„Мини НАТО“, белите мечки и руснаците

РИА Новости

Дискусиите по време на лондонската среща между държавите от Северна Европа на 19 и 20 януари засегнаха по-специално идеята за „мини НАТО“. Така бе наречен проектът за военен блок на страните от континенталния Север, който според мнозина е „реакция срещу активизирането на Русия в северните ширини“. „Укилийкс“ вече разпрати из цял свят думите на бившия американски посланик в Норвегия: „Блокът се създава, за да понаглежда полярните мечки и руснаците“.

Кой ще плаща?

Съставът на потенциалния „Северен алианс“ е доста любопитен: скандинавските държави, включително Финландия и Исландия, трите страни от „руската Прибалтика“ и Великобритания. За родоначалник на идеята се посочва бившият норвежки министър на външните работи и на отбраната Торвалд Столтенберг.

Нищо чудно, че инициативата е норвежка: интересът към ресурсите около полюса расте, а междувременно икономически проблеми карат Норвегия да прави съкращения във войските и страната е принудена да търси помощ. Напълно логично е в случая тя да се обърне към съседните страни, особено с оглед на някои други моменти, свързани най-вече с Великобритания.

Обединеното кралство безспорно е сред най-мощните членки на НАТО и е най-силната държава от замисления „Северен алианс“. То отдавна има интереси в полярните ширини, а отношенията му с Русия традиционно не са блестящи – друг мотив, за да подкрепи инициативата. Не е изненада и привличането на балтийските републики в проекта – местните политически елити традиционно са готови да подкрепят всяко „антируско“ обединително начинание.

В случая никой не криеше тази насоченост – според медиите Торвалд Столтенберг е заявявал в прав текст, че с тази идея всъщност е реагирал на руските усилия. Ако в алианса влязат и две неутрални държави – Швеция и Финландия, политическата картина може съществено да се промени. Възможността подобно обединение да стане факт обаче буди съмнения.

Блянове всред полярната мъгла

Основните съмнения всъщност бяха изразени от Бенсън Уитни, бившия посланик на Вашингтон в Осло, посочил като цел на новия алианс „да наглежда руснаците и мечките“. Уитни определи това като „блянове сред полярна мъгла“ и констатира, че дори в самата Норвегия няма единно мнение дали е възможно и необходимо формирането на подобен пакт. Още по-трудно е според него дипломатическите служби в различните страни да обединят усилията си.

Уитни обаче отбеляза, че по принцип проектът може да е от полза, ако съвместните експедиционни формирования и тилови подразделения на скандинавските държави бъдат включвани в мисии на ООН или пък в мисии на НАТО под американско командване. Очевидно е, че днешната администрация на САЩ не е във възторг от перспективата за подобен съюз. Поне защото първият резултат ще е значително охлаждане в отношенията с Русия, а днес, особено след всичко казано на натовския форум в Лисабон, Белият дом изобщо няма интерес от подобно развитие.

Перспективите за обединяване може да бъдат сериозно повлияни от позициите на други водещи европейски държави, най-вече на Франция и Германия. Франция заслужава специално внимание и поради факта, че Париж и Лондон сключиха неотдавна договор за военно сътрудничество. Франция традиционно поддържа „специални отношения“ с Русия и държавното й ръководство надали ще посрещне с радост опитите за въвличане на страната, макар и косвено, в арктическото противопоставяне с Русия.

НАТО: всеки си гони своята мечка

Всички са наясно, че през 2011 г. НАТО вече не е предишният монолит от времето на Студената война. В рамките на алианса протичат поне няколко процеса, разнопосочни спрямо Русия и обусловени от интересите (или идеологията, понякога архаична) на конкретните страни. На първо място ще посочим „голямата тройка“ – Германия, Франция и Италия. Москва развива специални двустранни отношения с всяка от трите държави още от 60-те, когато съветските лидери започнаха да търсят алтернативни на Вашингтон „силови центрове“, с които биха могли най-малкото да обсъждат текущи въпроси и да водят търговия независимо от „глобалното противопоставяне на двете системи“.

В крайна сметка Берлин, Рим и Париж след време се превърнаха в основни лобисти на идеите за сътрудничество между Русия и алианса. Отделен въпрос са отношенията на Москва с Вашингтон, Лондон и източноевропейските членки на НАТО. Доскоро последните бяха най-верни съюзнички на САЩ и Великобритания в рамките на блока и фактически бяха един вид вдъхновители на новото противопоставяне между „Северния алианс“ и Русия.

Администрацията на Обама значително промени външнополитическия вектор на Вашингтон. Белият дом започна да говори за подновяване на сътрудничеството, намали държавната подкрепа за антируските режими в постсъветското пространство, съществено ограничи и своята политическа активност в региона (и външнополитическата си дейност като цяло). Така се очерта доста явно разцепление в американския политически истеблишмънт: позициите на администрацията и на опонентите й за отношенията с Русия, а и с други страни, много отдавна не бяха се разминавали толкова сериозно.

Независимо от рестартирането между Русия и САЩ обаче такъв процес изобщо не започна в отношенията между Русия и Великобритания. Междувременно американската външнополитическа дейност се сви; Лондон, движел се дълги години във фарватера на Вашингтон, започна да търси собствени пътища. И тръгнал по един от тях, стигна до дискусиите около идеята за „Северно НАТО“ – чудновата бърканица, в която се смесват полярните интереси на Норвегия, традиционните фобии на балтийските лидери, амбициите на Финландия за дългосрочна стратегия и множество други стремежи.

Прозвучаха вече съмнения възможно ли е изобщо изграждането на военен блок върху толкова разнородна основа. Остава само да напомним, че сътрудничеството между НАТО и Русия е необходимо условие за гарантиране на сигурност и стабилност в Европа. Друг начин няма. Колкото до белите мечки, по-добре да ги наглежда комисията по охрана на редките видове към Световния фонд за дивата природа. Това си е нейно пряко задължение.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.