Последен шанс за ядрен диалог с Иран?

Строящата се АЕЦ в Бушер в Югозападен Иран е едно от местата, които предизвикват тревогите на международната общност с възможното разработване на ядрена бомба. Снимка: белона.ру

Световните сили се надяват, че започващата в Истанбул дискусия с Иран по ядрените въпроси ще помогне да се укрепи диалогът, въпреки все по-предизвикателното отношение на Техеран, който нарече разговорите „последен шанс за Запада“.

Планираните за петък и събота разговори между представители на САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай, Германия и Иран ще се състоят само месец след аналогичните срещи през декември в Женева.

Разговорите през декември бяха от съществено значение за подновяване на диалога между Иран и световните сили след 14-месечна пауза, но на тях бе постигната единствено договорка за следващ кръг от преговори в Истанбул.
Шефът на европейската дипломация Катрин Аштън, която в Истанбул ще води преговорите от името на т.нар. група 5+1, звучи оптимистично в публичните си изявления.

„Не мога още да кажа какво ще се случи, но ние сме убедени, че ще постигнем напредък. Надяваме се да имаме възможност да водим добър диалог по въпроса за Иран и ядрените оръжия“, каза Аштън на пресконференция с турския външен министър Ахмет Давутоглу в Истанбул седмица преди разговорите.

В частни разговори обаче дипломати, участващи в преговорите, не са чак такива оптимисти, ако става дума за постигане на конкретни резултати.
„Единствената реална полза от тези разговори ще е по отношение на процеса на възстановяване на отношенията“ с Иран, каза за ДПА западен дипломат. Други дипломатически източници казаха, че разговорите са все още в начален етап.

Техеран бе заявил, че срещата ще е последната възможност да се стигне до споразумение за обмен на ядрено гориво. Идеята е ирански обогатен уран да се разменя за ядрено гориво за научни цели, произведено в чужбина.

„Тази сделка е исторически, ако не и последен шанс, да се оправдае смисъла от продължаване на разговорите“, каза Али Асгар Солтание, иранският постоянен представител в Международната агенция за атомната енергия (МААЕ).

Размяната на урана би могла да се превърне в мярка за укрепване на доверието. От Иран би било изнесено известно количество ядрени материали, които теоретично може да бъдат използвани за производство на бомби, а в замяна иранците биха получили гориво, което не може да се използва за военни цели. Но западни дипломати казват, че в Истанбул за такава размяна ще се говори в най-добрия случай най-общо, не и с технически детайли.

Те казват, че на сделката с размяната трябва да се гледа единствено като на една от многото мерки за изграждане на доверие, които вероятно ще се обсъждат. В дневния ред са включени и въпроси за пълноценното иранско сътрудничество с МААЕ, за своевременното уведомяване на агенцията за нови ирански ядрени проекти, за уреждането на спора с недопускането на инспектори на агенцията, приемането на по-строг режим на инспекции по силата на т.нар. Допълнителен протокол.

През май миналата година Турция и Бразилия посредничиха и договориха сделка, съгласно която Иран ще складира в Турция 1,2 тона свой нискообогатен уран, а в замяна ще получи горивни пръти за медицинския си реактор в Техеран. Други страни отхвърлиха този план като недостатъчен, заявиха, че на Иран все едно му остава достатъчно уран за евентуално създаване на ядрени оръжия.

Подобно споразумение, договорено от Иран и шестте световни сили в Женева през 2009 г., пропадна, тъй като Техеран след време даде заден ход.
Участието на Турция в разговорите по тези въпроси е една от причините иранският президент Ахмадинеджад да настоява разговорите да се водят именно в Истанбул. Турски дипломати предложиха да се включат в тях, но представители на Иран и на шестте страни заявиха, че Турция ще бъде само домакин.

Турция, Бразилия и Ливан бяха единствените страни в Съвета за сигурност на ООН, които през юни не гласуваха в подкрепа на предложението на Иран за четвърти път да му бъдат наложени санкции.

Все по-тежките наказателни мерки не убедиха Иран да спре обогатяването на уран. Но все пак Техеран постави като предварително условие за постигане на сделка на истанбулската среща незабавното вдигане на всички санкции на ООН.

„Как може да се стигне до споразумение, докато има санкции?“, заяви Ахмадинеджад няколко дни преди започването на разговорите. В същото време той подчерта, че подобни мерки за възпиране няма да спрат иранската ядрена програма. „Може да си приемат и 100 000 резолюции“, каза той.

Иран твърди, че ядрените му дейности имат мирни, а не военни цели, че са за развитие на енергетиката, медицината и други цели. Но много страни, включително арабски, се страхуват, че Техеран може да използва ядрената си технология, за да създаде един ден и оръжия.

Карлтън Стойбър, консултант по международни право и по законите, свързани с ядрената енергия, работил по ядрените проблеми в Държавния департамент на САЩ, каза, че има разминаване между декларираните от Иран цели на ядрената му програма и нейните технически характеристики.

„От икономическа гледна точна не е разумно страна, която има само една АЕЦ, да развива такива скъпи технологии като иранските. Няма рационално обяснение освен това, че вероятно иранците искат да се насочат към ядрени оръжия“, каза Стойбър за ДПА. „Като прибавим към това липсата на прозрачност, и по-специално – липсата на сътрудничество с инспекторите на МААЕ при определени условия“, иранските ядрени дейности будят подозрение, обяснява той.

Иранците са заложили много на срещата в Истанбул. Ръководителят на ядрената им агенция и външен министър Али Акбар Салехи предупреди, че ако сделката с размяната на гориво бъде отхвърлена, Иран ще продължи да обогатява уран до 20 процента – нещо, за което има техническа възможност от февруари миналата година – и ще започне сам да си произвежда горивни пръти. Тъй като Иран има все по-големи възможности да обогатява уран, шансът да се постигне сделка вероятно все повече ще намалява.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.