Със стотинки до Куба 3. – 1300 км през градове, села и плажове + фотогалерия

Туристка на плажа на о. Санта Мария. Снимка: Любомир Любенов

Продължение. Виж тук предишната част „Хавана и мохито

На място в Хавана решихме да обиколим острова не само по туристически маршрути. Почти до всяка една точка на Куба има екскурзии, които на място можеш да избереш. Можеш да избереш и екскурзовод на какъвто искаш език, дори имаше на български. Но не можахме да вземем българския екскурзовод, защото точно в този ден, в който искахме, той не беше свободен.
Първото ни пътешествие беше до Пинар дел Рио, на около 150 км от Хавана. Отидохме и се върнахме вечерта. Местността е известна с красиви пейзажи и тютюневи насаждения. Казват, че там е най-добрият тютюн за пури в Куба.
В момента, в който излезеш от Хавана, гледката се променя. Пътищата са широки, по 2-3 и дори по 4 ленти в едната посока. И почти напълно празни, с много слабо движение. Най-често минават рейсове на туристически агенции, коли под наем, срещат се и старите американски коли от 50-те, с които е известна Куба. Типична гледка за

Тринидад. Човекът с магаренцето. Почти през цялото време се движи с туристите, не досажда, но се надява да препечели нещо. Снимки: авторът

междуградските пътища на Куба се оказа да видим камиони, в чиято открита каросерия се возят хора. А иначе има и автобусен транспорт. Междуградските автобуси ги наричат „камейо”, което значи камила. Автобусът е много голям почти колкото два нашенски икаруса и по средата отгоре на покрива е вдлъбнат, което го прави отдалеч да прилича на двугърба камила. Сигурно вози 100 души.

Пътищата са пълни още с велосипедисти и стопаджии. А разстоянията са огромни – от Хавана до Сантяго де Куба в двата края на острова разстоянието е около 1200 км. Имаш чувството, че тези велосипедисти всъщност са тръгнали по някакъв философски път на живота, а не да се придвижат до някъде.
Като се има предвид, колко е слабо движението по безкрайните пътища, стопаджиите пък предизвикват съчувствие. Най-често това са кубинци, които отиват и се връщат от работа всеки ден. Те махат на пътя със и без банкноти в ръка. Тези с банкнотите ги взимат по-често. Качват ги всякакви автомобили, стига да има свободно място в тях.
Интересен факт от близкото минало е, че допреди 4-5 години по пътищата е имало специални инспектори, подобни на диспечери, които са спирали колите със свободни места и са настанявали в тях стопаджиите. Редовният междуградски транспорт в Куба е лош – курсовете са нарядко и билет се купува с дни напред.

Кубинци махат с банкноти на магистрала, за да ги качат на стоп. Снимки: авторът
Кубинци махат с банкноти на магистрала, за да ги качат на стоп. Снимки: авторът
Кубинци махат с банкноти на магистрала, за да ги качат на стоп. Снимки: авторътБелгийски турист в Пинар дел Рио. Снимки: авторътПоточна линия във фабрика за специфичен местен коняк (бренди) в Пинар дел Рио. Снимки: авторътСнимки: авторътКубинци превозват балиран тютюн. Снимки: авторътЖена подготвя кашони във фабриката за бренди в Пинар дел Рио. Снимки: авторътПреса за извличане на меласа от захарна тръстика. Директно я сипват в чашка за консумация. По желание може да добавят и ром. Снимки: авторътГоляма ценност - кокошка с пиленца. Кокошките са дефицит в Куба. Снимки: авторътНасаждения от тютюн в Пинар дел Рио. Снимки: авторътОрач с волове и дървено рало, подготвя нива за засаждане на тютюн. Снимки: авторътОгромна по мащаб скална рисунка в местността Пинар дел Рио. Снимки: авторът Пейзаж от Пинар дел Рио. Снимки: авторътВ градчето Пинар дел Рио. Снимки: авторътЖена пред дома си в Пинар дел Рио. Снимки: авторътСнимки: авторътБутилки със специфичен местен  коняк (бренди) във фабриката в Пинар дел Рио. Той е рядка плодова напитка, нито коняк, нито ром, нито нещо подобно.  Снимки: авторътПо пътя край Пинар дел Рио. Снимки: авторътПо пътя край Пинар дел Рио. Снимки: авторътИстински, жив бивол! Снимки: авторътСнимки: авторътВ градчето Пинар дел Рио. Снимки: авторътВ градчето Пинар дел Рио. Снимки: авторътТипичен начин за придвижване на кубинците. В камиони с открити каросерии. Снимки: авторътБъчви във фабриката за коняк в Пинар дел Рио. Снимки: авторътМагистрала в Куба. Снимки: авторът

