Екатерина Каравелова – има ли такива жени днес до българските политици?

Екатерина Каравелова. Снимка: архив

7 ноември 1885 година… Кореспонденция на фон Хун за вестник “Кьолнише цайтунг: “…Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника сред населението. Навякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 година г- жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…“

Екатерина Каравелова допълва в спомените си: „Помня, след завръщането на войските, Кесяков Константин, Рачо Петров, Никифоров и Олимпий Панов пият чай. Тримата участници в боя при Драгоман подемат припирня за звънеца на крал Милан – който в бягството си, да не попадне в плен, изоставил някои свои вещи, между които и един звънец. Те тримата се препираха кой да го вземе. Рачо Петров кряскаше, че той пръв го е видял, Кесяков се препираше, че той му го е показал, а Олимпий добродушно им казваше, че той пръв е турил ръка на звънеца, значи нему се пада. Аз любопитно слушах и гледах тия сериозни мъже с какъв хазарт се карат за такъв маловажен трофей, който нямаше друго значение освен, че бил простейши звънец на крал Милана. На Никифоров, винаги сдържан, омръзна тази сцена и тури край по един неочакван за мене начин: “ Ако искате да ме послушате, дайте звънецът на Госпожата, нека го държи за спомен от тия дни, в които ни е била скъпа помощница, непоколебима в най-тежките минути. Когато бяхме готови главите си да загубим, тя със своята вяра в благополучния изход на войната подигаше духът… Бай Петко и аз много й дължим“. Последното, изговорено с тих глас, подейства не само на мен, но и на тримата кавгаджии. Звънецът ми се връчи с някаква нескопосана театрална реч от Кесякова – имам го и до днес…“

Коя е всъщност Екатерина Каравелова? Уникална личност. Съпруга на големия общественик – Петко Каравелов – строителят на “съвременна България”, три пъти министър–председател след Освобождението. В периода 1884-1886 година Петко Каравелов е за втори път министър-председател.

„Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата съпруга“ пише в спомените си софийският митрополит Стефан. “Дейността им така често се преплита и допълва, че едно разграничаване е почти невъзможно…“ – допълва друг техен съвременник.“ Няма проява в живота на българския народ след Освобождението, дето да няма някакво участие и г-жа Екатерина Каравелова“ – ще напише проф. Иван Георгов в Увода на Сборника, издаден през 1928 година по повод половинвековната й обществено – полезна дейност.

17 години по-млада от съпруга си, Екатерина Каравелова навлиза в реалната политика така, както малко жени и до днес са сторили това. Няколко месеца след сватбата /1880 година/ Петко Каравелов е вече министър-председател и по време на първата му голяма обиколка из страната младата съпруга не само го съпровожда, но е и негова частна секретарка. Тя владее писмено и говоримо руски, френски, немски и английски език, води кореспонденцията му – особенно чуждестранната, дава последна редакция на всичко, което Петко Каравелов й диктува.

След смъртта на Петко Каравелов (24 януари 1903), Народното събрание гласува народна пенсия за семейството му. Лошото материално положение на „пословичния безсребърник“ не е тайна за никого. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал нито стотинка.

Получила пенсия, 42-годишната вдовица не може да остане повече на държавна служба – да учителства. А до тук Екатерина Каравелова е посветила 14 години на учителската професия – в Русе, София, Пловдив… Сред ученичките й, изпитали очарованието на нейната личност, е и писателката Ана Карима: ”Веднаж забрави кърпичката си на масата. Ние като гладници се нахвърлихме на нея, съдрахме я на малки парченца и всяка си взе за спомен…” Дейността на Каравелова може само да послужи за пример на настоящите представителки на нежния пол, застанали редом до съпрузите си, или навлезли самостоятелно в реалната политика….

В дните на Балканската война, в продължение на 13 месеца, Екатерина Кравелова работи в най-голямата софийска болница към Военното училище – доброволно и безвъзмездно. Повече от 20 години тя е неизменен председател на най-старото софийско женско дружество – „Майка“ и създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза”. Екатерина Каравелова председателства първата конференция на жените, довела до създаването на Българския женски съюз. Дългогодишна председателка е и на Съюза на българските писателки, създаден по нейна инициатива.

След първата национална катастрофа (1914 г.) Екатерина Каравелова заминава за Русия, където използва личните си връзки с управляващите среди, да помогне за възстановяването на добрите отношения между двете страни. Но тя не е от онези русофили, които не виждат противоречията в политиката на царското правителство и не веднъж е подчертавала: ”Обичам русите, готова съм всичко да направя за тях, но не желая нито за миг да забравя, че съм българка, у дома си, където не обичам никой да тарашува и се разпорежда…”

Като председателка на Международната женска лига за мир и свобода – Екатерина Каравелова е делегатка на конгресите във Вашингтон 1924 г. и Дъблин“ 1926 г. Ето няколко оценки в дневника й, отразяващи пътуването й до САЩ: „Навред благосъстояние, богатство, разкош, удобства, доведени за жената до минимум труд и физическо напрежение… А умствено напрежение, и тънък усет у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: колко труд и сили отнема нашето домакинство и пак жените ни имат желание и намират време за духовна култура…. Навред из Америка, на всяка от нас се падаше да говори задължително поне веднъж на ден. Частно и общо аз говорих само и само за България.“ Така пише в спомените си за това пътуване Каравелова, нетитулован дипломат и посланик на България.

С дела и творчество Екатерина Каравелова защитава своята кауза и за мястото на жената в обществения и политически живот. В отделна тетрадка, на френски език, е съхранена студията й „Българката вчера и днес“. Публикувана във Франция, Холандия, Швеция, САЩ – студията предизвиква голям интерес. „Ролята на българката – пише Екатерина Каравелова – не е в това да раздухва политически страсти. Издигната над тях, нейната обществена мисия е да бъде връзката за тържеството на висшата правда и справедливост, които нямат партийна принадлежност…“ Думите й звучат съвременно и днес…

Екатерина Каравелова не се страхува да оглави Общия помощен комитет за пострадалите през Септемврийските събития 1923-1925 година. Пише писмо до княгиня Евдокия, към което е приложен и списък на повече от 100 души безследно изчезнали. През 1943-1944 година, вече на преклонна възраст, слага подписа си под протестната петиция до Народното събрание в защита на българските евреи. Това е накратко част от живота на тази необикновена българка, малко позната на новите поколения.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.