Арабската революция се разраства

в. Вашингтон пост

Безредици в Египет. Снимка: АП/БТА

Типичен белег на времето е, че арабски журналисти, присъстващи на международния икономически форум в Давос, прекарват свободното си време в „сканиране“ на съобщенията в „Туитър“ за политически протести в родината им. Това е един от онези моменти в Арабския свят, когато хората се притесняват за всичко, свързано със статуквото.

Бунтът, свалил правителството в Тунис, се разпространи в района, с големи улични демонстрации в Египет, Йордания и Йемен. Това движение като че ли няма водач, прилича повече на т.нар. „флашмоб“. То обаче споделя еднаква чувствителност – нарастващите очаквания на едно по-младо поколение, което вижда глобалната промяна по интернет и ежеминутно губи страха си от корумпираните, самовластни лидери.

„Мисля, че тава е малко закъсняло“, казва за уличните протести в Египет саудитският журналист Джамал Хашоги, който поддържа 24-часовия новинарски канал „Алуалид“. Хората имаха основания да са разгневени преди 10, преди 20 години, а това се случва едва сега“. Наистина, „арабският свят търси признание от цели сто години, а забуксува в последните няколко поколения, приклещен между страха от авторитарните режими и гнева от тяхната корумпираност.

Тази революция лесно може да бъде „харесана“ и американските представители мъдро подкрепиха исканията на протестиращите за отваряне и реформи. В действителност обаче Америка не може да направи кой знае какво в подкрепа на над осемдесетгодишния египетски президент Хосни Мубарак дори и да иска. Държавният секретар Хилари Клинтън може да подкрепи реформи, както и направи онзи ден, но това е постамериканска революция, поощрена отчасти от признанието за ограничеността на американското могъщество.

Бунтът възникна след поредица от американски провали в района. Президентът Обама обеща промяна, но той не може да накара израелци и палестинци да сключат мирно споразумение, и не може да противодейства на ливанската организация Хизбула и покровителя й Иран. Америка вече не е тапата на бутилката и арабинът на улицата го знае.

Американските представители са окуражени от факта, че протестите в Тунис, Египет и други арабски страни изглежда са независими от „Мюсюлманското братство“ и други радикални ислямски групировки. Това обаче може да е измамна утеха, процесът е едва в началния си стадий.

Историята учи, че революциите винаги са привлекателни при зараждането си, когато свободата се носи във въздуха и бунтът изглежда спонтанен. Но от Френската и Руската до Иранската революция от 1979 г. водените от идеализъм, но дезорганизирани улични протести обикновено дават път на манипулативен революционен елит – например „Гвардейците на революцията“, както ги наричат иранците.

Този жизнен цикъл на революцията бе пробуден тази седмица от сцените с протестиращи, които бият полицаи от отрядите за борба с безредиците на площад „Тахрир“ в Кайро. Името на площада означава „освобождение“ и му е дадено в чест на революцията, с която през 1952 г. Гамал Абдел Насър свали монархията. Само че една клика египетски тирани постепенно биваше заменена от друга.

Сваленият президент на Тунис Зин ал Абидин Бен Али изгуби самообладание, което още не се е случило с Мубарак. Говори се, че още в деня, когато напусна Тунис, Бен Али се обадил на член на саудитското правителство за съвет. Казали му да разговаря с протестиращите, да спре стрелбата и да остане в страната. Същата нощ обаче, той отпътува за Джеда.

Анализатор от арабското разузнаване говори за Тунис, Египет, Йемен и Йордания като за „нежизнеспособни страни“, чиито икономики вероятно не могат да постигнат необходимия растеж, за да отговорят на нуждите на нарастващото младо поколение. Джо Саади, ръководител за Близкия изток на консултантска фирма „Бууз Алън“, казва, че за да успее, Египет се нуждае от годишен растеж, като този на Индия – от порядъка на 8 процента и повече, вместо петте на сто, отчетени наскоро.

Ливан направи нова крачка в неизвестността, сред като премиерът Наджиб Микати оглави новото правителство, доминирано от шиитската милиция Хизбула. И саудитци, и французи, и американци се провалиха в усилията си да предотвратят изход. Засега те изглежда са склонни да оставят Ливан да се задушава на бавния огън на собствената си вътрешнополитическа бъркотия и външен дълг.

Възможно е Микати, в класически ливански стил, да потърси средния път. Говори се обаче, че арабски външен министър формулирал в частни разговори среди нещо, което мнозина подозират: че от безизходицата между Хизбула и противниците й ще се излезе само с нова война.

В крайна сметка около тази революция остава да витае чувството за неизбежност, като гнила тиква, която накрая се пръсва. Египетски бизнес лидер в Давос предпазливо обобщи пред арабски приятел усещането си за смяната на режима по следния начин: „В дългосрочен план е добре, в краткосрочен – зле“. Дори това обаче е зрънце оптимизъм за арабското бъдеще, което може да стане плячка на всекиго.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.