В Пинар дел Рио пейзажът е равнини с високи хълмове, с убийствено зелена растителност. Върхът на един хълм е туристическа спирка за гледка към местността. Оттам се вижда невероятният пейзаж със зелените хълмовете и тютюневи ниви между тях. Тук попаднахме и на една малка фабрика за пури (за която стана дума в първата част). Край фабриката възрастен кубинец ореше с два вола и дървено рало тютюнева нива. Наоколо нивите бяха с прясно засаден тютюн, висок до 1 педя.
Пътят до там и обратно минава през много села. В селата гледката е зашеметяваща. Схлупени дървени къщурки със сламени покриви. Много от тях нямат врати, с прозорци без стъкла. Тук там домашни животни, по често се срещат прасета, а рядко кокошки. В повечето случаи кокошките са вързани с връв за крака. В Хавана ни казаха, че имало ограничения за кокошките – до 4 кокошки на година могат да се купят. По селата изглежда това ограничение не важи, защото по дворовете се виждат повече.
Много рядко се виждат волове, видяхме и една камила.
Местните са много дружелюбни, почти навсякъде махаха за поздрав на автобуса. Когато спирахме в някое село, доближаваха местни и питаха за сапун.
Автобусът за наше щастие беше що-годе съвременен, корейско или китайско производство, неизвестна марка, чист и спретнат, с работещ климатик, видео и музика. Спокойно мога да кажа, че в Куба организираният туризъм е на много по-високо ниво, отколкото в България.
Тук посетихме и фабрика за коняк (бренди) и останахме смаяни от старите технологии и поточна линия вероятно отпреди 30 години (виж снимките). Край Пинар дел Рио, на 100-ина километра от Хавана, беше и крайпътното заведение с най-добро кафе и коктейли.
Върнахме се и преспахме в Хавана. На следващия ден тръгнахме по един завързан маршрут Хавана – Санта Клара – Санкти спиритус – Синфуегос – Тринидат. Общо разстоянието е над 500 км в посока първо на югоизток до Санкти спиритус, после се връщаме на северозапад до Тринидат и Синфуегос. Автобусът беше по малък, за около 20 души, същата корейска или китайска марка, в добро състояние, пак с климатик и видео. Този път пътувахме освен нашата група от 10 българи и 3 японки, 2 корейки, 2-ма канадци и 2-ма италианци.

Първата ни спирка след около два часа по празните магистрали беше Санта Клара. Там единственото забележително е мемориалът на Че Гевара, където идват поклонници от цяла Латинска Америка. Той представлява един висок постамент, на върха на който има висока статуя на Че. Под паметника има музей, който повечето от нас не разгледаха. Пред паметника, малко преди площада, имаше къщички на местни, край които пасяха някакви недохранени коне, а край тях баща с 4 деца. Тази гледка беше доста по-интересна от музея на Че. Въпреки явната нищета на човека с децата, никой от тях не поиска от нас пари. Затова им оставихме.

В Санта Клара разгледахме и центъра – оформен като във всички подобни кубински градове площад със зеленина и пейки, и кръгла естрада с арка и покрит свод, където се организират местните празници. След това ни заведоха до някаква дерайлирала влакова композиция, където по време на революцията Че и другарите му победили някакви.

