Кой клати държавата – Гоце, Трактор… Д-р Николай Михайлов и Дилов-син за положението

Д-р Михайлов в студиото на „Тази сутрин“ на бТВ. Снимка: от екрана

Водещ: Любен Дилов-син и д-р Николай Михайлов са в студиото. Би трябвало да се възползваме от гостуването на психиатър, за да попитаме кой ни прави, според вас, на луди в целия този сюжет? Малко грубо звучи, но психо-политически трилър?

Николай Михайлов: Вижте, аз мисля, че би било грешно и непродуктивно да мислим, че има някаква външна инстанция, която ни прави луди систематично. Аз мисля, че това е собственият ни дар да живеем един живот на границата на нормалността или отвъд нея – по-скоро отвъд. Аз си мисля, че цялата тази ситуация е един ефект на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната, цитирам се, с извинение. Мисля, че в края на един 20-годишен период ние се наслаждаваме на художествено завършена некомпетентност – да уреждаме живота си по прокламираните демократични принципи. Ние сме един европейски провал в това, което наблюдаваме. Тези сюжети са, без всякакво съмнение, крайно неблагообразни, което е истинска беда. Ето, защо смятам, че нито може да се психиатризира, нито политизира дори, разграничение по оста добри-лоши е невъзможно.

Водещ: Защо?

Николай Михайлов: Защото имаме една власт, която през тези разкрития, защото е очевидно, че това информира, отколкото да манипулира така, както твърдят някои от принадлежащите към властта, са информация за начина, по който се практикува политическата власт или по-точно за начина по който се злоупотребява. Анонсът беше съвършено различен. Ние имаме контрабанда, която се покровителства от държавата, според същия г-н Танов. Това стана ясно, въпреки че е извънредно трудно да бъде чуто и разбрано това, което казва той, докато се лута в троскота на собствената си лексика. Това никак не е лесно. Във всички случаи, обаче имаме една своеобразна катастрофа на публичния образ на управлението и на неговите водещи фигури. Ние сме управлявани все пак от един режим, бих казал, че Бай Ганьо, тук е опреснена паметта на Щастливеца и на неговия основен герой. Нека да не мислим, ще повторя това, че тука има добри, че Бойко Борисов и неговия Цецо са при дънера на държавното дърво и там го пазят от ветрищата на някакви козни, които стоят в задкулисието и там са, разбира се, чучнали, според …

Д-р Михайлов и Любен Дилов син в студиото на „Тази сутрин“ на бТВ. Снимка: от екрана

Водещ: А няма ли такива? Кой е пропускателят, кой е диригентът?

Николай Михайлов: Политически коректният отговор от дясна гледна точка е Гоце, Трактор, Путин, Цвятко Цветков и чакайте да видя още, има още няколко такива.

Водещ: До тук с коректността, истината. Добре, нали някакви хора с каскети идват, веднага пускат на следващия ден …

Любен Дилов: Да, журналистическата интерпретация на цялото това нещо е също точно толкова забавна, колкото и това, което се случва. Като след сериозните думи на д-р Михайлов, аз не бих казал забавно, защото то не е забавно. Става вече цирк, става пародия на самото себе си цялото това изкарване и скрива някои важни въпроси. Не е най-важният въпрос дали Ваньо Танов се е обаждал на това ЕГН или не се е обаждал. Макар, че и това може да се изтъкне като важен въпрос. Представете си, че ако е пуснал тези числа, каква еуфория ще настъпи в държавата. Проблемът е в друго – трябва да се отговори много ясно и за жалост това не го правят колегите от този вестник, който непрекъснато генерира …

Водещ: Ти вярваш ли им, че получават едни флашки и на следващия ден веднага ги публикуват?

