Със стотинки до Куба 3. – 1300 км през градове, села и плажове + фотогалерия
Продължение. Виж тук предишната част „Хавана и мохито“
На място в Хавана решихме да обиколим острова не само по туристически маршрути. Почти до всяка една точка на Куба има екскурзии, които на място можеш да избереш. Можеш да избереш и екскурзовод на какъвто искаш език, дори имаше на български. Но не можахме да вземем българския екскурзовод, защото точно в този ден, в който искахме, той не беше свободен.
Първото ни пътешествие беше до Пинар дел Рио, на около 150 км от Хавана. Отидохме и се върнахме вечерта. Местността е известна с красиви пейзажи и тютюневи насаждения. Казват, че там е най-добрият тютюн за пури в Куба.
В момента, в който излезеш от Хавана, гледката се променя. Пътищата са широки, по 2-3 и дори по 4 ленти в едната посока. И почти напълно празни, с много слабо движение. Най-често минават рейсове на туристически агенции, коли под наем, срещат се и старите американски коли от 50-те, с които е известна Куба. Типична гледка за
междуградските пътища на Куба се оказа да видим камиони, в чиято открита каросерия се возят хора. А иначе има и автобусен транспорт. Междуградските автобуси ги наричат „камейо”, което значи камила. Автобусът е много голям почти колкото два нашенски икаруса и по средата отгоре на покрива е вдлъбнат, което го прави отдалеч да прилича на двугърба камила. Сигурно вози 100 души.
Пътищата са пълни още с велосипедисти и стопаджии. А разстоянията са огромни – от Хавана до Сантяго де Куба в двата края на острова разстоянието е около 1200 км. Имаш чувството, че тези велосипедисти всъщност са тръгнали по някакъв философски път на живота, а не да се придвижат до някъде.
Като се има предвид, колко е слабо движението по безкрайните пътища, стопаджиите пък предизвикват съчувствие. Най-често това са кубинци, които отиват и се връщат от работа всеки ден. Те махат на пътя със и без банкноти в ръка. Тези с банкнотите ги взимат по-често. Качват ги всякакви автомобили, стига да има свободно място в тях.
Интересен факт от близкото минало е, че допреди 4-5 години по пътищата е имало специални инспектори, подобни на диспечери, които са спирали колите със свободни места и са настанявали в тях стопаджиите. Редовният междуградски транспорт в Куба е лош – курсовете са нарядко и билет се купува с дни напред.
В Пинар дел Рио пейзажът е равнини с високи хълмове, с убийствено зелена растителност. Върхът на един хълм е туристическа спирка за гледка към местността. Оттам се вижда невероятният пейзаж със зелените хълмовете и тютюневи ниви между тях. Тук попаднахме и на една малка фабрика за пури (за която стана дума в първата част). Край фабриката възрастен кубинец ореше с два вола и дървено рало тютюнева нива. Наоколо нивите бяха с прясно засаден тютюн, висок до 1 педя.
Пътят до там и обратно минава през много села. В селата гледката е зашеметяваща. Схлупени дървени къщурки със сламени покриви. Много от тях нямат врати, с прозорци без стъкла. Тук там домашни животни, по често се срещат прасета, а рядко кокошки. В повечето случаи кокошките са вързани с връв за крака. В Хавана ни казаха, че имало ограничения за кокошките – до 4 кокошки на година могат да се купят. По селата изглежда това ограничение не важи, защото по дворовете се виждат повече.
Много рядко се виждат волове, видяхме и една камила.
Местните са много дружелюбни, почти навсякъде махаха за поздрав на автобуса. Когато спирахме в някое село, доближаваха местни и питаха за сапун.
Автобусът за наше щастие беше що-годе съвременен, корейско или китайско производство, неизвестна марка, чист и спретнат, с работещ климатик, видео и музика. Спокойно мога да кажа, че в Куба организираният туризъм е на много по-високо ниво, отколкото в България.
Тук посетихме и фабрика за коняк (бренди) и останахме смаяни от старите технологии и поточна линия вероятно отпреди 30 години (виж снимките). Край Пинар дел Рио, на 100-ина километра от Хавана, беше и крайпътното заведение с най-добро кафе и коктейли.