Кобила пасе край кубинското знаме, недалеч от мемориала на Че Гевара в Санта Клара.Снимки: авторът
Кобила пасе край кубинското знаме, недалеч от мемориала на Че Гевара в Санта Клара.Снимки: авторът
Кобила пасе край кубинското знаме, недалеч от мемориала на Че Гевара в Санта Клара.Снимки: авторътКубинец със семейството си в Санта Клара, край мемориала на Че Гевара. Снимки: авторътСнимки: авторътСанта Клара. Снимки: авторътСанта Клара. Снимки: авторътМагазин в Санта Клара. Снимки: авторътКубинец със семейството си в Санта Клара, край мемориала на Че Гевара. Снимки: авторътСтанцията, в която спахме в Санкти Спиритус. Снимки: авторътМонументът на Че в Санта Клара. Снимки: авторътКубинец стопаджия. Има ги по всички междуградски пътища и магистрали. Снимки: авторътПрез предното стъкло на автобуса. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътМлада кубинка в Санта Клара. Не срещнахме при пътуването нито една лошо облечена. Снимки: авторътВъзрастен кубинец в Санта Клара. Снимки: авторътХотел в Санта Клара. Снимки: авторътСанта Клара. Снимки: авторътПрез рамото на нашия шофьор. Снимки: авторътТук е географският център на Куба. Снимки: авторътЛека катастрофа на празната магистрала. Колята вляво е ударена от колата вдясно в далечината. Снимки: авторътУлица Снимки: авторътКубинецът с децата си край мемориала на Че. Снимки: авторътПаметник на трактора край пътя. Снимки: авторът

След още около час стигнахме Санкти спиритус. До там пътят отново минава през села, минава и през географския център на Куба, където на магистралата е направена отбивка за паркинг и има малка кръчмичка. До нея спират автобусите и тук обясняват на туристите, че са в центъра на Куба. В тези кръчмички по пътя цените са същите като в Хавана – навсякъде еднакви, както в България преди 1989 г. всички цени бяха еднакви. Малко преди да стигнем до този географски център, видяхме лека катастрофа на магистралата. Две коли се бяха блъснали, едната се включвала в движението, спряла отстрани на магистралата, а другата се движела по нея и я ударила. Забавното е, че като погледнеш магистралата, коли няма. Минават на 5-10 минути по една. Да се блъснат две е цяло чудо.

Санкти спиритус е малко градче, с малко площадче, малко туристи, малка католическа църква, с малка камбанария. Но там срещнахме човека с най-голямата душа в Куба. На около 30 години, макар и да изглеждаше по-възрастен, правеше …скакалци от листата на някакъв вид палма, които той наричаше есперанса – надежда. Нещо като сувенир, подаряваше ги на всеки. Носеше наръч листа, дълги, с остър връх, сгъва пред теб листото и за минута две прави зелен скакалец, голям колкото да се събере в шепата ти. И ти го подарява с щастлива усмивка с 2 зъба в устата. Питахме го как се казва тоя скакалец, той отговори – „Есперанса!”, отново с усмивката с два зъба. Отказа категорично да вземе пари за скакалците си, обясни, че не му трябват. Според нас това беше най-щастливият човек, който срещнахме за 2 седмици обиколки из Куба.

Както си ходехме по една от уличките, от отворена врата на самия тротоар, се чу салса. Тъй като повечето от нас танцуват салса, спряхме и се загледахме. Вътре мъж танцуваше с младо момиче, най-вероятно дъщеря му. Двамата просто си бяха пуснали музика и си танцуваха вкъщи. Вратата от улицата водеше направо в хола на къщата, където двамата без никакво притеснение от минувачите си танцуваха. Ние също развеселени се разтанцувахме на тротоара. Като ни видя, мъжът спря танца с момичето, излезе и покани на танц една от нашите дами – непринудено и с усмивка. Покани ни, ако искаме, вечерта да отидем у тях на гости и да танцуваме. За съжаление не отидохме, защото останахме да спим далеч от там, в другия край на Санкти спиритус.

