Кой пак взривява Русия?

Би Би Си

Премиерът Путин посещава пострадали от взрива в Домодедово. Снимка: правителствен сайт

Експлозията на московското летище „Домодедово“, отнесла живота на 35 души, е последната в цяла поредица подобни атаки в Русия. След всяко събитие от този род, особено ако е станало в Москва, политиците, експертите и обикновените хора се мъчат да разберат защо става така. И дали може да вярва човек на властите, които искат да издирят и накажат виновниците, но не обещават да не допускат такива престъпления занапред. След събитията от 11 септември 2001 г. в САЩ нямаше нападения, успешно извършени било от радикални организации, било от единични фанатици. Американските власти успяват да предотвратят подобни престъпления най-често във фазата на подготовка и организация.

Контролът

Запитан защо в Русия стават все нови подобни престъпления, лидерът на партия „Яблоко“ Сергей Митрохин отговаря – до голяма степен, защото тук няма обществен контрол върху дейността на тайните служби. „Няма и парламентарен контрол. Нали помните в какъв фарс се изроди опитът на парламента да разследва събитията в Беслан, който свърши доникъде. Затова тайните служби у нас са изцяло извън контрол. Твърде им е лесно да прикриват всичките си фалове и провали“, коментира Митрохин в интервю за руската емисия на Би Би Си.

Вината за станалото не бива да се хвърля само върху специалните служби, смята обаче Сергей Марков, депутат от „Единна Русия“. „Категорично не съм съгласен, че за нашите силови структури, за тайните служби, не е толкова важно дали някой взривява нещо или не. За тях това е сред най-важните характеристики на дейността им, а станалото – провал на тайните служби. Предотвратяването на тероризма обаче е политическа задача“, коментира и Марков в интервю за руското Би Би Си. По думите му, за да няма тероризъм в Северен Кавказ, „трябва младите хора да имат работа, да имат образование, да има по-малко корупция и кланова борба, които днес са крещящи там“.

Какво е направила властта?

Далеч не всички в Русия впрочем разбират какво точно са направили за решаване на проблемите в Северен Кавказ самата „партия на властта“ и нейният лидер Владимир Путин, който управлява страната като президент и премиер от над 10 години. Като изключим нейния силов компонент, борбата срещу нелегалните в известен смисъл се е превърнала в деклариране на намерения за решаване на социалните проблеми и инжектиране на колосални средства в кавказките републики в упадък. Тези средства обаче не се превръщат автоматично в работни места и основната причина сред многото е корупцията, добила невероятни размери. Дори за държава, заемаща едно от първите, съвсем не почетни места в света по този показател.

Според Николай Петров, експерт от центъра „Карнеги“, неслучайно в края на годината нито Владимир Путин, нито Дмитрий Медведев, правейки годишна равносметка, не споменаха Северен Кавказ, където всички усилия на федералната власт в общи линии не доведоха до сериозен напредък, където броят на терористичните акции нарасна миналата година двойно спрямо предишната.

„Изкупителни жертви“

Някои експерти твърдят, че при това положение властите имат само един начин да прехвърлят другиму отговорността – да си намерят „изкупителна жертва“.След взривовете в московското метро през март 2010 г. руски политици, лоялни към Кремъл, хвърлиха част от вината за станалото върху медиите.Много медии в Русия тогава отправиха сурови критики срещу силовите структури, неуспели да предотвратят трагедията.

На среща между Медведев и лидери на парламентарни партии председателят на Съвета на федерацията Сергей Миронов обаче заяви, че медиите „фактически са започнали да играят в полза на терористите“. Според него те се опитвали „да убедят гражданите на страната, че днешните възможности на правоохранителните структури – главно Федералната служба за сигурност и Министерството на вътрешните работи, са неефективни“. „Те се опитваха да покажат, че държавата не може да отстрани заплахата и оставя на терористите невинни граждани за заколение“.