Върнахме се и преспахме в Хавана. На следващия ден тръгнахме по един завързан маршрут Хавана – Санта Клара – Санкти спиритус – Синфуегос – Тринидат. Общо разстоянието е над 500 км в посока първо на югоизток до Санкти спиритус, после се връщаме на северозапад до Тринидат и Синфуегос. Автобусът беше по малък, за около 20 души, същата корейска или китайска марка, в добро състояние, пак с климатик и видео. Този път пътувахме освен нашата група от 10 българи и 3 японки, 2 корейки, 2-ма канадци и 2-ма италианци.
Първата ни спирка след около два часа по празните магистрали беше Санта Клара. Там единственото забележително е мемориалът на Че Гевара, където идват поклонници от цяла Латинска Америка. Той представлява един висок постамент, на върха на който има висока статуя на Че. Под паметника има музей, който повечето от нас не разгледаха. Пред паметника, малко преди площада, имаше къщички на местни, край които пасяха някакви недохранени коне, а край тях баща с 4 деца. Тази гледка беше доста по-интересна от музея на Че. Въпреки явната нищета на човека с децата, никой от тях не поиска от нас пари. Затова им оставихме.
В Санта Клара разгледахме и центъра – оформен като във всички подобни кубински градове площад със зеленина и пейки, и кръгла естрада с арка и покрит свод, където се организират местните празници. След това ни заведоха до някаква дерайлирала влакова композиция, където по време на революцията Че и другарите му победили някакви.
След още около час стигнахме Санкти спиритус. До там пътят отново минава през села, минава и през географския център на Куба, където на магистралата е направена отбивка за паркинг и има малка кръчмичка. До нея спират автобусите и тук обясняват на туристите, че са в центъра на Куба. В тези кръчмички по пътя цените са същите като в Хавана – навсякъде еднакви, както в България преди 1989 г. всички цени бяха еднакви. Малко преди да стигнем до този географски център, видяхме лека катастрофа на магистралата. Две коли се бяха блъснали, едната се включвала в движението, спряла отстрани на магистралата, а другата се движела по нея и я ударила. Забавното е, че като погледнеш магистралата, коли няма. Минават на 5-10 минути по една. Да се блъснат две е цяло чудо.
Санкти спиритус е малко градче, с малко площадче, малко туристи, малка католическа църква, с малка камбанария. Но там срещнахме човека с най-голямата душа в Куба. На около 30 години, макар и да изглеждаше по-възрастен, правеше …скакалци от листата на някакъв вид палма, които той наричаше есперанса – надежда. Нещо като сувенир, подаряваше ги на всеки. Носеше наръч листа, дълги, с остър връх, сгъва пред теб листото и за минута две прави зелен скакалец, голям колкото да се събере в шепата ти. И ти го подарява с щастлива усмивка с 2 зъба в устата. Питахме го как се казва тоя скакалец, той отговори – „Есперанса!”, отново с усмивката с два зъба. Отказа категорично да вземе пари за скакалците си, обясни, че не му трябват. Според нас това беше най-щастливият човек, който срещнахме за 2 седмици обиколки из Куба.
Както си ходехме по една от уличките, от отворена врата на самия тротоар, се чу салса. Тъй като повечето от нас танцуват салса, спряхме и се загледахме. Вътре мъж танцуваше с младо момиче, най-вероятно дъщеря му. Двамата просто си бяха пуснали музика и си танцуваха вкъщи. Вратата от улицата водеше направо в хола на къщата, където двамата без никакво притеснение от минувачите си танцуваха. Ние също развеселени се разтанцувахме на тротоара. Като ни видя, мъжът спря танца с момичето, излезе и покани на танц една от нашите дами – непринудено и с усмивка. Покани ни, ако искаме, вечерта да отидем у тях на гости и да танцуваме. За съжаление не отидохме, защото останахме да спим далеч от там, в другия край на Санкти спиритус.
На сутринта поехме към Тринидат. Градчето е известно от прочутата марка пури „ТТТ” – „Тринидат”, популярни почти колкото „Коиба” (Cohiba).