Любен Дилов: Не, не, нещата са очевидни. Защо да не ги наричаме с простите им имена. Очевидно там хора, с влияние и власт дали в момента, дали преди в ДАНС и в специалните служби разполагат с тези записи и ги пускат чрез този вестник. Това трябва да сме идиоти, за да не го кажем. Но трябва да сме идиоти, за да не попитаме нещо друго – има ли война между МВР и Министерство на финансите. Това е много по-притеснително. Те ли се замерят с тези …

Водещ: Казват, че няма. Даже преди малко опреснихме онези кадри с усмивките.

Любен Дилов: Защото всичко, което изглежда, поне както изглежда това, което се случва, изглежда, че има такъв сблъсък. То и отвъд политическото дори. Аз бих задал един въпрос, за жалост няма юрист в студиото, който да ми отговори, но аз поне нямам спомен, когато бяхме заедно с доктора депутати и имаше подобни казуси по други случаи със СРС-та, аз нямам спомен СРС да е довело до осъдителна присъда. За какво харчим тогава толкова милиони за тези СРС-та? Очевидно за рекет вътрешнополитически и вътрешнодържавен.

Водещите на Тази сутрин по бТВ. Снимка: от екрана

Водещ: Май официално като една пета те влизат като веществени доказателства в съда. Вече какви са резултатите от присъдите не е ясно. Не знам такава статистика дали има.

Любен Дилов: Не знам тази статистика откъде е дошла, но нашата практика, която беше, когато трябваше да взимаме имунитетите на депутати, които са били подслушвани, просто от 6 кашона СРС-та, 3 страници внесени в съда, за да ги отхвърлят.

Водещ: Имате ли прогноза как ще продължи цялата тази история. Един път в седмицата пресконференция, на която поредни флашки дошли предния ден спешно от известен или неизвестен човек, в пощата или някъде другаде – къде е краят? Не се ли вече обезценява евентуалното съдържание на тези разговори от начина, по който се пускат?

Любен Дилов: Да. В тази чаша вода можете да сложите ограничено количество захар, която да се разтвори, защото тя престава да се разтваря. Защото това е прагът за разтворимост. Обществото изтръпва, става като изтръпнал крак и му е абсолютно все едно утре какво ще излезе.

Водещ: По-великодушни ли трябва да сме към новата порция дуети от вчера, в които не става дума за видима далавера в разговора, а за ходатайство по-скоро на митничар, който с разтуптяно и развълнувано сърце все пак играе мач, все пак…

Любен Дилов: В работно време, се разбра.

Водещ: А другите записи бяха по-страшни.

Д-р Михайлов в студиото на „Тази сутрин“ на бТВ. Снимка: от екрана

Николай Михайлов: Този човек, който е пенсиониран, и е хубаво да му видим и лицето, не заради публична гавра, а просто заради това, да можем да онагледим собствената си симпатия към човек, който се е решил на екстремна саможертва да рита топка, бидейки със запушени коронарни съдове.

Водещ: Това е медицински случай.

Николай Михайлов: Това не е медицински случай. Това е един храбър човек, който на олтара на българското квази божество е решил да пожертва собствения си живот там, защото това са къси разстояния, от които той ще може да гълта харизма. Харизмата разширява и венечните съдове на сърцето. До тук с гаврата. Това, което искам да кажа, обаче, е, че Любен струва ми се намекна, а и вие споменахте, че има едно насищане наистина на публичното поле с такъв тип информация, която в един момент губи собствения си сериозен характер и започва да се преживява като някаква баналност, дори като пошлост и накрая, което е най-страшното, започва да забавлява. Защото никой не се съмнява в тази страна, че ето, по този начин е упражнявана властта през тези 20 години. Това, че има контрабанда, знаят всички. Това, от кого е покровителствана – също. От министър-председателите. Това, кои са имената на контрабандистите, които са извършвали този мениджмънт на контрабандата повинност на държавата – също. Сега изведнъж тука има информация, излиза отвътре, разбира се, не с държавнически отговорни мотиви, а излиза по линията на някаква тъжба между хора, които имат произход от подземието. Това се, разбира се, комбинациите на СИК, на Магурата, на МВР и на ВИФ, които са се хванали за гушите и работят през различни канали за да се види кой, кого. Правят го от ден първи, а ние се наслаждаваме, защото цялата среда, българската публичност никне от една мутризирана, чалгизирана и крайно пошла публична среда.

