САЩ и Китай – Обама отстъпи пред реалността

Франс прес

Барак Обама посреща Ху Цзинтао. Снимка: Белия дом

Въпреки тържествеността на държавното посещение на китайския президент Ху Цзинтао и разстлания за високия гост червен килим, правителството на Барак Обама ограничи първоначалните си амбиции за широко сътрудничество с новия азиатски колос, отдалечавайки се значително от коментираното преди време партньорство „Г2“, смятат анализаторите.

„Обръщайки се към бъдещето, смятам, че онова, от което се нуждаем, е дух на сътрудничество, предполагащ също и приятелско съперничество“, обобщи американският президент, който не се поколеба да засегне без заобикалки пред китайския си колега неприятни теми като правата на човека и напрежението в икономическата и валутната сфера.

Формулировката на Обама изразява значително отстъпление от първоначалните амбиции, демонстрирани при нанасянето му в Белия дом. През 2009 г., при първото си пътуване до Китай в качеството си на държавен секретар, по-малко от месец след като пое поста, Хилари Клинтън бе ентусиазирана от „уникалната възможност двете страни да работят заедно в световен план“.

Във вторник тя се задоволи с пожеланието „Да имаме нормални отношения“. „В определени области ще бъдем конкуренти, това е несъмнено, но в много сфери ще си сътрудничим“, каза тя. Тази позиция е доста различна от често споменаваното в началото на мандата на Обама понятие „Г2“ – американско-китайски управленски тандем, направляващ световните дела – чиято поява породи надежди (както и опасения) сред дипломатите и световните политически лидери.

„Една от основните насоки във външната политика на президента Обама в началото бе да търси сътрудничество с другите могъщи държави, сред които Китай, за решаване на големите международни проблеми“, припомни Робърт Шатър, преподавател във факултета за азиатски изследвания в Джорджтаунския университет във Вашингтон.

Обама работеше здраво в тази посока, но си даде сметка, че по въпроси като климатичните промени може да разчита на китайските ръководители единствено за ограничено сътрудничество, отбеляза Шатър. Той имаше предвид срещата на върха в Копенхаген в края на 2009 г., чийто неуспех бе приписан на съпротивата на Вашингтон и най-вече на Пекин – двата най-големи замърсители на планетата.

За Дан Блументал от консервативния мозъчен тръст „Американ ентъпрайз инститют“, американското отстъпление произтича от „налагащия се принцип на реалността“. „Двете страни са дълбоко взаимозависими в икономически план, но са съперници относно бъдещето на Азия“, отбелязва той, посочвайки разнопосочните им интереси по въпроси като Северна Корея, Тайван или териториалните спорове в Южнокитайско море.

Чарлз Фрийман, специалист по Китай в Центъра за стратегически и международни изследвания, смята, че в американските усилия за включване на Пекин в световните дела предстои да настъпи обрат. В отговор на предположенията, че Китай иска да има на световната сцена влияние, отговарящо на икономическото му значение, експертът припомня, че Пекин не се е разделил с принципа, формулиран от бащата на икономическото преобразяване на Китай Дън Сяопин. Дън проповядваше Китай „да не се набива на очи“, докато трупа военна и икономическа мощ.

Експертът предупреждава също, че „стремежът на САЩ да си подели с Китай отговорностите на световен лидер, за да може американското първенство да бъде запазено поне отчасти, няма да се приеме лесно от повечето китайци“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.