По пътя спряхме на върха на един хълм с невероятна гледка. Тук имаше малък бар с напитки, край него и малка грънчарница, като атракция за туристи. Отново мохито, пиня колада…
Тринидат е малко градче с калдаръмени улички. В един магазин за сувенири продаваха всякакви видове пури, шапки и фланелки с различни щампи – преобладаващо с Че Гевара и със забавни надписи. И бира „Буканеро” (Bucanero) и „Кристал” (Cristal) – в шишета и в кутии, по два кука (близо 2 евро). Това са двете най-известни местни марки бира. „Буканеро” е по-силна и по-тъмна. Тук се продаваха за атракция на туристите пури, дълги по повече от метър, истински, от тютюн.
В Тринидат къщите са едно-дву-етажни, разноцветно боядисани. В центъра – малко площадче с оформена по средата градинка с палми. Наблизо е една камбанария с история, която така и не запомних, известна с това, че туристите я снимат непрекъснато. Повечето снимки от тук са именно на улица с тази камбанария. С това забележителностите горе-долу се изчерпват. Имаше и един музей на декоративните изкуства – класическа хасиенда в испански стил, едно заведение „Канчанчара“, където пихме едноименна напитка – ром, вода и мед, сервиран в керамични чашки, с дървена пръчка за разбъркване.
В Куба има традиция, когато момичето стане на 15 години, семейството я облича във възможно най-скъпи и представителни дрехи, които може да си позволи, купува й украшения и я извеждат на площада на разходка. Тази церемония показва, че девойката вече е за женене. В Тринидат видяхме една такава традиционна разходка, местна девойка беше оградена от цялата си рода, и местен фотограф я снимаше докато обикаляха площада и се снимаха.
След Тринидат стигнахме Синфуегос, където най-забележителното е една сграда, от която тръгнал Фидел Кастро с хората си да прави революция. Градът е почти празен, рядко се виждат коли, улиците са идеално чисти, можеш да седнеш и да легнеш на асфалта в сянката на сградите да си починеш, няма на кой да пречиш.
Вечерта се прибрахме в Хавана, по пътя в един дъжд.
На другия ден се понесохме отново по празните магистрали към остров Кайо Санта Мария. До острова се стига по път, изкуствено направен насип в плиткото на това място море, върху който е нанесен асфалт. Този път е дълъг около 30 км и се движи направо през Карибско море – усещането е невероятно. Островът е с огромен плаж с фин бял пясък и изумрудена вода.
Настанихме се в четиризвезден комплекс край плажа и веднага на бара обърнахме по още някой коктейл. Прекарахме три нощи тук, и три дни, в които само веднъж успяхме да се къпем, защото независимо, че водата беше около 18 градуса, времето беше ветровито и хладно. Наблегнахме на коктейлите и разходки край плажа.
След острова за 2-3 часа път стигнахме курорта Варадеро, където също изкарахме две нощи с коктейли, край огромни плажове и огромни голф игрища с перфектно поддържана трева и разпрани избелели флагчета. За два дни видяхме само един играч на голф, американски турист.
От Варадеро се прибрахме за последна вечер в Хавана с малко премеждие. Обещаният автобус не дойде да ни вземе от Варадеро. Уговорката беше не с туристическата агенция, а с шофьора. Към обяд се наложи да си търсим транспорт. Намерихме три автомобила, абсолютно различни, които ни закараха до Хавана като частен превоз. Платихме им по 15 кука (към 13 евро) на кола за около 150 км разстояние. Шофьорите бяха много приветливи веселяци, оставиха ни в Хавана и дълго се сбогуваха с нас.
Последната вечер успяхме всичките 10 души да се съберем на квартира в една къща в Хавана, в общо 6 стаи. Като за последно пихме ром във всякакви коктейли и дълго танцувахме на терасата, която е и покрив на къщата. Хазаите на къщата танцуваха с нас, племенника на хазайката имаше рожден ден и просто го отпразнувахме заедно.
На другия ден, нарамили всеки по кутия пури, се качихме на самолета за Москва. С нас пътуваха група руснаци от Сибир (имаше доста руснаци в Хавана), които казаха, че се прибират на минус 35 градуса в някакъв град из далечната тайга. Бяха 5 мъже, тръгнали за Куба абсолютно незаконно с 20 бутилки водка и уиски, купени от безмитен магазин на летището, като изпили 18 от тях по време на 12-часовия полет на отиване. За връщане пак си бяха взели някакви бутилки от летището в Хавана. Не разбрахме колко изпиха до Москва, но не им личеше много.
От екзотиката на Куба всеки се прибираше в своята си екзотика – те в Сибир, ние в София…