Водещ: Държавна сигурност набърквате ли я в цялата тази абревиатура? Казахте, че политически коректният отговор включва – Гоце, Трактор …

Николай Михайлов: Каква Държавна сигурност, чуйте ме, Държавна сигурност е в това управление точно толкова, колкото и в тези, които го атакуват. Държавна сигурност не е основният фактор на българската беда. Държавна сигурност сме ние самите, защото сме, както се изрази един дипломат, когото имах щастието да чуя, той рече, че ние сме под българско робство, не под робството на Държавна сигурност, а под българско робство, частен случай на което е тази Държавна сигурност, за която говорят. Какво значение има кой, къде е бил, в чия сигурност, при положение че е такъв, какъвто е, преди да влезе в нея и след като е излязъл от там. Става дума за крайно изразена деградация, една невъзможност да се функционира демократично. Последно изречение, Любене, ще ме извиниш за това, че дълго държа разговора. Ние нямаме капацитет да разрешим този проблем, този проблем ще бъде евентуално разрешен, ако бъде изобщо разрешен, от Европейската комисия, от Европейския парламент, ако издърпа с куката Цветан Цветанов да отговори за контрабандата. Защото те там питат по същество и не могат да разпилеят разговора по някакви сюжети, които имат по-скоро рекреативен, забавен и ей такъв клюкарски характер, какъвто са нашите разговори.

Водещ: Все пак не отговорихме кой е на другия фронт, от другата страна. Иначе диагнозата за това я разбираме.

Любен Дилов: Аз искам да кажа, че ние можем, да, да изберем да викаме срещу мрака, а можем да се опитаме и да запалим някаква свещ и така да разширим полето на смисъла в тази история.

Николай Михайлов: Защото имаме пожарникар.

Любен Дилов: Да, най-малкото сме сигурни, че няма да стане пожар от тази свещ, ако разпалим. А може и да стане пожар и може би трябва да стане пожар. Това трябва да го направим не ние с доктора или може би не и вие, или не само ние, а примерно няколко неща трябва да се случат. Първо, колегите от „Галерия” трябва наистина да кажат от къде взимат тези неща, ако искат да продължим да им вярваме и да сме почтени. В противен случай, те стават точно такива манипулатори, каквито и тези отсреща. Спор за това няма. Казвам го като журналист и техен приятел, на много хора, които работят в „Галерия”. Второ, държавата трябва да излезе и да каже съвсем откровено в лицето на своя премиер, в момента има ли проблем между митниците и МВР, защото според мен има и той е тежък. Това е война там.

Водещ: Там?

Любен Дилов: Поне така ми изглежда на мен, до колкото мога да направя някакви анализи, така ми изглежда.

Николай Михайлов: Каква е темата на тази война?

Любен Дилов: Тя винаги е една и съща – влияние. Разбира се, митницата е част от държавния инструмент.

Водещ: Това обаче ще означава, че митниците и Министерство на финансите използват в ресурса на своите военни действия в тази война РЗС, например или „Галерия”, например, така изглежда по твоята логика?

Любен Дилов:
В една такава суматоха всеки бие всеки. Като стане бой в кръчма няма ясна фронтова линия. Но така започна поне, според мен. Разбира се, че хората, които стоят зад вестник „Галерия”, имат шанс в момента да си върнат. Но цялото това нещо започна да изглежда все по-зле и потвърждава думите на д-р Михайлов, че започваме да приличаме все повече на един много лошо провален европейски проект, за което страдаме всички ние. Да не говорим, че всички ние обикновените хора в България, а и необикновените, които плащат данъци – плащат целия този масраф, плащат цената на СРС-та, плащат за това, че митничари и премиер ритат топка на обед, може би са в обедна почивка, да ме извинят, ако е било точно в обедната почивка, взимам си веднага думата и се извинявам. Но ние това го плащаме. Това са нашите пари, нашите усилия, нашето време се троши по този безумен, идиотски начин. По-добре е наистина да се строят магистрали и всичките тези неща, за които говори премиерът Борисов, за което аз искрено искам да му вярвам.