Бар почти в нищото. Междинна спирка по пътят ни към Тринидад. Снимки: авторът
Бар почти в нищото. Междинна спирка по пътят ни към Тринидад. Снимки: авторът
Бар почти в нищото. Междинна спирка по пътят ни към Тринидад. Снимки: авторътКонтражурна салса в чудна кръчма с жива музика. Снимки: авторътПлощадчето в Тринидад. Снимки: авторътГрънчарницата с грънци печени в пещ с дърва. Снимки: авторътТринидад. Човекът с магаренцето. Почти през цялото време се движи с туристите, не досажда, но се надява да препечели нещо. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътЕдно от най-сниманите места в Тринидад. Снимки: авторътАвтомобил с манивела на може би повече от 100 години. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътУличка в Тринидад. Снимки: авторътПо пътя. Деца пред къщата си. Снимки: авторътСнимки: авторътМъж с петел позира, за да изкара някое и друго песо бакшиш. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътДевойка навършила 15 години, която я развеждат, за се покаже в обществото. Вече може да се омъжва. Снимки: авторътКубинци пътуват от едно място на друго. Често срещан все още транспорт в Куба - ремаркето на камион. Снимки: авторътСнимки: авторътТози грънчар притежаваше, забележителен усет към формата. В ръцете му глината все едно беше жива. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътПът, по който като се движиш, имаш чувството, че си в миналото. Нищо не подсказва, че годината е 2010. Снимки: авторът

На сутринта поехме към Тринидат. Градчето е известно от прочутата марка пури „ТТТ” – „Тринидат”, популярни почти колкото „Коиба” (Cohiba).
По пътя спряхме на върха на един хълм с невероятна гледка. Тук имаше малък бар с напитки, край него и малка грънчарница, като атракция за туристи. Отново мохито, пиня колада…
Тринидат е малко градче с калдаръмени улички. В един магазин за сувенири продаваха всякакви видове пури, шапки и фланелки с различни щампи – преобладаващо с Че Гевара и със забавни надписи. И бира „Буканеро” (Bucanero) и „Кристал” (Cristal) – в шишета и в кутии, по два кука (близо 2 евро). Това са двете най-известни местни марки бира. „Буканеро” е по-силна и по-тъмна. Тук се продаваха за атракция на туристите пури, дълги по повече от метър, истински, от тютюн.
В Тринидат къщите са едно-дву-етажни, разноцветно боядисани. В центъра – малко площадче с оформена по средата градинка с палми. Наблизо е една камбанария с история, която така и не запомних, известна с това, че туристите я снимат непрекъснато. Повечето снимки от тук са именно на улица с тази камбанария. С това забележителностите горе-долу се изчерпват. Имаше и един музей на декоративните изкуства – класическа хасиенда в испански стил, едно заведение „Канчанчара“, където пихме едноименна напитка – ром, вода и мед, сервиран в керамични чашки, с дървена пръчка за разбъркване.

В
Куба има традиция, когато момичето стане на 15 години, семейството я облича във възможно най-скъпи и представителни дрехи, които може да си позволи, купува й украшения и я извеждат на площада на разходка. Тази церемония показва, че девойката вече е за женене. В Тринидат видяхме една такава традиционна разходка, местна девойка беше оградена от цялата си рода, и местен фотограф я снимаше докато обикаляха площада и се снимаха.
След Тринидат стигнахме Синфуегос, където най-забележителното е една сграда, от която тръгнал Фидел Кастро с хората си да прави революция. Градът е почти празен, рядко се виждат коли, улиците са идеално чисти, можеш да седнеш и да легнеш на асфалта в сянката на сградите да си починеш, няма на кой да пречиш.
Вечерта се прибрахме в Хавана, по пътя в един дъжд.

На другия ден се понесохме отново по празните магистрали към остров Кайо Санта Мария. До острова се стига по път, изкуствено направен насип в плиткото на това място море, върху който е нанесен асфалт. Този път е дълъг около 30 км и се движи направо през Карибско море – усещането е невероятно. Островът е с огромен плаж с фин бял пясък и изумрудена вода.

