Тунис – след диктатурата идат ислямистите

Асошиейтед прес

Ислямистите в Тунис, забранени, хвърляни в затвора и принудени да се крият в продължение на десетилетия, излизат от сенките, за да потърсят място в политическия живот на страната, която за няколко дни премина от диктатура към надежда за демокрация. Новите надежди за плурализъм са придружени сред някои хора от опасения, че екстремизмът ще пусне корени в една страна, която дълго време бе възприемана от Запада като преграда срещу тероризма.

Вторият по значение лидер на главната ислямистка групировка в страната се срещна тази седмица с премиера по време на усилията за съставяне на ново правителство, след като президентът Зин ал Абидин бен Али избяга в Саудитска Арабия. Намиращият се в изгнание лидер на „Еннахда“ Рашид Гануши очаква да се завърне от Лондон, където е живял близо две десетилетия. А ислямистите, които искат роля за исляма в политиката – плахо излязоха наяве и взеха участие в някои от всекидневните протести в тунизийската столица, които целят да заличат всички следи от бившата управляваща партия на Бен Али.

Обаче продължаващата от десетилетия кампания за смазване на ислямизма в гледащата на запад нация, която се гордее с модерната си, светска идентичност, сериозно затруднява всяко излизане на открито. Абортите – тежко табу в повечето мюсюлмански общества – са законни в Тунис, жените се радват на големи свободи, а носенето на мюсюлмански забрадки е забранено в обществени сгради.

САЩ, бившият колониален управник Франция и други западни сили дълго време подкрепяха Бен Али, до голяма степен защото нацията му беше зона на стабилност в размирен регион и доверен съюзник в борбата срещу тероризма. При управлението му на практика не е имало открити признаци на ислямистки екстремизъм.
Ал Каида в ислямския Магреб – базираният в Алжир клон на терористичната мрежа – се стреми да се възползва от новата ера в Тунис, кани тунизийци да се обучават в лагерите й и да „водят решителната битка срещу евреите, кръстоносците и техните агенти, които ви контролират“, както се казва в изявленията на Ал Каида, засичани от групата за събиране на разузнавателна информация SITE.

В същото време западните съюзници на Тунис изказват опасения от нарастване на радикализма. Ден преди бягството на Бен Али, държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън отправи в реч в катарската столица Доха сериозно предупреждение към арабските лидери да отворят икономическото и политическото си пространство за рязко увеличаващото се младо население на Близкия изток, ако искат да обезсилят екстремизма.

Ислямистите в Тунис казват, че подобни страхове са безпочвени. „Западните медии плашат хората, казват, че ислямистите са във възход, но хората не бива да се страхуват от нас“, заяви Хамади Джебали, говорител на „Еннахда“ (Възраждане). „Ние не сме талибани, Ал Каида или (иранския президент) Ахмадинеджад. Ще се съобразим с волята на народа, когато му дойде времето“, каза той.

Тунис е обхванат от еуфория след бягството на Бен Али, който управляваше с твърда ръка в продължение на 23 години, смазвайки всякаква опозиция.
За мнозина обаче, стремейки се към плурализъм след народната революция, Тунис трябва да тегли чертата пред ислямистите. Страхът от загуба на социални придобивки или от това, че радикализмът ще пусне корени, подчертава колко голям е рискът да се даде път дори на умерена версия на политическия ислям, каквато „Еннахда“ твърди, че предлага.

„Това е опасността. Аз съм против политическия ислям. Трябва да блокираме пътя им“, казва Хабиб Джерджир, лидер на Регионалния работнически съюз на Тунис, един от многото, които биха искали да видят как многобройните забранени досега движения заемат мястото си на политическата сцена – но не и тези, които съчетават религията с политиката.

Тази северноафриканска страна, позната на европейците оттатък Средиземно море най-вече като туристически рай, бе поставена на светската, гледаща на запад пътека, от модерния й основател Хабиб Бургиба. Той постави извън закона носенето на мюсюлмански забрадки в обществени сгради и въведе семеен кодекс, който премахва много от ограниченията над жените, съществуващи в други арабски страни. Той дори веднъж заяви по телевизията по време на свещения мюсюлмански месец на пости Рамазан, че гражданите трябва да се хранят през деня.

Бен Али, който свали Бургиба в безкръвен дворцов преврат през 1987 г., първоначално избра мек подход към ислямистите. „Еннахда“ спечели 17 процента от гласовете на парламентарните избори през 1989 г., като кандидатите й се явиха като независими. След това Бен Али предприе крути мерки.

Най-плашещият сценарий за хората, които се боят от ислямистко присъствие в политиката, стана действителност в съседен Алжир, бивша френска колония като Тунис. Там една мюсюлманска фундаменталистка партия стана глас на отчаяните млади безработни и привлече големи слоеве от обществото. След като бе легализирана, тя зае челна позиция в политическия живот и задмина единствената, управлявала дълги години партия. Армията анулира изборите от 1992 г., които фундаменталистката партия щеше да спечели и това предизвика продължил цяло десетилетие бунт, чиито рани още не са заздравели.

Няма начин да се измери подкрепата за „Еннахда“, която бе принудена да се укрива повече от две десетилетия. Но при непознатата досега свобода на словото в тази 10-милионна страна, хората, които искат по-значителна роля за исляма в политиката, дръзват да се изкажат на висок глас. Махмуд Гарби лежа една година в затвора за ислямистка дейност преди повече от 20 години. Днес той се чувства свободен. „Сега настъпи пълна промяна. Изпитвам чувство на спокойствие и право да говоря“, казва той, седнал в сянката на известната джамия Зитуни в лабиринта на стария град.

Четиридесет и шест годишният инспектор на хотели от Националното бюро по туризма е бил на малко повече от 20 години, когато е бил хвърлен в затвора при управлението на Бургиба за принадлежност към ислямистко движение и подозрение, че е терорист. Гарби не казва дали би се присъединил към „Еннахда“, ако движението бъде узаконено. „Ако обаче искаме наистина да практикуваме демокрацията, трябва да дадем шанс на всеки“, казва той.

Абделатиф бен Ламин, банкер и имам, иска политическият дневен ред на всяка формация да стане публично достояние, включително този на „Еннахда“. „Намираме се в много деликатна фаза. В нашето общество има коктейл от ислямисти, демократи, капиталисти, комунисти. Трябва да проучим идеите (на „Еннахда“), за да видим дали са умерени или не. Трябва да дадем на всеки шанса да оповести политическия си дневен ред“, казва той, дърпайки от наргилето.

Говорителят на „Еннахда“ Джебали бе един от малобройната група хора, срещнали се неотдавна с премиера Мохамед Гануши по молба на мюсюлманското движение. Те са поискали преходните власти „да обърнат страницата възможно най-скоро“, каза един от основателите на групировката Аджми Лурими.
„Поискахме да участваме в политическия живот. Отговорът беше положителен“, каза Лурими. Било им е казано обаче, че ще е нужно известно време за удовлетворяване на молбата им всички изгнаници да се завърнат.

Рашид Гануши, който през 1991 г. бе осъден на каторжен труд от военен съд, а след освобождаването си избяга в Лондон, е нещо като гуру за ислямистите. „Еннахда“ иска тунизийците да си възвърнат това, което според Лурими е истинското им самосъзнание. „Искаме тунизийците да приемат идентичността си, ценностите си, културата си“, казва Лурими, който през 2007 г. бе освободен от затвора след излежаване на 17-годишна присъда. „Не идваме от друга планета. Ние сме част от обществото. Не знам защо някой трябва да се притеснява. Религията е част от самоличността ни“, каза Лурими.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.