Бранейки властта

Но дали е възможно да кажем, че интересите на гражданите са основният мотив на властите, за да се борят срещу организаторите на атаките? Главният редактор на сайта Agentura.ru Андрей Солдатов съвсем не е убеден в това. „Самото разбиране за терористичната заплаха в Русия през последните пет-шест години се промени. През 1998 г., когато се приемаше първият закон за борба срещу тероризма, акцентът бе, че тероризмът представлява сплашване и ликвидиране на хора.

Но в действащата редакция на закона от 2006 г. тероризмът се схваща на първо място като тактика за натиск върху властта чрез терористични актове. При това положение специалните служби реагират така, че да не допуснат този натиск върху властта, да не допуснат тя да бъде шантажирана“, обяснява Солдатов в интервю за руското Би Би Си. Според него ако говорим за тази задача, властта успешно се справя с нея и заслужава „отличен“.

„Както виждаме, действа се доста ефективно: днес е доста трудно да шантажираш Кремъл с някакви терористични акции, но проблемът е там, че тайните служби се занимават точно с това, а предотвратяването на такива нападения, още повече ако не заплашват политическата стабилност, се превръща в малко по-маловажна задача“.

Риториката на лидерите

Според Солдатов важна роля играе и риториката на първите държавни лица – практическото й прилагане води до сериозни пропуски в оперативната дейност. След експлозиите през март примерно президентът Дмитрий Медведев призова организаторите на атаките да бъдат ликвидирани. „Установете лицата, замесени в извършването на това крайно тежко престъпление (взривовете в Москва), ликвидирайте онези, които окажат съпротива. Хич не ги жалете!“ – заяви той на среща с шефа на Федералната служба за сигурност Александър Бортников и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

Така той посмекчи леко риториката на Владимир Путин, който използваше жаргон и прикани на чеченските бунтовници „да им се свети маслото в клозета“ (буквално от руски). Но стратегията за пълно ликвидиране на противника води дотам, че следствието много често не получава данни кой, как и защо е организирал нападенията. „Всеки път, щом президентът Медведев и премиерът Путин кажат, че трябва да реагираме по-твърдо, да ги ликвидираме, се използват различни брутални епитети и специалните служби съответно изпълняват в случая заповедите на Кремъл – ликвидират, но не получават отговор на много въпроси“, посочва Солдатов.

Без отговори

Той описва характерна според него проява на подобен подход след мартенските експлозии в Москва. „Тъкмо това стана с хората, подготвяли експлозията в московското метро, и те бяха ликвидирани в Дагестан. Ето най-тъжното в тази история: след това не може те да бъдат разпитани и доведени в съда, не може да се разберат мотивите им – т.е. получихме трупове, но не получихме обяснения защо точно тогава, кой друг може да е участвал“.

Заместникът на московския кмет по сигурността Сергей Гончаров, ветеран от специалните части „Алфа“, също критикува тайните служби, но по съвсем различни причини. „Не се води сериозна оперативна дейност по места, особено в зоната на Северен Кавказ, няма я и онази агентура, каквато имаше, да речем, по време на Съветския съюз. Без това с никакви действия, никакви заплахи, никакви призиви, никакви вземания под контрол не може да се постигне положителен резултат“.

Впрочем, според Николай Петров, „самият мащаб на проблема, фактът, че той не е локализиран отдавна някъде на едно място, означава, че надали е възможно да се гарантира сигурност само чрез силови методи, особено в места като Москва“. Не че Москва не се опитва да реши проблема, но по редица причини действията й са слабо ефективни, смята политологът.

„Миналата година бе създаден Севернокавказкият федерален окръг, предложен беше бизнес финансов подход за решаване на проблемите в региона. Бедата е, че поради мащаба и сложността на проблемите не може да се разчита на бързи и позитивни резултати. За жалост обаче политическият елит на Русия нямаше сили, време и желание да осъществи някакви сериозни, дългосрочни стратегии“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.