Изумруденото море на остров Санта Мария. Снимки: авторът
Изумруденото море на остров Санта Мария. Снимки: авторът
Изумруденото море на остров Санта Мария. Снимки: авторътСнимки: авторътУличка в малко селце по пътя. Снимки: авторътСемейство и автобус в очакване. Снимки: авторътСанта Клара. Снимки: авторътТуристка на плажа на о. Санта Мария. Снимка: Любомир ЛюбеновЧаст от механизмите за управление на влак от 1884 година. Бяха все още добре смазани и лостовете се движеха плавно и леко. Снимки: авторътДечица в Сиенфуегос. Снимки: авторътТакси във Варадеро. Не само за атракция, но и за предвижване на туристите. Снимки: авторътЛъвчетата, както ги наричаха, нашите момичета. Момчета, които се опитват по всякакъв начин да се спасят и махнат от държавата. Снимки: авторътСнимки: авторътУлица в Санта Клара. Снимки: авторътКът за забавление в хотелския комплекс на остров Санта Мария. Снимки: авторътПътят през морето. Повече от 30 километра асфалт излят върху насип в морето, който свърза острова майка и остров Санта Мария. Снимки: авторътКитара от хляб. Снимки: авторътРъждясалата ръчка на революцията. Снимки: авторътКич по кубински. Образът на Че на фаровете на кола. Снимки: авторътВлак от 1884. Снимки: авторътПлаж във Варадеро Снимки: авторътАмерикански автомобил паркиран на площада в Сиенфуегос. Снимки: авторътМорето на остров Санта Мария. Снимки: авторътХотел във Варадеро. Снимки: авторътГущерче, спокойно отпочиващо в стола на хотелския комплекс на остров Санта Мария. Снимки: авторътСнимки: авторътТанцьорка в комплекса на остров Санта Мария. Снимки: авторът

Настанихме се в четиризвезден комплекс край плажа и веднага на бара обърнахме по още някой коктейл. Прекарахме три нощи тук, и три дни, в които само веднъж успяхме да се къпем, защото независимо, че водата беше около 18 градуса, времето беше ветровито и хладно. Наблегнахме на коктейлите и разходки край плажа.

След острова за 2-3 часа път стигнахме курорта Варадеро, където също изкарахме две нощи с коктейли, край огромни плажове и огромни голф игрища с перфектно поддържана трева и разпрани избелели флагчета. За два дни видяхме само един играч на голф, американски турист.

От Варадеро се прибрахме за последна вечер в Хавана с малко премеждие. Обещаният автобус не дойде да ни вземе от Варадеро. Уговорката беше не с туристическата агенция, а с шофьора. Към обяд се наложи да си търсим транспорт. Намерихме три автомобила, абсолютно различни, които ни закараха до Хавана като частен превоз. Платихме им по 15 кука (към 13 евро) на кола за около 150 км разстояние. Шофьорите бяха много приветливи веселяци, оставиха ни в Хавана и дълго се сбогуваха с нас.

Последната вечер успяхме всичките 10 души да се съберем на квартира в една къща в Хавана, в общо 6 стаи. Като за последно пихме ром във всякакви коктейли и дълго танцувахме на терасата, която е и покрив на къщата. Хазаите на къщата танцуваха с нас, племенника на хазайката имаше рожден ден и просто го отпразнувахме заедно.

На другия ден, нарамили всеки по кутия пури, се качихме на самолета за Москва. С нас пътуваха група руснаци от Сибир (имаше доста руснаци в Хавана), които казаха, че се прибират на минус 35 градуса в някакъв град из далечната тайга. Бяха 5 мъже, тръгнали за Куба абсолютно незаконно с 20 бутилки водка и уиски, купени от безмитен магазин на летището, като изпили 18 от тях по време на 12-часовия полет на отиване. За връщане пак си бяха взели някакви бутилки от летището в Хавана. Не разбрахме колко изпиха до Москва, но не им личеше много.
От екзотиката на Куба всеки се прибираше в своята си екзотика – те в Сибир, ние в София…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.