Тръгваме ли на война срещу Германия и Франция?

в. Ромъния либера

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Президентът Бъсеску продължи войнствената реторика по адрес на двете най-важни страни в Европейския съюз, която злополучно бе подета от външния министър Теодор Баконски. Това е, дипломатично казано, пълна глупост!

През последните години подходът във външната политика на Румъния регресира от една щедра трансатлантическа перспектива към агресивен и опасен национализъм, към който се добавя и зрелищна липса на кохерентност, граничеща със смахнатост. Годишната реч на президента Бъсеску за приоритети във външната политика на Румъния, произнесена вчера пред корпуса на акредитираните в Букурещ дипломати, беше разочароваща и потвърди тази обезпокоителна деградация на румънската външнополитическа мисъл.

Няколко уточнения за Шенген. Шенген означава, че гражданите на страните членки имат правото да се движат без граничен контрол в рамките на Шенгенското пространство и че бремето за гарантирането на това право пада върху страните, които се намират по границите му. За румънците, които не са членове на Шенген, конкретните последици се състоят във факта, че трябва да представят паспорт или лична карта от време на време, малко да заобикалят на летището през други терминали и че засега тежестта на пазенето на границите пада върху унгарците.

Никой не им отнема правото да пътуват свободно в европейското пространство, само че не могат да пътуват без документи. Това толкова голямо неудобство ли е, че да рискуваме открит дипломатически конфликт с Германия и Франция, стожерите на Европейския съюз?

Букурещ твърди, че е принципен въпрос и че въвеждането на политическия критерий за корупцията и реформата на правосъдието над техническите критерии на Шенгенския договор е форма на дискриминация. Румънските власти изглеждаха готови да тръгнат на кръстоносен поход срещу френско-германската двойка и заплашиха с блокирането на присъединяването на Хърватия, с едностранно отхвърляне на механизма за сътрудничество и проверка и блокиране на Лисабонския договор.

След като първоначално Бъсеску се отрече от тези заплахи, вчера ги поде завоалирано, като императивно поиска спазване на стриктните разпоредби на Шенгенския договор, споменавайки „опасни прецеденти за доверието в ЕС“ и предупреждавайки за заплахата от „междудържавни кризи и напрежение“, които биха произлезли от погазването на нормите на международното право.

Проблемът с договорите и правилата е, че почти винаги съществуват други по-силни, на които да се позовеш. В дадения случай – Договорът за присъединяване и анекса, чрез който Румъния пое ангажимента за реформа на правосъдието и борба с корупцията. От 2007 г. насам докладите на Европейската комисия са все по-лоши и е ясно, че Румъния не е изпълнила поетите ангажименти.

На второ място, корупцията и дефектното функциониране на правосъдието може да бъдат посочени като технически недостатъци доколкото могат да засегнат сигурността на границите и сътрудничеството в съдебната материя, необходимо за борбата с нелегалната имиграция. И накрая, решението за Шенген е политическо и една страна членка няма нужда теоретично от някакъв мотив, за да отхвърли кандидатурата на друга държава.

Когато тръгваш на война е добре да бъдеш сигурен, че ще спечелиш поне една битка. Румъния не може да спечели дори един обикновен спор във войната за Шенген, която иска да започне с Германия и Франция. Каузата е незначителна, противниците – твърде силни, и най-вече, Румъния има нужда от тях като приятели, а не като врагове, в тези трудни времена на криза. На прага на фалита, задлъжняла и корумпирана, Румъния сама се вкара в ъгъла, където няма пространство за маневри.

Най-интелигентното нещо, което може да направи, е да се оттегли на позиции, които може да отбранява. Да договори с германските, френски или холандски партньори списък с условия, които Румъния да изпълни с ясни срокове, и да получи гаранции, че веднага щом бъдат изпълнени, няма да бъдат добавяни други. Иначе рискува продължаването на тази ситуация за неограничен период. Това е единственото разумно нещо, което може да се направи.

Ако вместо това настоящото правителство и президентът продължат да натискат педала на „дискриминацията“, това вероятно ще доведе до определена вътрешна симпатия, но ще компрометира европейския образ на Румъния. Споменатото от Бъсеску вчера „консолидиране на етническия идентитет“ като ключова цел на външната политика на Румъния за 2011 г. е преувеличение, което оправдава и най-песимистичните очаквания.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.