Премиерът: Край Котоошу се чувствам дребен, слаб и недохранен – още смешки от Япония
Край Котоошу се чувствам дребен, слаб и недохранен – Заявил Бойко Борисов при посещението си в Япония. „Труд“ и „24 часа“ публикуваха почти еднакви репортажи, тъй като там е бил само пратеникът на „24 часа“. Ето някои цитати от тях:
„Някъде на заден план изниква премиерът Бойко Борисов. Приемът е за него в последния ден от визитата му в Япония. За ужас на домакините той подминава сградата на посолството и се мушва в градината, където на маса е просната едричка риба тон, 108 кг.
„Я, това е истинска риба тон. Действително си мислех, че е играчка“, възкликва премиерът. Светкавиците на фотоапаратите просветват, премиерът влиза в посолството и се оказва рамо до рамо с Котоошу.
„На всички срещи, на които отидем – с престолонаследника, с премиера, в парламента – всички започват с Котоошу. Понеже си бил и най-красивият тук, усмихва се Борисов. И се интересува:
– Колко килограма си?
– 155.
– 155? Знаеш ли, казват, че трябва да наддадеш още 30 кг и ще ги биеш всичките.
…
Идва моментът на традиционната церемония за разчупване на буре със саке. Премиерът, Котоошу и министрите навличат приличащи на сини халати дрехи, грабват по един дървен чук…, блъсват като един капака на бурето. И естествено толкова мощно го пръсват, че си оплискват краката със саке. Традицията на разбиването е на 400 г. и символизира предстоящите успехи. Със специални дървени черпаци сакето е налято в квадратни дървени сувенирни чашки, с изписано на тях име на премиера Бойко Борисов – на български и с японски йероглифи. „Ааа, чашки раздаваме за спомен – отново се шегува той. – Ще взема по една за Цецо и Дянков.“
Последната церемония за вечерта е посветена на огромната риба тон в двора. Майстори с огромни ножове разфасоват „плячката“ си. Щом отрязват шийната перка, Борисов казва: „Това май е най-мазното. Полях се със саке, сега и с риба тон, ако се оцапам и ще стана вмирисан“. После се провиква към Котоошу:
– Жена ти готви ли такава риба?
– Само професионалисти могат да я нарежат – казва Калоян.
– Във вашето село прасета клали ли сте навремето? Помня дядо ми, като заколи прасето, и за два часа с греяна ракия, и го развасова ей така… на ивички, на ивички.“