Водещ: Добре в този мрак и тази свещ като се запали, какво се вижда? Аз не мога да си представя стъпките напред, какво ще стане след месец дори не мога да си представя.

Любен Дилов: Аз мисля, че тук журналистическата гилдия наистина трябва да се опита да се обедини и да настъпи много силно по всички фронтове страните в този конфликт, ако искаме въобще някой да ни уважава като журналисти след време, за да продължава да чете вестници, да гледа телевизия в България. Защото в противен случай, ние с вас какво правим в момента. Хвърлят една флашка, някакви палячовци започват да говорят невъобразими глупости по телевизията и ние седим и се мъчим да извадим смисъл от цялото това нещо. И първият смисъл е този, всичко това става с парите на данъкоплатците.

Водещ: Защото искаме истината.

Любен Дилов: Ама какво ни интересува истината в момента от тази гледна точка – обадил ли се е на ЕГН-то Танов или не се е обадил. Това ли е истината, която ни интересува? По-важно е да разберем наистина, има ли я тази война между институциите, кой ги пуска тези неща, кой вади от службите нещо, което би трябвало да не може да се вади от службите. Това трябва да е преследвано от закона.

Николай Михайлов: Знаете ли, има един велик отсъстващ тук в този дебат, който се разгръща не там, където са институциите, в тях собствено, те са амортизирани, няма ги – в грипна ваканция са. Това е хвърлено за медийна обработка и се обработва по начина и по силите на тези, които участват. Къде е квалифицираното лице, този, когото наричам велик отсъстващ, имам предвид главния прокурор, адвоката на държавата, този университетски преподавател с италианска брада и елиптични изречения, да се насладиш, когато си отвори устата да съобщава неща, които иначе се движат по своето съдържание покрай собствената му компетентност и това, което се очаква от него.

Водещ: И къде е той, нямам предвид физически?

Николай Михайлов: Няма го, защо? Знаете ли? Това също е очевидно, щом говорим за очевидностите. Няма го, защото институциите с пришествието на Борисов са в скоби, те са евакуирани от публичния дебат, няма ги по същество, те са изцяло подчинени на това, което наричаме харизма, еднолична власт, квази анархия на един човек, който се яви тук, упълномощен да упражнява собствената си воля, както намери за добре и той го прави. /…/ „Трябва да го върнеш на терминал 2”. Ако искате да разберете феномена, следете Комарницки във вестник „Сега”. Нищо по-интересно.

Любен Дилов: Ама те хората искаха такъв човек, те го упълномощиха, той не дойде с лодка през Дунав.

Николай Михайлов: Именно за това говорим. Вижте, демокрацията е в беда, когато един народ не е готов за нея и я пожелае. Той прави от нея това, което е говорил, че става навремето един Стоян Михайловски – един освободен, но не свободен народ с неволническо духослужение – казва той – си играе на демокрация и става за смях.

Водещ: И с това трябва да приключим. Много ужасяващ финал.

Любен Дилов: Аз мисля, че има стъпки, които трябва да бъдат направени и трябва да бъдат направени от журналистите, ако има гилдия в България.

Николай Михайлов: Любчо, да забранят това ли, какво имаш предвид?

Любен Дилов: Не, не да забранят, а просто да се опитат да разберат истината, да я кажат, да не я скриват, да не се съобразяват със силните на деня.

Николай Михайлов: Поканете прокурора един час да разговаря тук.

Водещ: Главният прокурор е много пъти канен от нас.

Николай Михайлов: Със или без брада?

Водещ: Ще го приемем със или без брада.

Виж тук видео. Стенограмата е от агенция „Фокус

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.