраднат или пуснат случайно.

Едрата шарка е отнела живота на стотици милиони хора – приблизително една трета от всички заразени – а вследствие на болестта милиони други са обезобразени или ослепени години наред, преди глобалната кампания най-накрая да сложи край на вируса през 1980 година. Това е единственото човешко заболяване, което е било премахното чрез ваксинация и унищожаването му се смята за крайъгълен камък в медицинската история.

Съдбата на последните проби на едрата шарка разпалва едни от най-разгорещените дебати в областта на общественото здраве през последните две десетилетия. Според някои аргументите са твърде спорни, защото едрата шарка може да бъде получена по изкуствен начин в лабораторни условия, което прави тоталното й унищожаване невъзможно. Според други заплахата от синтетичен вирус е още по-убедително доказателство, че щамовете трябва да бъдат премахнати.

САЩ и Русия могат да се изправят пред най-сериозни противници в лицето на развиващите се държави, където споменът от ужасяващите последствия на болестта е все още пресен. „Ще го кажа направо. Логиката е същата като притежаването на ядрени оръжия. Великите сили искат да запазят вируса, защото той е като супербиооръжие“, смята Калян Банерджи, индийски вирусолог и бивш член на надзорния комитет на СЗО.

„Унищожаването не е добра публична политика“, категоричен е Кенет Бърнард, експерт по здравната сигурност в администрациите на Бил Клинтън и Джордж У. Буш. Според него има вероятност други щамове да се съхраняват извън лабораториите на Русия и САЩ, а „това представлява глобална заплаха“.

Въпреки че едрата шарка не се разпространява толкова лесно, колкото някои други инфекциозни заболявания, а заразените хора не са заразни, докато не се разболеят – пътуването в глобалния свят създава нови рискове, твърдят експерти.

В документ, публикуван в интернет миналата седмица, вирусологът и експерт по едрата шарка Джонатан Б. Тъкър предложи частично унищожаване на запасите като компромисен вариант. Идеята му е САЩ и Русия да сведат запасите си до 10 разновидности на щама.

Битката срещу вируса на едрата шарка

1796 г.: се появява първата ваксина, разработена от Едуард Дженър

След Първата световна война: в по-голямата част на Европа вирусът вече го няма

1967 г.: Световната здравна организация засилва кампанията за унищожаването й

1977 г.: Регистриран е последният случай на болестта

1980 г.: СЗО обявава, че едрата шарка е ликвидирана

2011 г.: Световната здравна асамблея трябва да реши дали да установи краен срок за унищожаване на вируса

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.