Трафикът на български бебета процъфтява в Гърция

Франс прес

Най-малко шестнайсет продадени бебета, които все още се издирват: мрежата за трафик на бебета между България и Гърция, разбита тази седмица, свидетелства, според експерти, за развитието на организирана търговия, възползваща се от пропуските в гръцката законодателна рамка.

Благодарение на съвместна операция на двете полиции след продължило повече от шест месеца сътрудничество, десет българи и двама гърци бяха арестувани в двете страни. Те са обвинени, че са продали бебета на най-малко 17 българки на възраст между 18 и 40 години, водени бременни в Гърция, за да родят в клиника в Ламия, Централна Гърция.

Разследването продължава, за да бъдат намерени продадените бебета и посредниците, лекари, адвокати или нотариуси, посочи пред АФП ръководителят на отдела за борба срещу трафика на хора Георгиос Ваникиотис. Ние искаме да ударим спирачка, тъй като изглежда, че този трафик, който в началото се е отнасял по-скоро до изолирани случаи, предлага нова възможност за организираната престъпност, специално на българската мафия, и включва голям брой деца, добави той.

Разбитата престъпна група, действаща с насилствени методи, е отнела със сила децата на една трета от майките, набирани сред ромската общност, а останалите са получили едва около 10 процента от сумата за бебетата или около 2000 евро, уточни той. Само едно дете – момиченце на 25 дни, което е намерено в дома на българин, предполагаем ръководител на престъпната група, и е предстояло да бъде продадено, е върнато досега на майка му.

Но според Димитрис Везикарис, който ръководи държавния център за настаняване и осиновяване „Митера“, справянето с трафика налага преди всичко да се сложи край на сегашния режим, позволяващ частни осиновявания въз основа на споразумение пред нотариус между истинската майка и осиновяващите родители.
Законът открива пътя за финансова сделка, от приемането му през 1996 г. всички специалисти по проблемите на децата настояват той да бъде премахнат или поне реформиран, за да се наложи контрол, заяви Везиракис за АФП.

Проблемът е, че е много трудно да се докаже покупко-подажбата и следователно има голяма безнаказаност, отбелязва от своя страна експерт за защита на малолетните, пожелал анонимност. Единствената утеха е, че Гърция не се е превърнала в европейски супермаркет за бебета, тъй като вътрешните правила за осиновяване изключват осиновяване от негръцки семейства.

Последни данни на префектурата в Атина за 540 частни осиновявания от общо 600 осиновявания за една година свидетелстват за мащабите на това явление. Законът предвижда все пак минимални гаранции – осиновяването трябва да бъде узаконено в рамките на шест месеца с решение на съда и социалните служби да осигурят контрол на семейния живот.

Като се изключи това, че съдът по въпросите на семейството, предвиден със закон от 1996 г., никога не бе създаден, че съдилищата одобряват най-често интегрирането на детето в семейството при отсъствие на истинската майка и че недостигът на социална помощ (един социален служител за 200 000 жители в Гърция) затруднява всякакъв сериозен контрол, подчертава Везиракис.

Според него правосъдието щади родителите купувачи, които също са жертви, макар че законът предвижда санкции, докато оставянето на намерените деца в семейството на осиновителите се решава за всеки отделен случай. Гърците изхождат от принципа, че държавните служби не са на висота, ние сме обвинявани, че влачим молбите за осиновяване четири или пет години; това, което е погрешно, това, което отнема това време, е да се намерят децата, които семействата желаят, много малки и напълно здрави, подчертава той.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.